Обзорно

От доста време не съм писал, та реших да пусна кратък update с какво се случва в последно време:

От уроците ми по плуване ме преместиха в група за по-назаднали, тъй като явно не ставах. В групата за назаднали пък се оказа по-добре, тъй като има по-малко удавници и повече учители на глава от населението. Съответно успях да се науча да плувам по гръб. Craw не ми се отдава като хората все още – в смисъл – плувам, но не го правя като хората, тъй като горя твърде много енергия и не бих изкарал повече от 20на метра.

На фона на изходното положение, плуването по гръб + напредъка по корем си е повече от успех за мен. До догодина лятото трябва да съм се поошлайфал и да минавам на следващото от списъка – някакво бойно изкуство.

—————-

Свърших с първата част на лунната соната, ама още не съм я записал цялата. Почнах да разучавам 3тата част, ама там е… тежко.. и боли. Но има лъч надежда де – за няколко дни успях да науча първата страница с някакво не съвсем флегматично темпо. С тая скорост до половин година може пък да съм я научил, в случай че не ми писне някъде по средата

Иначе технически се мъча да драпам на самотек. Купих си една ценна книжка и по нея се разсвирвам и уча пръстовки, тъй като от грешни пръсти най-боли (чисто физически също). С малко помощ успях да си намеря учители в Пазарджик и сега около Коледа ще взема 1-2 часа пиано уроци, където да ме видят какво и как правя, както и да ми дадат някаква методология за да се уча сам до следващия контролен преглед; както и няколко урока по солфеж – забравил съм как да тълкувам някои знаци по нотите и уикипедията не успя да помогне, тъй че – учител.

—————-

На работа стана по-интересно и от към проект, и от към разнообразие. Най-накрая, след 3г тук, имам пак възможността да движа проект и да правя, каквото и както сметна за добре. Освен това проекта е интересен и върви в комплект с 2 тона проблеми, някои от които все още нямам никаква идея какво да ги правя. Което не можеше да е и по-добре, тъй като пак нещо ще се научи.

Е, има и мноого рискове (те не случайно ми го дадоха), но… никой не е казал, че трябва да е лесно.

—————-

Тая събота пак заминавам на командировка в щатско за 3-4 дни. Тоя път нямам никаква техника, която да искам да си купя, тъй че взимам за приятели разни неща. Все пак няма да оставим цяло ходене до щатите да иде напразно я

—————-

Катя беше една седмица командировка в Бг и се върна с 4 лютеници. Лютеница Paradise, бейби

—————-

Четейки все по-рядко Бг новините, оставам с впечатление, че кризата в Бг едва ли не почти свършила. И това на фона на продължаващите съкращения в Дания и по света.

Гледах за около 5мин по новините самоанализа на бат’ Бойко за това какво направили първите 100 дни – до последно не бях сигурен дали да се смея на глупостите или дразня на наглостта. Безсилен да реша, спрях предаването.

 

Музикално

Хванах днес да запиша до къде съм го докарал с лунната соната. Реално тва е на 2 седмици, но отне повече време, защото много време нищо не учих. (зациклил съм от известно време на упражнения, гами, динамики, арпегиота и т.н.)

Ето:

Понеже цялата соната се свири много нежно/тихо, на някои моменти прекалявам с тихото, та чак не изкарвам звук… Ноо, по-добре така, от колкото по-шумно

Иначе ми е останала последната 5та страница и се надявам до седмица да съм готов и да се метна с лечебна цел на нещо по-ведро, че… Бетовен е гений и музиката му красива, но определено бърка на места, където е всичко останало, но не и весело

And nooow…. for something completely different – попаднах е на тия моми от Yale. Оказа се, че не само имат хор за славянски песни, ами са и адски добри. Евалата…

 

Skåne

С част от хората, с които бяхме в Токио, мислехме да се дръпнем с кола до Норвегия да погледаме и поснимаме фиорди някой уикенд. Все пак – вече 2.5г живеем тук, а още не бяхме излизали от Копенхаген (с изключение на Малмьо). За съжаление обаче, се оказа че е почти невъзможно по ред фактори: времето е малко, разстоянието до там пък голямо – съответно много разходи за гориво и т.н. Та резултата беше, че сменихме дестинацията с нещо по-близко – Skåne (южна Швеция).

