Ноември месец ми се скапаха ръцете – ставите на пръстите взеха да наболяват след свирене на пианото, с течение на времето взеха да пукат при свиване а след това се и надуха… Въобще сдух и спек. Съответно тотално спрях да свиря за около месец, което разбира се доведе до спадане на отоците и болката, но не реши проблема тъй като пукането си остана.
Надявах се в Бг да намеря някой професор-ортопед, който да диагностицира проблема, но уви – след 1мин преглед ми предписа некви хапове и ме пусна да си ходя. Аз понеже хапове така не пия, след прочитане на какво лекуват и какви са им страничните ефекти, генерално ги отсвирих.
Дали от многото алкохол изпит по празниците (:)), от топлото време или просто климата, за 2 седмици в Бг ръцете ми се пооправиха значително. Съответно взех да поподрънквам леко, без много натоварване, щото… боли дге
Та чудех се сега след НГ какво да подхвана и харесах на Шопен едно валсче – хем бавно и ненатоварващо, хем звучи добре. Кофтито е, че след 2 седмици обратно тук, ръцете пак взеха да болят. Е не като преди, ама… Не е си работа :/ Та хванах оная вечер и го записах до където съм го докарал, щото ако продължават проблемите с ръцете хич не е ясно кога ше го завърша.
Всеки път при прибирането ми в Пз ме налягат разни идеалистични мисли, които ми държат влага поне няколко седмици след празниците и отпуската. Естествено, всичко е базирано на сантиментална основа, която в някакъв момент (както казах – 2/3 седмици след края на отпуската) поддава и се пропуква под напора на некви рационалности. И така до следващото прибиране в Пз, когато цикъла се затваря и пак ме обземат същите мисли..
В мойта утопия нещата изглеждат така: живея в Пзк, който е малък, чист (особено след като убиха промишлеността) и тих град, в подножието на Родопите. Бачкам фриланс за някоя чужда фирма, в същото време помагайки и движейки семейната фирма с баща ми. Понеже не ми се налага да бачкам всеки ден (в Пз стандарта и разходите са значително по-малки от софийските), мога да си позволя лукса 2 дни в седмицата следобеда да водя курсове по програмиране и/или математика в МГто, в нещо като СИП, където учениците с желание и мераци да учат, интензивно се подготвят, тъй че при добро желание или да могат директно да бачкат по разни проекти (дам, програмирането не е rocket science), или поне да могат да си помагат с някакъв фриланс, докато учат някъде като студенти.
Сутрин (7.30) деня разбира се почва с мазна баница с боза, после яко бачкане до обяд, по обяд разходка до басейна, плуване, после бачкане до 5-6, след това я спорт, я снимане, я бири, я нещо друго…
Един приятел миналата година го тества това, ама Пзк му се видя прекалено шумен (?!) и си взе къща в едно село край Костенец, където по настоящем си живее и бачка 4 дни в седмицата. Другите 3 пък бачка в Пловдив, май основно за да не загуби допир до цивилизацията
Един друг пък направи същото нещо – и той се върна в Пзк, бачка си фриланс, и все още съвсем щастливо си се наслаждава на спокойния живот без каквито и да са мераци за местене където и да е другаде.
Аз пък успях да си издействам 1 седмица да работя от вкъщи (т.е. от в Бг) и сега по Великден се прибирам за 18 дни в Пзк. Ще тествам и аз утопията. Е, в доста по-скопен вид от full-blown версията, но за момента по-добра възможност нямам и надали скоро ще имам. Интересно ми е как ше ми се отрази и къв ще е ефекта върху готината ми утопийка…
мислех да не коментирам повече по бг въпроси, тъй като нали… не живея там. ноо, майната му – блога си е мой, а тия впечатления имам нужда да ги пиша някъде. та препоръчвам на хард-патриотите да не четат, сигурно няма да им хареса.
2те седмици в Бг минаха неусетно като всеки път. Като всеки път, в края на 2те седмици ми се повръщаше от идеята за още ядене или пиене. Не се бях прибирал от май месец, но за 4те дни там не видях никаква промяна в столицата – София си е все толкова противен град (особено в зимна конфигурация), таксиджиите са все така прости, нахални и претенциозни, кафетата/кръчмите все така тъпкани (дори по обедно време в работни дни) и опушени, улиците все така задръстени, хората все така изнервени.. Въобще, живота си върви с пълна пара. Както и метрото – една от малкото положителни промени, които успях да забележа.
