Alexander Kolev’s personal blog

Преди малко ми пратиха и гледах едно филмче със записи от камерите по кръстовищата в София. Принципно движението в София е ужасно и това на всички им е ясно, но въпреки това всички продължават да карат, както си знаят/могат/искат. Това не го разбирам. Повечето хора си мислят, че слагайки си лепенки от сорта ‘Карай бавно, стигни жив’ на задното стъкло, по някакъв начин ги прави по-добри или по-внимателни шофьори. Глупости! Интересното е, че хем всички искат по-добро движение, по-малко катастрофи, по-добър контрол от страна на полицията, а в същото време, когато се слагаха камерите из града имаше, едва ли не, мини онлайн протести по форумите, коментираха се разположенията на камерите, за да не вземе някой случайно да се прецака да го снимат и да плаща. Ами няма как да се оправят нещата така, просто не може…

Лошото е, че дори да имаше достатъчно камери в София (а не както в момента 10на на по-важните кръстовища), дори КАТ да си вършеха работата, дори да съществуваше интегрирана информационна система между властите (така че като те снимат с камерата и докажат престъпление, директно да ти добавят глобата към данъците), хората пак щяха да са недоволни и да търсят начин да надхитрят държавата…. А българите хич не са глупав народ, начини щяха да се намерят.

Лошо ми стана като гледах филмчето. Като имам предвид, че живях 7 години в тоя град, имам чувството, че съм имал невероятен късмет, че аз или някой мой роднина/приятел/познат/колега не е бил размазан от някой олигофрен, минаващ на откровено червен светофар или каращ в насрещното… Чист късмет… И слава Богу!

Това е едно от нещата, които гледайки/припомняйки си ми помагат да вярвам, че съм направил правилния избор преди няколко месеца, когато тръгнахме…

таралежът е птица упорита… без да го ритнеш - не полита…

John Robbins се оказа прав…. Тесс е просто умопомрачаващо добра! Просто прегледайте заглавията на постовете й, както и About страницата и ще се убедите сами…

Някой някога разправяше виц, за приликата между морското свинче и жената програмист…. Е, да разгледа блога на Тес, бавно и внимателно да си откачи клавиатурата, да я омаже добре с възелин, да си я завре някъде…. и никога повече да не разказва тоя виц, защото тая кака знае повече от повечето хора, които познавам, взети заедно….

РЕСПЕКТ!

Този пост ще е дълъг и на техническа тема… В края има ценни линкове, които може да видите, ако не ви се чете другото.

Последните два дни имах изключителното удоволствие (и късмет също) да успея да си свърша работата с няколко дни по-рано и да присъствам на един курс по debug-ване на .Net приложения. Въпреки, че от името на курса се очаква да става въпрос само за .Net, тематиката на курса беше ориентирана към debug-ването като цяло. Лектора (John Robbins) беше изключително технически-начетен човек…. В началото на всеки курс, стандартно лектора се представя, разказва за какво ще се говори следващите няколко дни и т.н. Когато този започна с това, че е работил в Numega като архитект по SoftIce, BoundsChecker, TrueTime и TrueCoverage, а след това и във Wintellect ; мен вече ми беше ясно, че това е курсЪТ, а това определено беше ЛекторЪТ

Докато разказваше за какво ще говори на този тренинг, човека обясни, че се обръща изключително малко внимание във фирмите и университетите, на това програмистите да бъдат обучени да debug-ват ефективно. Според статистиката, всеки един програмист прекарва не по-малко от 50% от времето за имплементирането на някаква функционалност в debug-ера, гонейки проблеми, проверявайки как се държат външни компоненти и т.н. И наистина е така! Ако се замислим, тази статистика е напълно вярна и е наистина странно защо не се обръща почти никакво внимание на този факт. Съдейки по себе си, до по-голямата част от знанията ми за това как бързо и качествено да гоня проблемите съм достигнал благодарение на това какво съм чул/видял от колеги, а това определено не би трябвало да е така – в края на краищата всички искаме да работим по-ефективно, а тези 50% са наистина добър потенциал за оптимизация.