Маршрута, на който се спряхме беше следния (цък на снимката за самата карта):

Голям зор беше да намерим нещо интересно из южна Швеция – пълна скука е от към атракции. Но нищо, при добро желание тва не може ни спре

Тръгнахме в петък на обяд от Малмьо, където наехме ей това 9-местно произведение, което е най-готиния минибус/микробус който някога съм карал:

Първата ни спирка беше Ale’s Stones до Ystad, което е монумент с неясна цел (гробище най-вероятно), но пък на готино и високо място, с изглед към морето. Петък всъщност беше и единствения ден в който не валя и имаше слънце.. Ето малко от там:

монумента:

кичозно залезче:

ей ни и всичките идиоти:

Първия ден целта беше да стигнем до точка D на картата горе – остров Öland. Аз тогава въобще не карах и в ролята на багаж се занимавах с консумация на бира, както и със снимане в колата. За щастие си бях понесъл всичко, та с една подходящо ориентирана светкавица, повечко бира и няколко часа за убиване, мое си представите каква досада бях за останалите 6 човека. А как е изглеждала колата по пътищата, присветваща ярко от време на време – не знам

В Швеция не са много в час, особено по отношение на алкохола… Алкохола се продава по малко, в специални магазини, които са относително редки (особено в по-ненаселените райони), но за сметка на това пък скъпо. Поради тая причина, и ние като повечето чужденци, прекарващи уикенд в Швеция, касата бира си я носехме от Кпх

За пореден път бях шокиран от доверието в хората по тия северни земи. В петък пристигахме в хостела към 22:30, което предвид факта, че е на остров, а хостела в село – можеше да значи, че е доста възможно да няма кой да ни посрещне. Поради тая причина звъннахме по телефона на собственика, който в общи линии ни каза, че него наистина няма да го има като пристигнем там, а хостела ще е празен, но това не било проблем. Съответно ни даде кода за вратата, обясни кои са ни стаите и ни помоли сутринта (понеже и тогава нямаше да се засечем) да оставим парите в кухнята… no comment.

Самия хостел беше адски як (за съжаление никакви снимки нямам) – реновирани стаи, нови кухни по стаите, нова баня с вана… А в общото помещение имаше пиано! След настаняването ни по стаите, останалите хванаха да ядат, пък аз налазих пианото (което обяснява и тоталната липса на снимки ). И въпреки, че беше адски раздрънкано и неакордирано от поне 50г, кефа да си посвириш на акустично пиано, на последното място, където си очаквал да има, беше… един път

Съботата се разходихме до някаква крепост (Eketorp), която се оказа доста малка и по-скоро бивше крепостно село:

Тоя ден целта беше да спим във Visby, най-големия град на друг шведски остров – Gotland. До там обаче се стигаше с ферибот, който беше 2 пъти дневно, а вечерния курс беше в 19:00. След кратка преценка на времето, което имахме, решихме да тръгнем към Kalmar (от другата страна на моста до Oland), където да разгледаме местния замък, да обядваме и после газ на север към Oskarshamn, от където тръгваше ферито.

За мое голямо учудване се оказа, че разните шведски градове из Скания се водят като доста големи, а мен реално ми изглеждаха съвсем малки, като си мислех, че по-големите им центрове са из севера някъде… Отделно дали заради времето или нещо друго, но Швеция изглежда едно много пусто място. Къщи, градчета, селца – колкото искаш, но хора почти не видяхме тия 3 дни. И това е южната част на страната – какво е на север, хич не ща и да си представям.

В Oskarshamn пристигнахме цели 2 часа по-рано от тръгването на ферибота, но поради студеното и дъждовно време въобще не ни се и помисляше да излезем от колата. Така че минахме контрола на пристанището и седнахме да чакаме.:

Самия кораб беше най-голямия плавателен съд, на който съм се возил някога – мисля беше с 8 дека. Абе голямо животно си беше:

Пътя до Готланд е около 120км и трае 3 часа. Не е малко, но пък условията са перфектни, има си бар/ресторант, открити палуби.. Ние уплътнявахме времето с карти

Във Visby бяхме доста късно вечерта, отделно там и GPSа нещо се побърка, та едно половин час карахме на сляпо, мъчейки се да издирим хостела. Самия хостел беше в бивш затвор, доста автентично запазен поне на външен вид: стените с вишките, телените рула върху тях и т.н. – нищо не беше променено От вътре, разбира се, нещата не изглеждаха въобще така:

