Днес, докато си четях разни блогове, попаднах на следната статия от Ружа Братанова, мед. сестра в Либия от 15 години. Не знам до колко може да се вярва на долното, но определено е различно мнение/версия на поднесените ни събития. Така че мисля ще е интересно за четене 
За мен няма никакво съмнение, че това е манипулацията на десетилетието. Манипулацията започва още с наименованието на т.нар. “Дело на медиците”!Кои са медиците по това дело, а за коректност трябва да кажем, че не става дума само за едно дело срещу една група хора, а за серии дела срещу отделни конкретни лица.
Д-р Здравко е дипломиран лекар-педиатър, който е работил като такъв точно до 1985г., т.е. до момента преди заминаването му на работа в Либия, където се събудил една сутрин и се видял в син дочен работен комбинезон и жълта каска на главата и разбрал, че не е доктор, а хамалин в южно-корейска строителна фирма. Точно като такъв го видях в коридорите на болницата “Джалла”, гр. Бенгази, където се оказах и аз като мед.сестра през 1991г. Същият този доктор се похвали, че като строител се чувства на мястото си и беше много горд със заплащането, което получава в строителната фирма и теглил една майна на докторлъка. Та този доктор Здравко, в момента пък е назначен с трудов договор като градинар на циментения тротоар на Българското посолство в Триполи и получава съответно не само валутната заплата, ами и осигуровки (здравни и пенсионни), трудов стаж, безплатен телефон, от който за сметка на българския данъкоплатец манипулира общественото мнение в България. Д-р Здравко, градинаря, срещу когото либийската прокуратура води няколко дела за различни криминални престъпления е назначен като редовен кадър на българското външно министерство, което явно е практика за нашата държава. Колкото си по-голям престъпник, толкова и длъжността и заплатата са по-високи. Иначе бившият главен прокурор Филечев нямаше да се събуди вместо в затвора, където определено му е мястото, а в една друга далечна мюсюлманска държава. Та сина на същият този бивш доктор и настоящ градинар на циментен тротоар (комуто предстои вероятно да влезе в либийски затвор) се разхожда за сметка на българския наивен данъкоплатец ту до Триполи, ту до Брюксел и досущ бащичко – нагъл и неблагодарен – и топи България пред ЕС, че нищо не правела за татенцето му, градинаря, с прозвището доктора.
Кристияна, която не е майка на сина на Здравко, но е съпругата на доктора-градинар е в Либия от 1991 г. и никога тук не е работила като мед.сестра, а само и единствено като кафеджийка и метреса на бившият вече гл.секретар на министерството на здравето в Бенгази д-р Саад ал Амруни, също подсъдим и осъден от либийският съд със затвор и парични глоби. От драматичните репортажи на БНТ и БТВ се вижда драмата “син и мащеха” как все още не са се запознали, което пък навежда на мисълта, че този брак се е състоял вероятно благодарение на неимоверните усилия положени от българската “тиха дипломация”. Кристияна също е наречена медичка, въпреки че в България е прието с медик да се титулува висшият медицински персонал. Журналистката на БТВ Миролюба Бенатова, както и журналиста, специалист по “либийското дело” Георги Милев от булевардните вестници “Труд” и “24часа” (според немските му колеги, лично аз ги намирам откровено жълти парцали, но не ангажирам никого с мнението си) я обявиха в писаниците си, че в момента на ареста била старша сестра в отделението по хемодиализа в детската болница. След алармирането ми по българските медии, че е допусната грешка в анонса на тези особи с едно мънкане Бенатова в “Шоуто на Слави”на живо се коригира, че работела в болнична администрация. Да, ама не! Няма начин да работи в никаква либийска администрация дори да е завършила арабска филология,каквато разбира се нашето момиче не е завършило, камо ли пък в министерска. Тя, горката, дори не е могла да заеме работното си място на мед.сестра, въпреки предварително сключеният трудов договор в София с представител на министерството на здравето на Либия, и вместо да почне да изпълнява задълженията си по договора като мед.сестра се хванала да вари чайчета и кафенца на д-р Саад ал Амруни и посетителите му, а в свободното време и ракийка, но само за министърчето.
Д-р Ашраф, палестинеца, който пък се оказа не доктор, а технишън, т.е. приравнено към нашето образование клиничен лаборант в кръвна банка на детската болница. Кои са “медиците” в това дело? Такива няма. Има само медицински сестри Нася Ненова, Валентина Червеняшка, Снежана Димитрова, Валентина Сирапуло.