Преди да се запиша на този курс, смятах че имам относително добри познания в областта на debug-ването. Като по-малък все исках (и чат-пат успявах) да чупя разни работи, та от там се понаучих да работя със SoftIce. Покрай работата ми пък се е налагало да ползвам профайлери, remote debugging, disassembler-и, дебъгвал съм многонишкови приложения (гнясна работа е това), гонил съм разни crash-ове от рилийз приложения само по дъмпове и pdb-та и т.н., и т.н…. Абе с 2 думи си въобразявах, че съм виждал и ползвал, макар и ограничено и за кратко, немалка част от наличните инструменти на пазара…

Е , оказа се, че не е съвсем така. И не само, че не е така, ами съм и доста далече от това, което ми се иска да знам Лектора ни показа/загатна инструменти и техники, за които не бях дори чувал, които според мен са задължителни за арсенала на всеки. Наличието на този арсенал обаче, е наистина от болезнена необходимост. Цялостното мислене на средностатистическия програмист е ограничено по отношение на мащаба на най-големия продукт, по който е работил. Едно е по най-големия проект, по който си работил, да сте работили 50 човека и да са го ползвали 100 000 (това е огромно за моите мащаби), генерално различно е при 500-1000 екип и милиони потребители. Става въпрос за драстично различен подход във всички фази на продукта, включително и поддръжката, което само по себе си налага наличието на перфектни инструменти, максимално улесняващи работата на хората от support-а.

И понеже курса се води вътрешнозаводски и конфиденциален, единственото, което мога да направя е да пусна някои от по-интересните линкове, които събрах по време на курса

Блога на лектора John Robbins - най-техническия ‘назобан’ човек, който съм виждал (на живо) до момента

Блога на Тесс - това наистина трябва да се прочете. Десет минути лектора ни хвалеше колко е умна тази кака и колко го превъзхожда. Каката се занимава с debug-ване на най-завързаните ASP.Net (и .Net като цяло) бъгове и публикува редовно истински user stories на сайта. Това според мен е един от най-добрите начини за научаване на нещо, много по-добър от сухо четене на теория в книжка.

Debugging Toolbox - MSDN блог с доста материали, статии и линкове на темата

Блога на Рико Мариани - performance engineer в МС. Определено интересно четиво за хора, болни на тема производителност и оптимизации. Силно препоръчан от лектора блог.

Най-добрата книжка за регулярни изрази. Поне така беше рекламирана от лектора, ще се чете и тя

Библиотека с регулярни изрази

Мдам, обичам курсове, които ме карат да мисля… Да осъзнавам, че нищо не знам, че едва ли и някога ще го науча и че времето си тече. Кофти е, защото се чувстваш и безсилно тъп, но пък в края на краищата след известно време се свиква, че дори и почваш да се кефиш Защо се кефиш? Ами защото ако не се чувстваш тъп, значи пуйчиш на едно място, не се развиваш и освен ако си вече програмист на възраст, имаш нужда от як шут в задника и смяна на работата…. мдааам

Вчера решихме и се занесохме в Малмьо - малко шведско градченце от другата страна на моста Øresund. Последните няколко дни беше типично датско лято - 18 градуса, половин ден вали дъжд, другата половина слънце… Вчера същата работа - валя до обяд, после спря и ние газ да хванем готиното време

До Малмьо си има редовни влакчета, които са на прилични цени и стигат за около час. Самото градче е доста малко и красиво, както може да се види и от снимките. Голяма част от населението му работи в Копенхаген, тъй като стандарта в Кпх е доста по-висок, за сметка на много по-ниските наеми и цени в Малмьо. Има резон в цялата работа, но за нас в момента е прекалено рано - така или иначе поне една година ще трябва да стоим в текущата си квартира

Друго интересно е, че шведите са извратени… Цари някаква масова готическа мода сред пуберите - всички са кльощави, боядисват си черни косите, с някакви странни прически, черни прилепнали дрехи, пиърсинг на извратени места, а пък каквито са белокожи…. Абе силно ненаред изглеждат - ходейки из това малко градче, имаш чувството, че се намираш в някакъв комикс и зад ъгъла ще изскочи я батман, я някой друг психопат… След тая разходка ми стана ясно защо представиха такава изклатена група и песен на евровизията.