Собственика на ‘затвора’ ни посрещна и понеже се беше понапил, словоохотливостта му идеше отръки. Та разправяше той, че когато купил затвора (1996г), бил в Испания, където притежавал  ресторант. Тогава разбрал, че затвора се продава и се записал да участва в търга. Понеже някой бил предложил повече от него, обадили му се да го питат дали иска да вдигне офертата, но момента бил неподходящ – някакъв футболен мач важен се играел, а нашия герой бил полу-пиян в неква кръчма с приятели. Та смело се изхвърлил с едно 20-30 хил. евро отгоре и след половин час му се обадили да му кажат, че затвора е негов )

Пича беше уникален с начина си на говорене… Като ме видя, че го слушам внимателно, пък и като изкарах и апарата, реши да направи един кратък тур из зандана, да добием представа колко прекрасно място е Ето малко кадри:

това е от втория етаж

в мазето беше възстановил една стая като оригиналните килии, както ги е заварил

а това е самия образ

бившия офис на директора на затвора (пианото в дъното беше един път)

На следващата сутрин имахме около 2ч да разгледаме Visby, защото в 12 ни беше ферито, а след това около 6-7ч път обратно. Ето малко кадри от Visby:

Повече снимки тук, най-добре вижте slideshow-то.

 

:(

От статия на сайта на Фокус:

25% от хората между 15 и 25 години нито учат, нито се обучават, нито работят, нито се квалифицират, нито имат желание за това.

От тази възрастова група 15 – 25 години ромите и турците са около 20 %, докато българите са 76%.

По официални данни регистрираните безработни младежи на възраст до 29 години са 52 000.

Единственото неясно нещо е, кога точно ще настъпи момента, от който нататък от събраните данъци, няма да може да се пълни бюджета, та ще трябва да се реже от пенсиите.. (щото от здравеопазване при застаряваща нация трудно се реже, пък от образование в такив условия е равносилно на самоубийство за държавата).

 

Кооло

Току що си продадох колелото, което си купих месец март и карах активно до края на юли. Тия 4 месеца бяха неописуемо яки за каране – времето беше добро, инфраструктурата перфектна, пейзажите красиви… Успях да си сваля минималното време на тия 18км от 44 на 31 минути, като средното падна на 36мин. А какъв е кеф сутрин рано да слезеш, си нахлузиш каската, да пуснеш нещо бързо на плейъра и да хванеш пътя през града, край морето и накрая в гората… ммм.

Ноо, за съжаление, от простотия, си прецаках колената. Заболяха ме от 2рата седмица след като взех да карам, та чак до момента на спиране. То всъщност заради тях и спрях де.

След разни справки и прегледи ми констатираха тендонит (tendоnitis), основната причина за който се оказа плоскостъпието ми (което измествало оста на колената спрямо ходилата) в комбинация с прекаленото натоварване.. Сега 3 месеца физиотерапия, но добрите новини са, че от януари почвам да карам пак Тоя път обаче ми направиха една много хубава табличка как трябва да си правя натоварването, така че да не се занимавам още 3 месеца с упражнения, вместо да въртя педали

Та за да не ми ръждясва новото колело, пък и към края на тия 4 месеца реших, че ми трябва истинско racing bike, хванах та продадох бялата перла на половин цена, като март догодина, живот и здраве, взимам някакъв Scott, Trek или нещо от сорта

 

Stats

Ето и нивото на Дунав в см

В последно време четящите и популярността на блога бележат пик, което дълбоко ме притеснява, предвид съдържанието на повечето постове Ето по месеци:

А това е извадка на Топ 10 от търсенията, с които ме намират:

За всички, които продължават ден след ден да търсят блога по името ми – хора, натиснете Ctrl + D или пък добавете тоя линк в rss четците си. Обещавам, че така ще ви е по-лесно и удобно

Надявам се и за напред да ви е интересно в главата ми

 

малко от ТЕД

много готина презентацийка на тема морал, ценности и т.н.

това пък е друга, в която дори говорят за България (първо споменаване до момента на тед):

 

Стая под наем в Сф

Една приятелка си търси стая под наем в Сф, като наема да е до около 200лв на месец. Девойката е гарантирано готин и точен човек, и скоро почва работа в Сф (одобрена на интервюта и т.н.), но по обясними причини, в началото не може да си позволи високи разходи.

