Alexander Kolev’s personal blog

В щатите са си отгледали едно изключително консуматорско общество. Тук се пазарува. По много и от всички. Лудница! Огромните молове, ниските цени, агресивния маркетинг, перфектния customer service (за който в Европа може само да си мечтаем), възможността да върнеш каквото си купил ако не ти хареса и mindset-а, че пазаруването на кредит е повече от нормално; са само част от нещата, които спомагат и поддържат нещата такива, каквито са. Освен това, тук почти нищо не се ремонтира. Строши ли се нещо, просто се изхвърля, купува се ново и толкоз.

Тук явно всички живеят на кредит, поне по лични наблюдения… Всеки има сума кредитни карти, по телевизията нон-стоп вървят реклами на разни кредити/продукти за наблюдение/оптимизиране на кредити и т.н. Това, което е адски важно е кредитната ти история. До толкова е важно, че повечето глоби/нарушения на закона се свеждат до промяна в кредитния ти профил (или пък кредитния коефициент - не съм сигурен). И хората ги е страх - спазват си закона, само и само за да не се променят коефициентите…

Днес си говорих с един пич - Дийн, приятел на Таня, за здравеопазването тук. Съвсем случайно стана въпрос и по негови думи, както ми го описа, въпреки че не беше гледал Sicko на Michael Moore, нещата ми се сториха същите. Е, не толкова преувеличени, колкото във филма на Мур, но той принципно има навика доста да се олива… Наистина тук е страшно ако нямаш хубава здравна застраховка. А дори и да имаш, пак няма почти никаква гаранция, че ако нещо ти стане, ще ти обърнат внимание навреме. Таня разправяше, че нейния мъж като бил болен (някакво натравяне), за 4 дни в болницата му взели 15 хиляди долара, от които застраховката покрила примерно 12, така че само 3 хиляди платили… Това мислех, че е само във филма на Мур, но явно не е….

За 4 дни вече тук, съм успял да изям повече пици, хамбургери и пържени картофи, от колкото за година в България. Сигурно ще се върна поне с 3-4 кила от горе. Разбирам защо американците са толкова дебели - то с тая манджа, просто… няма как. В интерес на истината обаче, в Сиатъл може да се видят също и доста яки каки, но това ще го отдам на щата… А и наистина мисля, че по- на юг хората са доста по-тлъсти…

Другото, което ми направи впечатление е, че хората не се чувстват сигурни (в безопасност). Имам чувството, че се създава и разпространява подсъзнателно някакво чувство, че си застрашен и че ако няма полиция в непосредствена близост няма как да се почувстваваш нормално. Реално според мен престъпността тук е много по-висока от София примерно, но въпреки това параноята пък е значително по-голяма. Ненормална работа, хич не ме кефи това.

Целия уикенд обикалях нагоре-надолу, Таня ме разведе из цялата околия. Много красиво и живописно местенце е тук. Определено ме кефи по отношение на това. И въобще природата в щатите - ако има нещо за което мога искрено да им завиждам (освен колите :)) е огромното разнообразие от релеф и природа… Иска ми се и на мен природа, ама таратанци - Дания е плоска като тава, нищо си няма…

Иначе покрай цялото това обикаляне поне се накарах на кола. Тук също странно е, че правилника не се спазва в смисъл, че винаги изхождаш от позицията, че другия е олигофрен. Мигачите практически нямат значение, понятия като ‘път с предимство’ или просто ‘предимство’ въобще не съществуват. Гледаш да не паркираш до определен тип коли, тъй като винаги трябвало да се изхожда от позицията, че децата от семейството, което притежава колата, така щели да отворят врата (с тряскане), че да ти сгънат твоите ламарини… Абеее, немам думи, побъркана работа. Иначе поне установих, че никога няма да карам кола с автоматични скорости (просто не ме кефят), но за сметка на това бих взел такава на Катя. И въобще автоматичните скорости са много удобни и практични за жени. На жените освен понятията ляво/дясно, най-големия им проблем е смяната на скоростите. Явно не са многозадачни, знам ли, ама поне съдейки по тези, които познавам и взеха да карат след като изкараха книжка, това им беше най-големия яд. Е, с автоматични скорости е адски лесно и удобно за тях - силно препоръчвам. Освен това - не си купувайте Ford Escape (джипа дето ми дадоха да карам) - въпреки мазния дизайн и приятния интериор, вози като каруца, а и вътре явно не е добре шумоизолиран, тъй като усещането е почти все едно си на пътя…

Снимки засега нямам, тъй като на тоя лаптоп ми липсва програмката, с която ги конвертирам в jpeg, така че ще пусна някакви чак като се прибера в Копенхаген.

