С част от хората, с които бяхме в Токио, мислехме да се дръпнем с кола до Норвегия да погледаме и поснимаме фиорди някой уикенд. Все пак – вече 2.5г живеем тук, а още не бяхме излизали от Копенхаген (с изключение на Малмьо). За съжаление обаче, се оказа че е почти невъзможно по ред фактори: времето е малко, разстоянието до там пък голямо – съответно много разходи за гориво и т.н. Та резултата беше, че сменихме дестинацията с нещо по-близко – Skåne (южна Швеция).
Маршрута, на който се спряхме беше следния (цък на снимката за самата карта):

Голям зор беше да намерим нещо интересно из южна Швеция – пълна скука е от към атракции. Но нищо, при добро желание тва не може ни спре
Тръгнахме в петък на обяд от Малмьо, където наехме ей това 9-местно произведение, което е най-готиния минибус/микробус който някога съм карал:

Първата ни спирка беше Ale’s Stones до Ystad, което е монумент с неясна цел (гробище най-вероятно), но пък на готино и високо място, с изглед към морето. Петък всъщност беше и единствения ден в който не валя и имаше слънце.. Ето малко от там:
монумента:

кичозно залезче:

ей ни и всичките идиоти:

Първия ден целта беше да стигнем до точка D на картата горе – остров Öland. Аз тогава въобще не карах и в ролята на багаж се занимавах с консумация на бира, както и със снимане в колата. За щастие си бях понесъл всичко, та с една подходящо ориентирана светкавица, повечко бира и няколко часа за убиване, мое си представите каква досада бях за останалите 6 човека. А как е изглеждала колата по пътищата, присветваща ярко от време на време – не знам
В Швеция не са много в час, особено по отношение на алкохола… Алкохола се продава по малко, в специални магазини, които са относително редки (особено в по-ненаселените райони), но за сметка на това пък скъпо. Поради тая причина, и ние като повечето чужденци, прекарващи уикенд в Швеция, касата бира си я носехме от Кпх
За пореден път бях шокиран от доверието в хората по тия северни земи. В петък пристигахме в хостела към 22:30, което предвид факта, че е на остров, а хостела в село – можеше да значи, че е доста възможно да няма кой да ни посрещне. Поради тая причина звъннахме по телефона на собственика, който в общи линии ни каза, че него наистина няма да го има като пристигнем там, а хостела ще е празен, но това не било проблем. Съответно ни даде кода за вратата, обясни кои са ни стаите и ни помоли сутринта (понеже и тогава нямаше да се засечем) да оставим парите в кухнята… no comment.
Самия хостел беше адски як (за съжаление никакви снимки нямам) – реновирани стаи, нови кухни по стаите, нова баня с вана… А в общото помещение имаше пиано! След настаняването ни по стаите, останалите хванаха да ядат, пък аз налазих пианото (което обяснява и тоталната липса на снимки
). И въпреки, че беше адски раздрънкано и неакордирано от поне 50г, кефа да си посвириш на акустично пиано, на последното място, където си очаквал да има, беше… един път
Съботата се разходихме до някаква крепост (Eketorp), която се оказа доста малка и по-скоро бивше крепостно село:


Тоя ден целта беше да спим във Visby, най-големия град на друг шведски остров – Gotland. До там обаче се стигаше с ферибот, който беше 2 пъти дневно, а вечерния курс беше в 19:00. След кратка преценка на времето, което имахме, решихме да тръгнем към Kalmar (от другата страна на моста до Oland), където да разгледаме местния замък, да обядваме и после газ на север към Oskarshamn, от където тръгваше ферито.
За мое голямо учудване се оказа, че разните шведски градове из Скания се водят като доста големи, а мен реално ми изглеждаха съвсем малки, като си мислех, че по-големите им центрове са из севера някъде… Отделно дали заради времето или нещо друго, но Швеция изглежда едно много пусто място. Къщи, градчета, селца – колкото искаш, но хора почти не видяхме тия 3 дни. И това е южната част на страната – какво е на север, хич не ща и да си представям.
В Oskarshamn пристигнахме цели 2 часа по-рано от тръгването на ферибота, но поради студеното и дъждовно време въобще не ни се и помисляше да излезем от колата. Така че минахме контрола на пристанището и седнахме да чакаме.:

Самия кораб беше най-голямия плавателен съд, на който съм се возил някога – мисля беше с 8 дека. Абе голямо животно си беше:

Пътя до Готланд е около 120км и трае 3 часа. Не е малко, но пък условията са перфектни, има си бар/ресторант, открити палуби.. Ние уплътнявахме времето с карти
Във Visby бяхме доста късно вечерта, отделно там и GPSа нещо се побърка, та едно половин час карахме на сляпо, мъчейки се да издирим хостела. Самия хостел беше в бивш затвор, доста автентично запазен поне на външен вид: стените с вишките, телените рула върху тях и т.н. – нищо не беше променено
От вътре, разбира се, нещата не изглеждаха въобще така:

Собственика на ‘затвора’ ни посрещна и понеже се беше понапил, словоохотливостта му идеше отръки. Та разправяше той, че когато купил затвора (1996г), бил в Испания, където притежавал ресторант. Тогава разбрал, че затвора се продава и се записал да участва в търга. Понеже някой бил предложил повече от него, обадили му се да го питат дали иска да вдигне офертата, но момента бил неподходящ – някакъв футболен мач важен се играел, а нашия герой бил полу-пиян в неква кръчма с приятели. Та смело се изхвърлил с едно 20-30 хил. евро отгоре и след половин час му се обадили да му кажат, че затвора е негов
)
Пича беше уникален с начина си на говорене… Като ме видя, че го слушам внимателно, пък и като изкарах и апарата, реши да направи един кратък тур из зандана, да добием представа колко прекрасно място е
Ето малко кадри:
това е от втория етаж

в мазето беше възстановил една стая като оригиналните килии, както ги е заварил

а това е самия образ

бившия офис на директора на затвора (пианото в дъното беше един път)

На следващата сутрин имахме около 2ч да разгледаме Visby, защото в 12 ни беше ферито, а след това около 6-7ч път обратно. Ето малко кадри от Visby:



Повече снимки тук, най-добре вижте slideshow-то.
септември 29, 2009
:(
Posted by akolev under неам думи...[3] Comments
От статия на сайта на Фокус:
25% от хората между 15 и 25 години нито учат, нито се обучават, нито работят, нито се квалифицират, нито имат желание за това.
От тази възрастова група 15 – 25 години ромите и турците са около 20 %, докато българите са 76%.
По официални данни регистрираните безработни младежи на възраст до 29 години са 52 000.
Единственото неясно нещо е, кога точно ще настъпи момента, от който нататък от събраните данъци, няма да може да се пълни бюджета, та ще трябва да се реже от пенсиите.. (щото от здравеопазване при застаряваща нация трудно се реже, пък от образование в такив условия е равносилно на самоубийство за държавата).