За сметка на това си развалих мнението (или утопията?) за качеството на българските лекари. До скоро си мислех, че имаме много и кадърни специалисти, но поради кофти условията (основно поради липса на финанси) нещата са, каквито са. Местните в Дания пък имат условия за приказ, но е много зор да стигнеш до лекар въобще – последния път ми отне 2 месеца, докато личния лекар ми даде направление..
Е, след кратките ми срещи с 2 ортопедични ‘звезди’ (един професор в Сф и една локална – пазарджишка), търсейки диагноза и решение на проблема със ставите, вече почвам да си мисля, че проблема с докторите в Бг не е в липсата на пари, ами в липсата на желание и елементарна заинтересованост от това аджеба дали наистина ше ти помогнат или не. Въобще синдрома на принцесата е изключително масов в сектора с услугите, като освен това става все по-популярен – почти не можеш да срещнеш човек, който си харесва работата (без значение от попрището) и бачка с желание, кеф и усмивка. Естествено, има и изключения, но те са малко и редки, предполагам в рамките на статистическата грешка.
Приятелите ми повечето са добре и се справят. В известна част това май се дължи на факта, че доста от тях са повече емигранти в България, от колкото аз в Дания. Като цяло феномена е особено популярен сред младото население и по-специално сред по-добре платените браншове (ИТ, инженерни и т.н.) – хората нямат почти никакъв допир с държавата – не ползват държ. здравеопазване, обществения транспорт, не гледат новини, не четат вестници, пращат си децата в частни училища, по-големите пък в чужбина… Ясно ми е, че това е от малкото начини да останеш с всичкия си в Бг реалността, ама… при положение, че си емигрант в собствената си страна, може със същия успех да емигрираш някъде другаде, пък току виж ти и харесало повече. Не искам да убеждавам никой в нищо, далеч съм от мисълта. Но просто някои неща никога няма да ги разбера..
Генерално се убедих, че ако реших да се връщаме с Катя, най-вероятно ще търсим начин това да е в Пазарджик. По личните ми критерии София и преди не ставаше, но в момента напълно пада извън всичките ми дефиниции за нормален живот и подходяща среда. Докато политиците не осъзнаят, че трябва да децентрализират икономиката (къде с данъчни облекчения, къде със закони и т.н.) за да може бизнеса да има стимул да се изнесе към другите големи градове, за да се децентрализира популацията и съответно облекчи натоварването, тоя град никога, ама никога няма да може да си поеме въздух и да почне да се нормализира. В момента е параграф 22 – от страна на работещите: никой не иска да живее там, но пък няма работа другаде, от страна на работодателите пък поради факта, че всички са в Сф, има голям проблем да се намери квалифициран персонал извън шопското поле. Трябва да се намерят сили и енергия да се прекъсне затворения кръг и според мен трябва от страна на политиците да дойде това, подкрепено от бизнеса, разбира се.
Не знам дали заради това, че се прибирам по-рядко и такива неща ми правят повече впечатление, но в последно време ми се струва че все по-малко и по-малко се мисли като се прави нещо. Няма да забравя – около 20ти декември в Сф: яко киша, ние вървим по Васил Левски (от сточна към Дондуков) защото няма такси, което да иска да те качи за некви си 2км. Съответно на булеварда – магазин за фаянс. Хванали умниците и (предполагам) като част от реклама на магазина сменили плочките на тротоара с фаянсови такива. Но не от онези, по-скъпите, които не се хлъзгат на вода и сняг, ами обикновени. Съответно 15те метра от булеварда, който там е доста наклонен, са чиста пързалка, а за изкачване почти невъзможни без да следваш един маршрут, от няколко дървета, пилони и самата спирка, която е там. Чудя се колко ли възрастни хора на зима си трошат крайниците само в тоя участък заради недомислицата на някой ‘маркетинг’ директор на съответната верига магазини…
Също ми прави впечатление и съм почти готов да се обзаложа, че новото строителство, което все още изглежда готинко, след 10-15г ще изглежда по-мръсно по общите помещения дори от старите панелки (или поне толкова мръсно). Просто никой не пази, дори когато е чисто. А новото строителство до скоро е било чисто. Не мога да се сетя да съм бил в ново блокче/кооперация, която да има чисто общо помещение (вход, асансьори, стълбища и т.н.). Как може да има толкова прости хора, просто не ми го побира главата…
Което води и до следващото наблюдение – повечето хора са забравили, загубили са способността или никога не са били научени да уважават. За мен това е много критично важно умение, което не се ли изгради в ранна детска възраст, зАбрави… И не говоря само за стандартния междуличностен контекст, ами също и за уважение към труда на другия, към правата, към задълженията, към изкуството (дори да не го разбираш). Тук също не всички имат усет за красота (напълно нормално за нещо толкова субективно), но са научени да уважават и като резултат – да не рушат.