Та помотахме се, поразгледахме, пихме по няколко бири и се прибрахме по живо, по здраво… Следваща цел - Осло, ама това ще е по-нататък, а пък и ще е с кораб

таралежът е птица упорита… без да го ритнеш - не полита…

Тая седмица изкарах едно курсче по Design Patterns. Не научих много от него, тъй като това ми е интересна тема и доста съм чел по въпроса, но все пак беше интересно - най-малкото заради практическата част и възможността да задавам неудобни въпроси на лектора

Както и да е, основната идея на поста беше една сентенция, която лектора изказа за IBM (той беше бачкал там доста годинки), а именно:

IBM doesn’t release their software… their software escapes at some point…

:)))

От както сме тука много ми се щеше да си намеря някъде клубче да ходя да играя волейбол… крастата не прощава. Хем играта е готина, хем тряя се свалят разни паласки, ала бала. Та хванах се преди 3 седмици да си търся клубче и си намерих. Съвсем случайно - жив късмет. То тук всичките им сайтове са на датски. Въпреки, че 95% говорят английски, тъпо и упорито отказват да си правят английски версии на сайтовете. Както и да е де, търсих, търсих и си намерих едно клубче, което е на около 5-6км от вкъщи - идеално разстояние за колело Драснах мейл на един от оставените на сайта email-и, разпитвайки за условия, паричките, кога, как, едно, друго… И работата стана. Пича отговори и още преди 2 седмици ходих, ама нещо не се събра отбор та само погледах некви други как играеха. Още тогава ми направи впечатление, че там аматьорското им ниво е много про, спрямо нашите стандарти Най-малкото тренират по 2 пъти седмично и през уикенд имат мачове с други аматьорски клубове. Всичките едни екипирани - наредили наколенките, асиксите, абе мани бегай

Както и да е - тая седмица ми се обадиха, че ще има хора и аде - батко в сряда на тренировка от 21:00 до 23:00 Както казах - залата им е доста добра, ама това не беше нещо неочаквано. За сметка на това, претърпях поредния културен шок - в кенефа! За пръв път в живота си, виждам чист и добре поддържан кенеф в спортна зала!!! А съм бил в доста зали… ШОК! This is not a spoon…. мдамм

Оказа се, че само 6 човека ще играем, т.е. 2 отбора по 3. Още на загрявката се видя, че хората тренират сериозно. Загрявахме около час и то доста интензивно. После играхме 4-5 гейма, а пичовете държаха такова темпо, че почти щях да припадна на няколко пъти… Изводите:
1. Станал съм баси и мърдата… а си мислех, че редовното каране на колело тук и здравословната храна помагат
2. Когато се ходи на тренировка (а то е късно вечер 21-23), недоспиването и неяденето преди тренировката определено не помагат

Но нищо, от август месец почваме пак да играем (юли всички датчани бягат по отпуски) и до тогава има време да се пробвам да повляза във форма

таралежът е птица упорита… без да го ритнеш - не полита…

Хаха За тези, които разбират английски, може да видят за кво иде реч

Просто разбиващо филмче, а и много истинско

В петък (15.06) имахме фирмена забава… 5 години от както една голяма фирма купила нашата фирма Като цяло ми беше наистина интересно какво ли ще представлява, сравнено с company event-ите на старата ми фирма. А те бяха добри, ама наистина мнооооого добри