Не е лесно… тва да седиш 9 часа свит като кламер е нечовешко. Е, поне се опитват хората да го направят поносимо. Имаш си всичко - възглавничка, одеалце, на седалката пред теб тъч-монитор към неква системка за забавления, която има богат набор музика, филми и игри. Най-якото обаче е, че самия самолет имаше 2 камери - една гледаща вертикално надолу и една гледаща напред. Съответно през целия полет можеш да си зяпаш над какво летиш. За сефте гледах кацане през пилотските очи - яяяко…

Като кацнахме, естествено, бруталната им сигурност, чакане по опашки, ала бала… Малко повече търпение обаче и няма проблеми Понеже си бях взел кола под наем, минах да си взема ключовете и установих, че са ми дали ей това джипче:

Бааси кефа… Газ, отключвам, мятам куфара, вкарвам ключа в таблото и… установявам, че нямам съединител. И не само, че нямам съединител, ами и скоростите автоматични с разни буквички P, R, N, D, 1, 2. Пу мама му стара, и са ко праим? Ами - помощ от приятел Звъня на Таня (живее в Сиатъл вече 9 години), един бърз 5 минутен crash course за как се кара кола с автоматични скорости и сме в джаза. Е… имаше и още 10на минути борба с GPSa (че и такова не бях ползвал) и после гааааз.

Опитно установих, че най-ценния фийчър на GPS-ите е Recalculate Като се загубиш, прас един Recalculate и всичко е ток

Иначе наистина - тук е страна на автомобилите… Всички карат коли. До кенефа си да трябва да отидат, пак с кола ще е. Другото, което прави впечатление е размера - големи улици, големи коли, големи (тлъсти) хора, големи сгради… всичко им е голямо

Конкретно около Сиатъл е готино… Едно планинско такова, с езерца и зеленко, чистичко. Готино е - хем голямо, хем и някак създава впечатление за по-малко…

А най-смешното нещо тук са колоездачите. Досега съм видял точно 2ма. Това да си колоездач тук е бааси фирата. Дишаш бензин, няма ленти, отделни светофари, абе… нещо като в София, само дето колите са няколко пъти повече

Иначе нищо ново и по-различно от както си го представях де. Никакви изненади. Не ме кефи. Единствената причина, заради която бих си помислил е факта, че тук има много и яки проекти, но… и въпреки това не бих дошъл. Може би по-нататъка ще напиша и защо, ще видим…

Единственото, което тук ме кефи и ми липсва в Дания са евтините и нови коли…

Но и това ще го коригирам, лошото, че не веднага, но… Аз съм търпелив

След сума разправии с визи, билети и т.н. глупости, утре заминавам в щатско за едноседмична командировка. Като изключим 10 часовия директен полет, мисля че ще ми е интересно да видя за какво става въпрос там Едва ли ще ми се променят мнението и предрасъдъците, но поне ще имам впечатления от първа ръка. Освен това ще имам и 1 уикенд там, което е екстра като се има предвид, че ще имам кола и апарат

Та така… ако изравня броя на излитанията и кацанията, през уикенда ще пусна малко инфо как е дeрeджето

И понеже напоследък все за някакви дразнещи ме неща пиша, днес реших да пусна нещо по-весело

Почна се…. Застудя и миналата седмица вална на Витоша, колкото да забели върховете. Не че съм бил там, но така разправят, пък и снимки гледах. Миналата година по това време вече бях накупил сума нова и яка екипировчица, и в главата само снежни бури… И когато и тогава побеля Витоша за сефте, обратното броене почна.. Гледаха се прогнози, следяха се поне 4 различни метео сайта, 2 различни сателитни прогнози, кой циклон идвал, къде щял да ходи, колко литра на квадратен метър ще падне, къде и кога… лудница Е, зимата се подигра тогава с нас, чак началото на февруари стана почти навсякъде възможно да се кара, но както и да е - пак беше яко и чакането си заслужаваше

Тук това не може да се случи, основно поради липсата на планини в истинския смисъл на думата.. Тук всичко на всичко има 3 баира от по 140-150м и толкоз. Няма как да се събудя някоя сутрин и да видя, че то вече време за зима идва, съпроводено с много каране, сняг в гъза/гърба/устата/носа, падания, ставания и т.н. … Това състояние на нещата е принципно кофти, но до някъде съм и щастлив, че още не съм полудял на темата… Особено както тая зима няма да имам отпуска, та ще карам по уикенди и евентуално чак Май догодина…

Но днес ми попадна ей това тийзърче Просто ми напълни душата… За сефте някой в Бг успява да направи подобно красиво и почти профи изработено филмченце. Евалата пичове, ако четете

Снежедневие

Вече почва да сърби… усещам

Оказа се, че тази година, за пръв път в историята, може да се стигне с кораб директно от Канада до Русия, но не обикаляйки земята, ами директно през северния полюс… Този септември е останал толкова малко лед, че е възможно да се извършва редовно корабоплаване през района. Ето как изглеждат нещата:

Според учените до 2040г  на северния полюс няма да е останал никакъв лед… Какъв кеф за корабоплаването, сондирането за нефт и въобще за всички заинтересувани.