И при нас застудя и наваля сняг – истинска приказка беше снощи.. Най-обичам точно вечерите, в които навалява снега – колко е студено и светло навън. Мммм
Е снощи ме домързя да излизам, та щракнах от прозореца, каквото можеше да се хване:
А утре сутрин с повече късмет и ще тръгнем за Бг. Нека отпуската да започне… СЕГА! )
Силно ме интересува просто какво се случва и се дразня на разните писаници из нета. Е как да мълча в такъв случай?
По въпроса с протестирането – искам да призова рационалните хора (ония от 2рата група) да не обръщат внимание нито на анархистите, нито на хипарите. И докато вторите са безвредни и просто наивни на вид и с поведението си, то първите са неизменна част от всяка една демонстрация, присъстващи с чисто спортно-деструктивна цел. Не позволявайте такива глупости да ви отнемат вниманието от важните неща!
Очаква се на тая конференция, споразумението което ще се приеме да не е законово-обвързващо – т.е. не се очаква съответните държави да си адаптират законодателството веднага. Но това не означава, че каквото се прави там няма значение. И на договора от Киото са му трябвали 8г да го ратифицират, така че явно нещата стават бавно. Което определено е проблем, който може да бъде избегнат.
Точно това беше и основното мото на протестите уикенда – за бързо, честно и законово-обвързващо споразумение. Срещу бизнеса, който (по мое лично мнение) е внедрил толкова лобисти, че е цяло чудо, че дори се стига до подобни конференции. Протестирахме срещу факта, че свободата на словото се потъпква безнаказано – по-долу журналист задаващ въпроси по Climategate почти го изхвърли охраната:
Отделен е факта, че в Дания, приеха няколко закона ей-така последните месеци, за да улеснят максимално полицията да действа безнаказано и по лична преценка. Щастлива случайност ще кажат някои, ама… много ефектна предвид конференцията и хилядите демонстранти. Ей на – вчера, закопчаха 200 човека, защото в на някой раницата намерили газ мазка, ножици и разни други такива.
А принципно, ако полицията тук действаше толкова организирано през делнични дни, повечето нарко-банди (повечето от Nørrebro) отдавна щяха да са история. Ноо, нали знаете – няма нищо по-опасно от 100на 20-25 годишни еко-активистки…!
НО,
има някаква надежда… Наистина си мисля, че е наивно да се очаква, един договор от такова значение да може да се напише и потвърди от всички заинтересувани страни, в рамките на 2 седмици.
Освен това, има малко положителни сигнали от цялото нещо: Бразилия и Франция се гласят да намалят изсичането на горите в Амазонка и Малайзия, договарят се намаляванията в останалите 50% от ‘парниковите’ (ако така може да ги наречем) газове освен въглеродния диоксид. Въобще, мисля, че ще има някакъв положителен ефект.
Протестите тук, въпреки и частично опорочени, бяха най-мащабното еко-събитие до момента в света, което иде да рече, че все повече хора почват да се замислят по въпроса. Само се надявам, тия 40%, които постоянно се споменават като нужни, за да предотвратяването на необратима климатична промяна, да не са ги сметнали правилно… Защото вероятността за взимането на такива драстични решения не е висока, предвид колко непопулярни ще са те, особено в развиващите се икономики.
До края на седмицата има време, всичко е възможно. Позитивизъм му е майката (в случая). И протести
Гледах току що какво казаха по бтв новините по повод протестите в Кпх вчера и днес – 2 пъти повториха в рамките на 3 минути ‘ожесточени сблъсъци’, което са пълни и тотални глупости. Никакви сблъсъци не е имало между полицията и протестиращите. Протеста почна и свърши мирно!
Също пропуснаха да отбележат, че днес съвсем незаконно полицията спря протеста и закопча още 200 човека, които отиваха към пристанището.
Въобще, не си мислете, че получавате реална представа за нещата, гледайки на бтв новините. Поне по отношение на международните новини – променят съдържанието и го оцветяват, както си искат.