В общи линии подготовката за мероприятието почна началото на месеца, пуснаха гласуване за манджите, пиенето и т.н. Основното, което ми беше интересно, е че цялата работа се въртеше около The Blues Brothers. Много ми беше любопитно за какво става на въпрос, особено при положение, че sound track-ците и на 2та филма са ми мнооого любими - всеки ден ги слушам, докато пътувам за работа. Тая седмица особено се усещаше, че нещо ври и кипи. За 2 дена успяха да вдигнат един цирк (наистина бяха взели тента като за голям цирк) на поляната пред моята сграда, мъкнеха разни работи с камиони, абе готвеха се хората… Чудех какво ли точно ще представлява мероприятието, тъй като предния тийм евент доста се различаваше от представите ми до момента. Доста от колегите (основно датчани май) се отказаха да идват, тъй като щяло да е скука и т.н., но пък аз нали още нов, тряяше да пробвам Пък и Blues Brothers…. трябваше да разбера защо ги замесват

И така - петъка дойде, работния ден поприключи, а от към цирка вече се носеха звуците от sound check-овете на колоните. Народа взе да се понася на групички към поляната. Там бяха опънали едни шатри, където бяха изтопорчили разни джиджани марки вина и бира - народа да тества. Аз вино не понасям, та тествах някви бири. Установих обаче, че от традиционната бира по-хубава си няма и това е И тая с вкус на шоколад, и тъмната дето пих и някаква трета бяха гадни. Лошото беше, че докато дойде време да ни пуснат в шатрата, трябваше да почакаме около час. А няколко дни преди това беше станало ‘датско лято’ - 12-13 градуса температура, облаци, дъжд чат-пат… абе гняс. Но нищо - появи се един колега българин, към чийто екип се присламчих (поради факта, че по-голямата част от моя го нямаше, пък други хора не познавах много много…) и останах до края на вечерта. Ама много як екип има Нямат (май) нито един датчанин - от присъстващите бяха - българин, холандец, французин и украинец. Хора, които имат развито чувство за хумор, бъзикат се, абе смях Да му завиди човек, в моята стая всички едни сериозни, сериозни…. мани

Та по едно време ни пуснаха да влизаме. Вътре в цирка бяха наредили маси, столове, бюфети с яденье и пиенье, сцена и доста прилични тонколони След като чухме големиот шеф и хапнахме, имаше разни томболи, и глупави състезания - добре, че тая част от програмата беше кратичка. После имаше нещо средно между talk show и свирене/пеене, където двама датчани разправяха истории и припяваха, имитирайки разни хора и групи… То май същите били на фирмен празник преди няколко години, но пък какво толква - мен ми беше за сефте и се смях

А после - после се появиха някаква датска група, аналог на Blues Brothers Мнооого добри, ама МНОГО ДОБРИ! Просто изкъртиха мивките. 14 човека, от които 4-5 с духови, 3 жени бек вокали, 2ма вокали, барабанист, пианист и съответните китаристи. Всички облечени като във филма - черни костюми, черни шапки и черни очила. Изкараха повечето песни, като направиха страшно шоу. Докато свиреха, хората пък танцуваха (някои от колегите явно са про-та, щото доста сносно се кършеха), а останалите (като нас с Дончо и екипа му), които не можем да танцуваме, свирим и пеем, с други думи - ценителите, седяхме, радвахме се на музиката (аз поне бях много доволен, озъбен от ухо до ухо) и пазехме алкохола Пазехме го, тъй като хората от кетъринг фирмата още след вечерята обикаляха като лешояди по масите и където видят някакви неохранявани стъклени чаши и шишета, ги прибираха. А ние понеже точно бяхме успяли да си присламчим едно шише уиски на масата, с колегата давахме наряд - когато единия отива до тоалетна - другия пази чашите и уискито, после другия и така…