Старите вестници трябва да се пазят и да се четат. Защото в тях ще прочетете, че Сирапуло не е сестра, а рехабилитаторка. Че Нася Ненова не е работила в детската болница “Куефия”, а в очната болница “1-ви Септември”. Да де, ама нали очната болница е в центъра на града, а пък детската е на най-малко 15 км. в квартал “Куефия” по-нататък от нея и след още 15км е квартал “Хауари” – крайният квартал на Бенгази, току преди аеропорта, където се намира офиса на д-р Саад ал Амруни, където работеше и Кристияна, но не с игли и спринцовки, а с чашки, чинийки, подносчета, топла вода, кафе и чай. Дали по тази причина експертните оценки на двете скъпоструващи световни светила Колизи и Монтание, специалисти по СПИН не хванаха декиш по “делото на медиците” ни? Защото Здравко, Кристияна и Сирапуло по принцип не би трябвало да имат нищо общо нито с ниската хигиена, нито с игли, нито със спринцовки. Да, ама не.
Питам и никой не ми отговаря: в края на краищата Сирапуло мед.сестра ли е или е рехабилитаторка? Простичък въпрос, но отговорът затруднява. Ако е рехабилитаторка значи става дума за някакви физкултурни уреди, дюшеци, топки, проходилки и каквито там гимнастически уреди Ви дойдат наум, но не и игли и спринцовки и дума да няма за хигиена и стерилност. Защото вече и децата знаят, че СПИН се предава по полов и кръвен път. Тогава тя защо е обвиняема и каква е нейната връзка със СПИН заразяването на децата? Или не е рехабилитаторка, а мед.сестра или нещо друго има неказано?
Как са се запознали тези сестри щом са работели в различни отделения и различни болници на Бенгази, отстоящи една от друга на най-малко 15 км, като не са се познавали преди, поради простичкия факт, че са от различни краища на България. Бенгази не е булевард “Витоша”, където можеш да седнеш в кафенето “Хавана” на открито, направо на тротоара да си пиеш кафето и да се заприказваш със съгражданка, в случая със сънародничка. До местоработата се пътува с транспорт на болницата, закарват те до болницата и обратно до дома за всяко дежурство и всеки пътува по неговия маршрут. Когато излизаш от дома по лична работа се пътува с такси, собствен автомобил или на приятел. В Бенгази жена чужденка ходи пеш само по главната улица, в смисъл по магазините. Многократното наблягане на Миролюба Бенатова, че сестрите не са се познавали преди, без да уточни колко преди, приемам като твърдение, че не са се познавали преди да дойдат в Либия, поради различното местоживеене в България (Ненова от Ямбол, Червеняшка от Дупница, Сирапуло от Пазарджик, Кристияна от София, Снежана Димитрова от Севлиевско). Възниква въпроса обаче как и къде са се запознали в Бенгази щом са работили в различни болници в различни квартали? И докато намеря отговора на тези въпроси се появи нова информация, че Сирапуло е мед.сестра, че всичките са работили в едно и също отделение “хемодиализа” на детската болница, която пък беше опреснена току преди предишните избори с друга новина, че не било хемодиализа, а е специализирано отделение за лечение на вече доказано болни деца от СПИН и хепатит, били на лечение в същата болница преди да се установи проблема. Естествено пак е пропуснат факт, кой ли се интересува от такива дреболии, че става дума за новосформирано отделение, след първия арест на целият персонал на болницата: чужденци и либийци.
На въпроса “Защо само две сестри Ненова и Кристияна са направили самопризнания, а другите три не са” си отговарям сама, защото няма кого да попитам: а) Двете са “измъчвани” по-вече от другите три, б) имат по-нисък праг на болка, в) или просто са имали какво да си признават.
Последното най-много ми се върже и с желанието на трите сестри Димитрова,Червеняшка, Сирапуло – техните дела да бъдат отделени от делата на другите трима и палестинския лекар. Министър Георги Петканов гръмко обяви в нашите медии,че желанието им ще бъде уважено и българската държава ще им осигури защитник, какъвто пожелаят и което естествено изобщо не се случи, по простичката причина, че излъга.
Излъга сестрите, излъга българската общественост. И никой никога не го попита защо излъга?! Сякаш това е нормалното състояние на един министър да лъже. Първият път на делото се яви пак старият оторизиран от държавата ни адвокат Хари Харалампиев, а вторият път той дори не благоволи да се яви на “делото поради технически причини, възникнали в либийското посолство и не могли да му издадат виза”. Вероятно в либийското посолство им се е изписала химикалката или им е пресъхнала слюнката и не са могли да му залепят визата в паспорта, иначе какви други технически причини биха се появили не се сещам? О, да! Еврика! Повредил се е заключващият механизъм на портата и не са могли да я отворят. Понякога и техниката си прави шеги с нас, българите, макар че по-възрастните българи живяхме във времето, когато нацията ни беше техническа.
Ще избутаме и тоя камък, пък после ще видим…