Днес беше страхотен ден. Стана точно каквото се и надявах – мирен протест, в който въпреки студа и мнооооогото полиция, хората се забавляваха. Това което ме изненада обаче, беше масовостта – според различни източници, участниците днес сме били м/у 30 и 100 хиляди! Беше ЛУДНИЦА! Толкова много хора на едно място не бях виждал.. Освен това, тълпата беше абсолютно шарена като цвят на кожа, националност, възраст, пол, сексуална ориентация, религия… Направо един малък Вавилон днес се разходи по улиците на Копенхаген.
Полицията, както и казах, беше много и навсякъде. До последно ми се въртяха разни кофти сценарии, които се разиграха при последните протести в Бг, когато заради шайка анархисти пребиха тълпата. Ноо, въобще не се стигна до такова нещо. Всичко беше мирно и кротко, а полицията прояви нужната сила и кураж и не предприе нищо.
Е, всъщност се оказа, че към края на тълпата имало разни келеши, дето хвърляли камъни по униформените, съответно те пък ги закопчали, та 700 човека лежаха по улицата, нооо… да не са мятали камъни. Протеста беше мирен и въобще нямаше нужда от подобни селянии.
Ето малко снимки от демонстрацията:
съвсем случайно попаднахме и на група български еколози
Останалите снимки тук, най-добре гледайте slide show-то.
Организацията на демонстрацията беше уникална – огромен брой участници, (почти) липса на инциденти и задържани, докато се връщах (пеш също, защото метрото беше задръстено и не ми се чакаше) улиците вече бяха отпушени за движение, а по вело алеите чистеха остатъците от боклуците след шествието..
В такива дни просто се чуствам някак щастлив, че именно Кпх се случи да е мястото където се установихме.
Понеже ми понамаля времето, желанието, а от скоро и възможностите, в тоя блог пиша за каквото ми привлече вниманието. Доста често ме занимават глождения от блогосферата. Та и сега така.
Покрай конференцията в Кпх, доста хора се изказаха и за пореден път се развихриха крайните мнения по въпроса с екологията, затоплянето и т.н. Мен лично адски ме дразнят и 2те групи.
Disclaimer: aко някой го дразни третата група, а именно – дискутиращите останалите 2 гупи, да не чете надолу.
Едните протестират прегръщайки дървета, вярвайки в някъв имагинерен свят и факти, дето Ал Гор им ги разправя. Дето си мислят, че като се вземат едни тонове пари от богатите и се дадат на бедните, всички ше се хванат за ръце и ше се ц’унат.
Другите, верно с по-добро образование, ама пак вярващи на некви числа (които други им ги дава, ма и те ги разбират, колкото първите разбират ония на Ал Гор) и оборващи всичко със здрав разум с тези от сорта на ‘нищо не се сгрява, всъщност глобално температурата пада’, ‘що богатите да дават пари на некви диктатурни ‘развиващи се’ страни, които имат повече интерес да живеят от тия пари, вместо да се развиват; и т.н. Съответно тия са супер убедени, че всичко е на 6 и няма проблем, а ония от първата група са безработни хипари, които нямат кво по-добро да правят.
Абстрахирайки се от дългите обяснения що и 2те групи са идиоти, абстрахирайки се дори и от предмета на спора – т.е. дали човека е причинил или не каквото се случва, според моите скромни наблюдения, климата се променя. Зими като тия от детството ми не съм виждал последните 15г (без да броя последните 3, които не съм в Бг), летата стават по-сухи, а поставените температурни рекорди (без значение от посоката) все повече. В същото време леда се топи – вижда се и с невъоръжено око из северните и планинските държави (Гренландия, Норвегия, Перу, Австрия и т.н.), горите се секат (със стряскащи темпове), океана се покачва (островните държави вече се чудят ква да я действат), намалява питейната вода на мнооого места, а за сметка на тва замърсяването само расте, и т.н., и т.н.
Ако човечеството вече имаше база на някоя подобна на Земята планета и достъпен за всички, и относително редовен транспорт до нея, най-вероятно нямаше да ми дреме. Фактите обаче са, че за момента от Земята няма мърдане. И понеже няма мърдане, повечето от горните проблеми е добре да се решат. При това, колкото по-бързо, толкова по-добре.
Според мен само идиот може да обори горното, тъй като не мисля, че някой със здравия си разум му се живее на мръсно, сухо място, без вода за пиене, без дървета (и всичките производни от това – свлачища, кални реки и т.н.).
В тоя ред на мисли искам да помоля ония от първата група да почнат да мислят (дам, за доста хипари това би било едно добро начало), а другите да си заврат рационалността некъде и да се замислят над горното и дали наистина не си заслужава нещо да се направи по въпроса, при това възможно най-скоро. И точно поради активността на първите, пасивността на вторите и спешната нужда от действие, избирам (то всъщност е избрано доста отдавна) да симпатизирам на еко-тата.