Към 12 имаше заря - от начало доста скромничка, но по едно време се оправи Чудехме се колко ли разрешителни са изискали за да вдигат тая врява по това време в тоя квартал (офиса е в един от най-тузарските квартали на Кпх), но пък нали са голяма фирма - явно си имат похватите След зарята имаше още една сесия на Blues Brothers и после си стана най-обикновена дискотека. То по това време бяха останали само братушките, украинците и поляците… абе ийст сайд, всички порядъчно пияни Аз пък изчаках колегите, с които чиято кола щяхме да се прибираме да се наканят, и се прибрах по живо по здраво

Та като цяло беше доста готино. Хареса ми, въпреки, че историята помни и по-интересни company event-и

Преди седмица имахме team event, който нямаше нищо, ама нищо общо с team event-ите в Sciant или Wizcom. Не че беше лош - определено доста ми хареса, тъй като имах за пръв възможност да съм извън офиса с хората от екипа и да общувам на разни теми с датчани, да ги видя що за бира са Но определено беше различен, не по-лош, не по-добър - просто друг. Нямаше го стандартния купон, съпроводен с напиване, лафове и завършване в някое клубче. Това, което се случи е, че поради факта, че фирмения празник предстоеше идния петък, разполагахме с доста скромен бюджет, с който накупихме манджи, бира и вино и се установихме в двора на блокчето на един колега датчанин. Опънахме и наредихме всичко на 2 от масите в двора и седяхме и си лафихме докато се стъмни (т.е. до около 12 ). Като цяло датчаните (поне тия от екипа) са пичове, разправяха се някви смешни истории, фирмени алибалистики, сравнявахме разни неща измежду страните на хората от екипа (България, Украйна, Полша и Дания), абе интересно ми беше определено. Все пак датчаните имат различен манталитет, та е любопитно да ги слушаш, но и не е пък чак толкова различен, че да е дразнещ или нещо от сорта. Странно беше, че са супер открити - разказваха разни семейни истории, които аз лично не бих разказвал ей така.

Досега все слушах колко са студени датчаните. Но след тая случка достигнах до извода, че под ‘студени’ определено не трябва да се разбира задръстени, а по-скоро силно предпазливи по отношение на допускането на други хора в личния им живот. С други думи - на по чашка или в работата са си съвсем ОК, но свърши ли чашката (или работата) - до там Питах една колежка, която е от 3 години в Дания, дали е успяла да завърже приятелства с датчани - резултата е нулев. Явно ще сондираме другаде

Тоя пост ще е доста дълъг… Но пък наистина много ми хареса днес та реших да опиша всичко, цветно, с картинки /големите версии на картинките ги има тука/

Тааа, днес беше един наистина прекрасен ден…. Времето беше изключително невероятно, лятото дойде… ама как дойде - жега, 33 градуса по Целзий… всичкото датчанин полудял да се пече, щото после от края на Юли до догодина дъжд и облаци Та всичко живо налягало по градинки, паркове, гробища, езера, тротоари… кой където свари, и събира ли събира слънце Добре, че тук не спира да духа, та поне на сянка си беше перфектно.

Та както и да е, важното е, че ние днес си имахме задачка - след усилено следене на обяви за колела през седмицата, бях успял да си уредя 2 огледа за днес - един в 13:00 и един в 14:00. Тръгваме ние с Катя към първия оглед с бодра стъпка, дебелите дрехи в раницата, чадъри, щото то тука… нищо се не знае, но както вече казах - времето приятно ни изненада Хванахме си влака, отидохме на гарата, на която трябваше, слязохме и взехме да търсим улицата, на която трябваше да стигнем… Но нещо определено не беше в час Когато ходим някъде на непознато място, винаги си разпечатваме мини-карта на мястото, така че да се ориентираме поне по някоя от много улици на мини-картата, защото не знаеш на коя точно ще спре влака и т.н. Сега обаче нито една от улиците не съвпадаше Шок… След известно размишление, се оказа, че сме отишли на грешна гара, с грешен влак, но поне бяхме правилните хора :)) абе пълна обърквация Така първата среща пропадна безславно, но то пък и първото колело не беше кой знае какво - второто беше мноого по-апетитно на снимките

