Alexander Kolev’s personal blog

Хах, за пореден път любителско видео от Ману и Маджид в час по музика, в някакво училище:

http://manuchao.net/tvlina/index.php#156

Убива ме тоя човек – със същия успех докарва до истерия 20000 души на концерт, както и 50на деца в училище…  Догледайте клипа до края – купон до дупка, че и на бис го викаха

Но нищо, издирих го къде прекарва сериозна част от времето си, докато е в Испания – един бар в Барселона. Това лято сме там с Катя

Утре вечерта се прибирам в България. Там ще съм едно 16на дни, което ще е горе-долу първата ми читава отпуска от 2 години. И ми е много интересно как ще ми се стори. Досега най-много ме е нямало за месец и тогава ми беше странно кат се прибрах. Сега 7 месеца… Не знам, ще видим.

Днеска стягах багажа. Баси живота – Катя се прибра с пълен куфар (20 кила) и раница 10. Аз също. А ако не бяхме докарвали толкова неща насам, нямаше да се налагат всичките тия еквилибристики…  Е, ако трябва да съм честен около 10 кила от тия 30 са само сноуборд екипировката (мъкна си обувките, панталона, якето, на катя панталона, ръкавиците ни, наколенките, маски…) Но няма значение, ще се кара, а карането изисква жертви. Всъщност, за да елиминирам риска да остана без екипировка (и съответно да си прецакам карането), реших да си понеса всичката екипировка (без ботушите) в ръчния багаж.

А в България съм обещал на сума народ да се видим. Как и кога ще стане, нямам никаква идея. По некви такива кратки сметки на свободното ми време и броя хора, с които трябва да се видя, сигурно ще мога да отделям на човек по час. Затова просто ще се срещам с хората на групи – все пак трябва да има и малко време и за мен…  Време за каране, естествено

Лошото е, че тая седмица съм болнав и въпреки хапчетата още не съм се опраил съвсем. Дано да се стегна до събота, че неделя съм планирал да ходя на витоша рано сутринта да открия

Аз поне 2 седмици със сигурност няма да пиша по обясними причини, но това едва ли ще е проблем, защото ще се видя с повечето хора, които четат тук А с тези, които не успея по обясними или необясними причини, весело посрещане, прекарване и изпращане на каквото посрещате, прекарвате и изпращате

Те така…

Днес попаднах на това. Поредния пример за това как мафията си прави каквото си иска и се ебава с фирми, частни лица, институции…

Интересно е дали полицията ще хванат да си размърдат шапкарските задници и да свършат някаква работа? Ако обърнете внимание на хронологията – полицията е уведомявана по случая сигурно 10на пъти поне. И нищо…  Не че са (много) тъпи шапкарчетата, ама и тях явно топките им ги държат същите мутри.

Абе…

Това пък показва доста реално как седят нещата с колоездачите в Копенхаген

Като изключим сцената със снега и ските (мноого им се иска, ама… трудна работа), другото си е така… Абе красиво филмче, заслужава си да се изгледа

Много интересно нещо е вътрешния глас. Той е онова дребно гласченце, дето с течение на времето наистина спираме да му обръщаме внимание, докато то набира сила и се впива в мисленето ни, докато се окаже, че то е всъщност онова, което те командва и онова, което наричаме мислене май. Аз от няколко години забелязах, че си имам – до преди това въобще не бях обръщал внимание. От както разбрах тогава, редовно си се хващам в някакъв тъп монолог нещо да си говоря или да си се убеждавам. Ситуацията малко напомня брейкване с дебъгер в неква програмка дет си върви – в случая мисленето ти. Изведнъж спираш, гледаш стейта, call stack-а и се чудиш какво аджеба става… Още по-забавното е, когато след тва и в дебъгера брейкнеш, после и в тва дет е брейкнало в него и т.н… ‘Рекурсивен reflection’ може би също става за сравнение май.

Но важното е, че много интересни изводи се вадят в подобни ситуации… И то в общи линии правилни или поне с много нисък % на грешка.

Не е лесно, май трябва да почна да си пия хапчетата по-често

Днес установих, че ако трябва да съм съвсем нормален (по моите разбирания за нормалност) ще развия шизофрения. Не е истина, ама точно така излиза

Моята дефиниция за нормалност е да можеш да взимаш решение, което е базирано на поне няколко гледни точки. Иначе най-вероятно решението, което взимаш е фира. Въпроса е, че за да са неутрални и добре аргументирани гледните точки, почваш в рамките на няколко минути да имаш по няколко различни позиции за един и същ въпрос. А това май в книгите му викат шизофрения…

В последно време все повече почвам да уважавам един от журналистите на Дневник – Юлиан Попов. Ето и последната му статия – силно препоръчвам.