Според мен е доста важно и определящо, какво ще стане в Кпх на COP15. Не съм запознат с всички изисквания на малките държави, кой за кво се цигани и т.н. (то са си цигании в момента). Но искам, без значение от това как ще се преразпредели бизнеса (защото дефакто май това се решава), да се направи нещо по ония болни въпроси, които са на дневен план.
И понеже явно доста народ го искаме това (в Копенхаген тая седмица дойдоха мноооого активисти от най-различни част на света), утре ще идем до Bella Center, където се провежда конференцията, и ще си го поискаме..
ако до неделя не съм пуснал снимки, значи са ме закопчали говедата. в такъв случай – весела коледа и чнг! Тук яко наплашиха населението по новините, че за 40 дни щели да арестуват ако ‘пречиш на полицията’, каквото и да значи това. Та може да съм на линия чак към края на януари
Какво може да научи човек за едни ~30мин по бтв новините:
След инцидента с взрива, решението било да се монтират камери в домовете.. Интересно що ли не ги сложат в складовете на армията, от където обикновено ги взимат? Всъщност, ако го направят, няма да сме изненадани когато гръмне някъде другаде – не в детски дом. Пък след тва и за там ще трябват камери. Абе въобще, бизнеса с камерите да върви!
Оня бесния мазник от РЗС (Яне Янев) е много буен, ултимативен и заканителен, точно докато не му звънне бат’ Бойко. Както самия той каза, беше готов да се качи на ‘един от неговите коне’ и да прави квото там знаел. (!) А иначе като звънна телефона точно за 1сек от пищящо/крещящ истерик се превърна в напикан дришльо, какъвто си и изглежда. А, да – и всичко това по време на пресконференция…
Един арменски сопол (Левон Хампарцумян), който в ‘Градини от бетон’ оправда малоумната приватизация, която е провел (довела до текущото състояние Слънчев Бряг) с това, че така му било на Него най-лесно и удобно за да не му пречели хората с интереси (!); го даваха как обяснява, че след като сменим лева с евро, цените не само нямало да пораснат, ами щели и да паднат… Те българите от сума време ходили в гръцко за евтини картофки.
Прокуратурата повдигнала некви обвинения пак… В последно време това звучи като нивото на Дунав в сантиметри – много, безполезна и прекалено често повтаряна информация. Да сте чули някой да са го осъдили?
След като ЕС почти се разпадна заради прословутия Лисабонски договор, след като и ние го подписахме и след като овцата начело на НС потвърдила пред ЕП, че депутатите са запознати с промените, след кратка анкетка се оказва, че няма нито един нашенски депутат, който да знае за какво става въпрос. Почвам да се чудя дали наистина има нещо, каквото и да е, от което тия капути да разбират.
…
Колко много може да се научи от малките злободневни глупости, представени от авто-цензурирана медия като бтв, която дори не се опитва да показва по-важните неща (които в последно време освен от блогове на разни екс-журналисти, не могат да се намерят)…
януари 17, 2010
Впечатления
Posted by akolev under алабала, дневниче, неам думи...[6] Comments
мислех да не коментирам повече по бг въпроси, тъй като нали… не живея там. ноо, майната му – блога си е мой, а тия впечатления имам нужда да ги пиша някъде. та препоръчвам на хард-патриотите да не четат, сигурно няма да им хареса.
2те седмици в Бг минаха неусетно като всеки път. Като всеки път, в края на 2те седмици ми се повръщаше от идеята за още ядене или пиене. Не се бях прибирал от май месец, но за 4те дни там не видях никаква промяна в столицата – София си е все толкова противен град (особено в зимна конфигурация), таксиджиите са все така прости, нахални и претенциозни, кафетата/кръчмите все така тъпкани (дори по обедно време в работни дни) и опушени, улиците все така задръстени, хората все така изнервени.. Въобще, живота си върви с пълна пара. Както и метрото – една от малкото положителни промени, които успях да забележа.
За сметка на това си развалих мнението (или утопията?) за качеството на българските лекари. До скоро си мислех, че имаме много и кадърни специалисти, но поради кофти условията (основно поради липса на финанси) нещата са, каквито са. Местните в Дания пък имат условия за приказ, но е много зор да стигнеш до лекар въобще – последния път ми отне 2 месеца, докато личния лекар ми даде направление..