Та тръгнахме ние за другото място, като много внимавахме какво и къде хващаме и си намерихме правилния адрес от раз Колелото беше обявено за 1200 крони, на 1 година, още в гаранция. Освен това много важна негова характеристика беше, че е от готините скандинавски марки, които не съм виждал някъде другаде да се продават. Та колелото на вид беше много добре, врътнах едно кръгче с него, но след подчертаването на някои незначително малки дефектчета (трябваше да се сменят задните спирачки, предните светлини бяха строшени, пък и аз без да искам нещо ритнах малко стойката преди кръгчето и тя взе да задира в педала), та ми го продадоха за 1000 крони, което определено беше много добра сделка за колело в това състояние. Та купихме го и си тръгнахме за вкъщи… А то вече беше 14:30, една жега, а ние си чакаме влака… Аз естествено врътнах едно кръгче още на самата гара, то просто не ме сдържаше…. Толкова време го чаках това колело

Както и да е - стигнахме си до нашата гара (Østerport), от където до вкъщи са около 10мин пеш. Но Катя днес беше с нови обувки някакви и, естествено, си попиля краката… Решението на проблема си беше буквално ‘Боса по асфалтаааа, вървяяя си…’ Но пък асфалта се оказа въз-топличък, ама наистина…
На някои от нас им се наложи, докато си чакахме на светофара, да стоят в сянката му, че иначе трябваше да подскачат е, не че после не подскачаха по бялото на зебрата, щото черното беше съвсем тръпка :))) Та минахме през магазин за колела, взехме си спирачки, звънци и някои други неща и си тръгнахме към нас. А на нашата улица, всичките комшии бяха решили да направят някаква масова разпродажба - всеки се отърваваше от каквото не му трябва и то за буквално символични суми Можеше да се намери всичко, ама всичко - от ски обувки, през дрехи, гардероби, дивани, та до wireless кантари Помотахме се, Катя забърса няколко плетени шкафчета и кошчета, че в момента такива ни липсват и се прибрахме, че наистина вече трябваше малко релакс….

След душчета и обилна псевдо-вегетарианска манджа (много добро нейно кулинарно изобретение бтв), решихме да се преместим в дворчето на сградата. Самата сграда, в която живеем (както и всички жилищни по центъра) е във формата на правоъгълник, като във вътрешността си има дворче, в което обикновено има 2-3 стаи, в които стоят кофите за боклук, а също и доста масички с пейки, пясъчници за хлапета, а някои от по-големките си имат и цели игрища. Та речено-сторено - взехме си лаптопа, бира, безалкохолно и накупените джажи за колелата и слязохме. Катя си търсеше някакви неща, аз пък реших да се правя на майстор и да оправя колелата Но понеже съм с двете леви отзад, битката ми с машината не бе никак лесна… естествено и кръв пролях (просто не се е случвало да държа нож и да не се срежа някъде ). Както и да е, след известно време всичко беше перфектно вече и седнахме да си гледаме бтв, пиейки бира и кефейки се на невероятното време, което в дворчето на сянка наистина беше перфе

После решихме да се помотаем из центъра, малко да се порадваме на колелата. То вече беше станало късно - около 21:40, но пък то тука и късно се стъмва, та не беше особен проблем Отидохме до главната пешеходна улица (нещо като търговската в Пловдив, ама по-дългичка) , пошляхме се малко там, послушахме някакви сууупер, ама невероятни улични музиканти, и после покрай езерцата та в нас….

Мдамм наистина днес беше един прекрасен ден… А утре, утре тряя се чете, че си брало лайката тука с едни бози…