Ако някой има стая под наем или познава някой с такава – да ми даде поща или телефон за контакти. Черпя виртуална, а по коледа и съвсем истинска бира

 

4

Реалността е интересно животно, което всеки си дефинира, както си иска. За целта на поста, реших да формализирам малко атмосферата, та хем по-ясно, хем (поне на мен) по-забавно за четене )

Много хора могат да спорят, че реалността’ си я генерираш сам: те фактите били факти, ма значението/смисъла им ги определяш ти, и т.н., и т.н… Не знам дали поради щото хората живеем на стада или по чиста случайност, но голяма част от тия наши индивидуални реалности’ образуват относително стабилно сечение, където нещата могат да се наблюдават, мерят, анализират и въобще да се случват по някакъв предвидим начин. Мен това сечение (реалност“) ми е интересно да разбера ако мога – другото е за езотерици, пък там е много сложно и ти трябва нереалистично количество свободно време и намерение, дори за да се пробваш да го видиш е ли истина, или не е… Та дори да е, не ми се занимава

Та докато някой може да ми спори, колкото си иска за реалността’, то реалността“ не просто съществува, ами в нея освен това има и универсално (статистически) правилно и грешно (тва по дефиниция на реалност“). Съответно правенето на грешни неща или на нещата в грешен ред, води до кофти резултати и обратното – правилните неща в правилния ред, водят до правилни резултати. Разбира се, според дефинициите, има много други неща за правене в реалността’, които биха довели до положителни резултати в нашата реалност“, но тия не ни интересуват в момента, щото нито сме предприемачи-гении, нито изобретатели, нито дори лелките от ‘Ясновидците’…

Това, което ни (поне мен) интересува са кофтите резултати и какви по-точно стъпки водят до тях. Все пак ако искате да оптимизирате една система, почвате от там, от където това би имало най-много ефект върху нея, а в нашата е очевидно, че кофти резултатите са най-много. Все пак ако всички бяха успели, то тая наша реалност“ щеше да изглежда коренно различна, а не с всичките си текущи проблеми, някои резултати от които са кризи, войни, глад и пр.

В тоя ред на мисли, тия дни ми прави впечатление, че като цяло успеваемостта в общия“ смисъл на думата, силно зависи от скоростта, с която хората осъзнават общата реалност“. За момента си мисля, че по тоя признак хората се делят на 4 вида:

Първия вид така и не успяват да разберат общата ни реалност“ и като резултат не се учат от грешките си, не си взимат поука и въобще – живота е пълен с ‘изненадващи’ събития, които периодично им нанасят вреда (емоционална/финансова/социална/и т.н.), без те да са в състояние да разберат защо или да избегнат.

Представителите на останалите категории успяват да разберат реалността“, но ключов фактор при тях е скоростта, с която това става. Втория вид са тези с най-ниска скорост, т.е. тези които са способни да интерпретират правилно събитията“, но в минало време, т.е. след като вече нещата са се случили. Напредъкът е сериозен, тъй като тук вече се наблюдават някакви корективни действия, но за съжаление чак след като кофти резултата е факт.

Третия вид са най-бързи, тъй като тези индивиди имат енергията и концентрацията (и двете жизнено необходими) да поддържат realtime интерпретация. Това са хора, които разбират какво става, докато нещата се случват пред очите им. Пример – студентите, които наистина разбират съвсем ясно лекцията по висша алгебра, анализ или числени методи (мен ми бяха най-тегави), докато им я преподава професора. Както споменах вече, за целта е нужно изключително количество ток и способност за концентрация на вниманието – и двете, за съжаление, редки характеристики, особено в комбинация.

Последните са такива, които само предполагам че има – а именно, хора, които имат капацитета не просто да осъзнават в движение реалността“, ами могат да планират и предвиждат бъдещи изходи. Не знам за такива, но имайки предвид признака и наличието на останалите 3 категории (щото и за 3те съм имал налблюдения), все си мисля, че е напълно нормално някой и до там да е еволюирал

искрено се извинявам на тези, които изчетоха цялото горно словоблудство и очакваха някакъв извод от всичко това, но няма… просто се мъча да описвам повече от нещата, които ми минават между ушите по 200 пъти на ден и след тва забравям почти толкова бързо пак. белким някой ден и на мен, като представител на 2рия вид, ми се изясни нещо по-голямо пък и трябваше да я отпочна тая ‘теория на всичкото’ от някъде

 

Зъболекар

Някой да знае и да може да препоръча добър зъболекар в София? Изискванията са ми:

• да има приличен кабинет и техника
• да се съобразява с пациента, особено ако има много засилена чувствителност (абее, шубе съм, факти) в устата
• да позволява запазване на часове (примерно от сега за края на декември)
• да си държи на уговорките (т.е. да мога да разчитам, че наистина ще ме приеме на уговорената дата и час)

Ако някой може да помогне, много ще съм благодарен