Е, след кратките ми срещи с 2 ортопедични ‘звезди’ (един професор в Сф и една локална – пазарджишка), търсейки диагноза и решение на проблема със ставите, вече почвам да си мисля, че проблема с докторите в Бг не е в липсата на пари, ами в липсата на желание и елементарна заинтересованост от това аджеба дали наистина ше ти помогнат или не. Въобще синдрома на принцесата е изключително масов в сектора с услугите, като освен това става все по-популярен – почти не можеш да срещнеш човек, който си харесва работата (без значение от попрището) и бачка с желание, кеф и усмивка. Естествено, има и изключения, но те са малко и редки, предполагам в рамките на статистическата грешка.
Приятелите ми повечето са добре и се справят. В известна част това май се дължи на факта, че доста от тях са повече емигранти в България, от колкото аз в Дания. Като цяло феномена е особено популярен сред младото население и по-специално сред по-добре платените браншове (ИТ, инженерни и т.н.) – хората нямат почти никакъв допир с държавата – не ползват държ. здравеопазване, обществения транспорт, не гледат новини, не четат вестници, пращат си децата в частни училища, по-големите пък в чужбина… Ясно ми е, че това е от малкото начини да останеш с всичкия си в Бг реалността, ама… при положение, че си емигрант в собствената си страна, може със същия успех да емигрираш някъде другаде, пък току виж ти и харесало повече. Не искам да убеждавам никой в нищо, далеч съм от мисълта. Но просто някои неща никога няма да ги разбера..
Генерално се убедих, че ако реших да се връщаме с Катя, най-вероятно ще търсим начин това да е в Пазарджик. По личните ми критерии София и преди не ставаше, но в момента напълно пада извън всичките ми дефиниции за нормален живот и подходяща среда. Докато политиците не осъзнаят, че трябва да децентрализират икономиката (къде с данъчни облекчения, къде със закони и т.н.) за да може бизнеса да има стимул да се изнесе към другите големи градове, за да се децентрализира популацията и съответно облекчи натоварването, тоя град никога, ама никога няма да може да си поеме въздух и да почне да се нормализира. В момента е параграф 22 – от страна на работещите: никой не иска да живее там, но пък няма работа другаде, от страна на работодателите пък поради факта, че всички са в Сф, има голям проблем да се намери квалифициран персонал извън шопското поле. Трябва да се намерят сили и енергия да се прекъсне затворения кръг и според мен трябва от страна на политиците да дойде това, подкрепено от бизнеса, разбира се.
Не знам дали заради това, че се прибирам по-рядко и такива неща ми правят повече впечатление, но в последно време ми се струва че все по-малко и по-малко се мисли като се прави нещо. Няма да забравя – около 20ти декември в Сф: яко киша, ние вървим по Васил Левски (от сточна към Дондуков) защото няма такси, което да иска да те качи за некви си 2км. Съответно на булеварда – магазин за фаянс. Хванали умниците и (предполагам) като част от реклама на магазина сменили плочките на тротоара с фаянсови такива. Но не от онези, по-скъпите, които не се хлъзгат на вода и сняг, ами обикновени. Съответно 15те метра от булеварда, който там е доста наклонен, са чиста пързалка, а за изкачване почти невъзможни без да следваш един маршрут, от няколко дървета, пилони и самата спирка, която е там. Чудя се колко ли възрастни хора на зима си трошат крайниците само в тоя участък заради недомислицата на някой ‘маркетинг’ директор на съответната верига магазини…
Също ми прави впечатление и съм почти готов да се обзаложа, че новото строителство, което все още изглежда готинко, след 10-15г ще изглежда по-мръсно по общите помещения дори от старите панелки (или поне толкова мръсно). Просто никой не пази, дори когато е чисто. А новото строителство до скоро е било чисто. Не мога да се сетя да съм бил в ново блокче/кооперация, която да има чисто общо помещение (вход, асансьори, стълбища и т.н.). Как може да има толкова прости хора, просто не ми го побира главата…
Което води и до следващото наблюдение – повечето хора са забравили, загубили са способността или никога не са били научени да уважават. За мен това е много критично важно умение, което не се ли изгради в ранна детска възраст, зАбрави… И не говоря само за стандартния междуличностен контекст, ами също и за уважение към труда на другия, към правата, към задълженията, към изкуството (дори да не го разбираш). Тук също не всички имат усет за красота (напълно нормално за нещо толкова субективно), но са научени да уважават и като резултат – да не рушат.
Дамм… :/