Днес попаднах на много интересна статия за образованието, където най-накрая някой да седне и реално да обясни защо продължават да стачкуват учителите. Прочетете статията по-долу (оригиналът тук) и ще ви станат ясни доста неща около протеста и проекто-споразумението.
При бегъл прочит на предложения проект за споразумение човек остава с впечатлението, че исканията на стачниците са удовлетворени и нещо повече - че се дава възможност за провеждане на реална реформа в сферата на образованието. Съдете сами: заплатите в сферата се увеличават до 1 юли 2008 г. до 650 лв. средна брутна за педагозите и пропорционално на това се увеличава заплащането на непедагогическия персонал, дава се реално самоуправление на училищата чрез делегирания бюджет; увеличава се реалната издръжка на всеки ученик, като тя влиза директно в неговото училище; икономиите, реализирани в сферата на образованието, не може да бъдат пренасочвани към други дейности; директорът има правото да подхожда гъвкаво при определянето на заплатите - т.е. да ги повишава при постигнати добри резултати в работата, и всичко това ще бъде подкрепено със съответната законова база - нормативни документи, законови забрани и т.н. Прочитайки всичко това, всеки нормален човек би изпаднал в недоумение и би попитал: “Ама какво още искат тези учители? Не им ли стигат тези пари? Малко ли права им дават?”
Това, което не е наред, е, че този проект за споразумение не може да постигне нито една от декларираните цели. Нещо повече - той е част от плана на правителството да се избави от грижата за образованието, като я прехвърли заедно с отговорността за ВСИЧКО, КОЕТО Е НАПРАВИЛО И КОЕТО НЕ Е.
За делегирания бюджет - сама по себе си идеята е чудесна и би дала възможност за самостоятелни решения на директорите. И за увеличаване на заплатите, и за финансиране на приоритетите, които училището си определя, и за извънкласни дейности, и за работа с изоставащи и надарени ученици. Свободата икономиите от образованието да се инвестират отново в образование би повишила качеството му. Свободата за гъвкав подход при определяне заплатите на педагозите би била стимул за по-добра работа. По-високата начална заплата би привлякла млади хора към застаряващите педагогически колективи.
Забелязахте ли колко пъти е използвана думата “би”? Защото липсва едно-единствено нещо и това обезсмисля всички добри намерения и пожелания. Липсват реалните пари. При същите 4.2% от БВП всичко си остава на хартия. Правителството обявява увеличение на годишната издръжка на ученик от 933 лв. на 1151 лв. през следващата година. Което при сегашния процент на инфлация не е увеличение, а ИНДЕКСАЦИЯ. Сравнете - народните представители тихо и кротко гласуваха увеличение на заплатите си с 44% от 1 януари. Излишно е да говорим за моралната страна на действията им, но мислите ли, че те не знаят какво ни очаква догодина?
Какво реално ще се случи, ако това проектоспоразумение бъде прието? Отначало всички ще бъдат щастливи: родителите - децата им най-после започват; учителите - получават увеличение на заплатите; директорите - реална самостоятелност на учебното заведение. Но делегираният бюджет при сегашния процент от БВП и предложеното “увеличение” на издръжката на ученик поставят финансови рамки, които не позволяват реални възможности за промяна. Директорът ще бъде задължен с нормативни документи (които не са готови и няма да бъдат до 2 месеца) да осигури обещаните заплати от 1 ноември и в същото време да плати отопление, осветление, консумативи, ремонти и всички съпътстващи дейността на училището разходи. Той ще бъде поставен пред избор - или спазвайки всички изисквания на споразумението да обяви в даден момент финансова несъстоятелност на училището, или да задейства “гъвкавия подход”, т.е. да увеличи пълняемостта на паралелките, да промени задължителната заетост на преподавателите, да извърши съкращения и да преизчисли заплатите на персонала според финансовите възможности, които му дава делегираният бюджет. Познайте за какво “увеличение” става дума и колко “привлекателна” ще стане учителската професия
Буди недоумение само единственото желание на голяма част от родителите “учителите да влязат в час” и децата им да бъдат прибрани. За какво ли?