Дали някой ще се сети, че тоя лед като изчезне, ще замине и питейната ни вода? Е - в Европа, щатите и част от Азия, където има $$$, хората ще се оправят някак - ще си внасят или пък ще си правят централи за превръщане на морска в питейна… Е, виж,  африканците, арабите и южно-американците ще го духат, ама… майната му, кой ли му е пукало или ще му пука за тях..

Абе майката си трака… Лошото е, че до 2040 ще съм още жив

Скоро пак стана въпрос за строежите в Рила и проверката на място… Ето вижте за какво става въпрос и как институциите ни си ‘вършат’ работата:

Не мога да повярвам как за пореден път МТЕЛ се доказаха като мизерници от класа…. Днес установих, че ако звъня от моя датски телефон в Бг, разговора ми явно минава по VoIP и от другата страна (в Бг) го провеждат като локален разговор, а не като международен.

Как го установих - ами последните няколко пъти, когато звъня на баща ми качеството е супер зле, а освен това всеки път му изписва, че разговора е от някакъв мтелски номер…

Срам нямат, говедата… Само да пуснат най-накрая това пусто запазване на номера при сменяне на доставчика и съм сигурен, че поне 1/2 от всичките им абонати ще се махнат. И аз в това число.

аааа

Хубаво ли е или не? Повечето хора някак по навик твърдят, че това е много лоша черта/качество. Аз не мисля така. Като всяко друго нещо и това има своите плюсове и минуси. Да си егоист е лесно. Не ти пука за никой, на никой не му пука за теб. Нямаш никакви съществени връзки, на които да държиш, без да имаш някакъв интерес в тях. Съответно много лесно можеш да сменяш гледната си точка, географското си положение и въобще придобиваш невероятна гъвкавост, каквато иначе няма как да притежаваш или практикуваш… Освен това, ако искаш наистина да взимаш най-правилните решения за себе си, когато си изправен пред дилема, бидейки егоист нещата са от прости, по-прости - решението е ясно и въобще не подлежи на коментар, обмисляне, премисляне, съжаляване и т.н.

Та кое му е лошото? Ами основно това, че ако не си изцяло сам (т.е. имаш връзка с някой/накои), то всичката тая гъвкавост и последици от взимането на решения е за сметка на хората, на които държиш. Тоест - прецаканите са те. Но така е, друг начин няма. В общи линии ситуацията е винаги или-или, средно положение реално няма, или ако има е с цената на прекалено много компромиси, водещи до посредствени резултати.

Аз си мисля, че егоизма хич не е лошо нещо. Основното, което ме кефи е леснотата за взимането на произволни решения, които те засягат, а то всички те засягат.  Не винаги обаче ми се налага да мисля за себе си. В такива случаи просто си сменям гледната точка с тази на човека Х, който ме интересува, и взимам чисто егоистично решение - т.е. правилното за него в ситуацията. Дори то да не е най-доброто за мен - това не е от значение - все пак съм решил, че искам най-доброто за Х. Абе в общи линии - практикувам егоизъм до дупка, просто доста често не с моето его

Оф, абе много глупости взех да пиша… я да се наспя, че утре пак работа

За пореден път от МВР си ‘свършиха’ брилянтно работата. След като прекъснали флашмоба, организиран като протест срещу унищожаването на българската природа, вчера, хванали и наритали някои от протестиращите, особено опасни криминогенни елементи….

Е как да не ги наритат - те били много по-опасно въоръжени от циганите в Красна поляна. Разполагали с настроение, цели, идеи, решителност и мечти. А както добре знаем, от едно време (преди 17+ години), за такива индивиди само бой и затвор! Ама хааа.. тръгнали ми те да си защитават природата, бой!

Ето малко снимки (оригиналната статия и снимки тук) :

Освен това, някой се е хванал и е направил ей този Черен списък на унищожителите на българската природа. Интересни (недоказани естествено, то някога нещо в България било ли е доказано??) факти за интересни персони могат да бъдат прочетени там.

Досега през всичките тези (много) години, винаги са ни управлявали на принципа ‘разделяй и владей’. Със страх, насилие и репресии от всякакво естество, хората в България са се отучили да се обединяват и да действат като група. Управляващите ни тръпнат в страх от наченките на подобни тенденции. Затова прилагат и всякакви средства, за да не позволят да се събудят/осъзнаят и останалата част от обществото. Но мисля, че е вече късно. Дано съм прав.