Ето и малко откъси от нея и коментар от мен:

Именно затова българинът се оплаква неуморно от всичко българско, докато не му се наложи да направи нещо. Тогава той прибягва до отказ от действие, твърдейки, че всъщност всичко е наред или че вече нищо не може да се направи.

А сега България е на последно място в ЕС по покупателна способност, по производителност на труда и по ред други показатели. Тези тягостни тенденции обаче са съпътствани от безпрецедентно забогатяване на българина. Цените на имотите в България са своеобразен петролен кладенец, от който почти всеки черпи богатство. Другият петролен кладенец са стотиците хиляди роднини в чужбина. Третият е преразпределението на европейските фондове.

Нарастването на благоденствието създава измамното усещане, че независимо от всичко нещата вървят на добре. Образователната система обаче е магически екран, на който човек може да види тягостните тенденции.

В излязлото преди няколко дни изследване на ОИСР (PISA2006) единственото ни успокоение би могло да бъде, че Турция и Мексико са съвсем малко по-зле от нас по отношение на образователните стандарти в естествените науки. За жалост по отношение на езиковата грамотност ние сме вече под Мексико и Турция. И под всички страни от ЕС.

От българските 15-годишни 28.8% са се озовали под най-ниското равнище на грамотност. Това ще рече, че макар много от тези 28.8% да могат да четат и пишат, те са на практика неграмотни. Тоест те не могат да разберат смисъла на онова, което четат, в случаите, в които успеят да го прочетат. В Турция този процент е 10.8 – тоест два пъти по-малко от популярно смятаното за необразовано кюрдско малцинство.

Образователната ситуация изисква по-скоро намеса на институция, която се занимава с бедствия и аварии, отколкото на министерство на образованието.

Всъщност правителството и обществото разчетоха много погрешно учителската стачка. Тя бе видяна единствено като основателен, а според някои неоснователен, протест за достойно заплащане. Това е едното й измерение. По-сериозното измерение обаче бе подминато. Учителската стачка трябваше да бъде разчетена главно като тревожен индикатор за дълбоката криза на образователната система.

Стачката обаче не предизвика обществена тревога за състоянието на образованието.

КОМЕНТАР

Всъщност като се замисля цялата тая статия (темата за образованието) обхваща около 60%-70% от мотивацията ми (и тая на Катя естествено) да се махнем от България. Моите лични впечатления бяха абсолютно същите – образование в криза, затъващо с всеки изминал ден, некомпетентни министри, които дори не могат да осъзнаят наличието на проблем, камо ли да мислят как да го решат; огромна раждаемост при циганите, ниска при българите -> след 10на години работещото население ще е неграмотно.. Абе наистина отива на много зле, ако нещо не се направи.

А първия абзац пък беше и конкретно повода – пълен обществен и индивидуален нихилизъм под предтекст, че или е късно за каквото и да е, или че всичко е наред. Което и 2та случая е продиктувано от това, че повечето хора ги мързи да признаят наличието на проблемите, за да не им се наложи свършат нещо за да ги решат. И като цяло българите сме наистина нация от мрънкачи. Средното ни мрънкане на глава на населението далеч превъзхожда повече от другите нации. Мамка му – не може цял живот да се оплакваш, а да нямаш воля да си мръднеш малкия пръст за да промениш нещата…

Това е от края на онова клипче, дето бях постнал оня ден. Записа е от концерта е в Бруклин, Ню Йорк (САЩ):

This song is talking about all this fucking politicians…
Saying to us lies, lies and more lies…
They try to explain us that we need to fight violence with violence,
to fight terrorism with more terrorism…
They want to fight terrorism with guantanamos.

The only way to fight violence is with schools, education, food, understanding…
Say NO to any kind of religious terrorism,
Say NO to the White House terrorism…

И на български:

Тази песен е за всички тези шибани политици,
които ни говорят лъжи, лъжи и само лъжи.
Те се опитват да ни убедят, че единствения начин
да се победи насилието е с насилие,
тероризма с още повече тероризъм…
Те искат да победят тероризма с гуантанамос (вижте си с гугъла кво е)

Единствения начин да се победи насилието е с училища,
образование, храна и разбиране…
Кажете НЕ на какъвто и да е религиозен тероризъм,
Кажете НЕ на тероризма на Белия Дом

Ето текста на една от любимите ми песнички:

Sometimes I dream about reality
Sometimes I feel so gone
Sometimes I dream about a wild wild world
Sometimes I feel so lonesome
HEY Bobby Marley.
Sing Someting good to me
This world go crazy…
It’s an emergency…
Tonight I dream about fraternity
Tonight I say : One day !
One day my dreams will be reality…
Like Bobby said… to me…
Hey Bobby Marley.
Sing Someting good to me
This world go crazy…
It’s an emergency…
Tonight I watch through my window….
And I can’t see no light
Tonight I watch through my window….
And I can’t see no light…