Alexander Kolev’s personal blog

До преди малко си мислех, че с решенията от миналата година, строежите в Иракли се бяха разминали… Е да, ама не. Оказа се, че хората вече не само копаят и леят основи, но снимат и се публикуват на сайта си.

Прочетох за това тук, а ето и някои снимки от там:

Снимки: swissproperties.net

А наистина си мислех, че нещо бе постигнато миналата година

Тъй като съм прекалено голям фен, реших в знак на протест да напиша тоя пост.

За какво става въпрос: в последно време, съвсем случайно, попаднах на огромно количество български фен-сайтове на Ману Чао, новинарски сайтове, културни сайтове и т.н., които явно крадат от едно и също място. Според всичките тези, рожденното име на Ману било Оскар Тремор (Oscar Tramor).

Е, господа и дами, контент райтери, като крадете, поне се научете от къде… Рожденото му име е José-Manuel Thomas Arthur Chao (wiki), а това, с което спекулирате е сценичното му име в Мано Негра (wiki).

Аман от пишман драскачи…

От едно известно време си формирам псевдо-теорийка, че хората все по-малко почваме да живеем в това, което ни заобикаля. Изолираме се все повече и повече – в колите си, супер-дупер-гортекс-алабалатех дрехите си, в пътуванията си, в домовете си, в мисленето си…

Въпреки, че важи за всички, в общи линии това най-вече важи за хората в ‘развитите’ страни… А колкото повече се изолираш, толкова по-абстрактни почват да ти звучат понятия и идеи от типа ‘планетата става на кенеф навсякъде, да направим нещо’, ‘секат се гори’, ‘замърсяват се реки’ и т.н. Нормално – икономиките на ‘развитите’ продължават да си се развиват. А дефиницията на ‘развиване’, вкарана в контекста, може да се тълкува, че примерно търсенето на дървесина се е увеличило (съвсем спекулативно) с 10% спрямо миналата година, докато същото за последните 30 години примерно с 200% (хвърлям си случайни числа да илюстрирам идеята)?

Като се изолираш добре, се изолираш и от проблемите. Не си мокриш краката в януарския дъжд, нито в априлския сняг. Не се потиш на 50 градуса на слънце (40 на сянка), защото климатика е на 18. Не усещаш пряко ‘чистия’ градски въздух, защото се возиш в кола, дори когато отиваш до офиса, който е на 300 метра от вас. Лесно е да си изолиран и съответно много хора така си живеят. И е трудно да се стигне до тях. А именно това е (или поне би трябвало да бъде) целта на разните природозащитни организации. Да вдигнат нивото на осъзнатост на средния индивид, за да може той сам да разбере, че всъщност иска да направи каквото еко-организацията иска – да спаси планина, да засади дърво, да отиде на протест и т.н.

Като съм почнал на тая тема (просто не мога да се сдържа), много ми се иска да питам природозащитниците, които като решат да протестират срещу някакъв супер сериозен проблем се обличат като плодчетата от ‘Плодчетата’ (ако някой се сеща), дали наистина вярват, че някой някога ще ги вземе насериозно? Не, че имам нещо против хората или символиката, но все пак говорим за някакъв сериозен проблем и… хора облечени като плодчета. Ето – тия дни четох в някакъв сайт за последния протест за Рила: еколозите викали на хората по улиците, че го правели за тях. Супер! Ама дали някой е разбрал? Защото с подобен вид имплементация на иначе добрите идеи, останалите 90-95% от хората никога няма да могат да се асоциират с каузата. Просто различните групи хора си имат различен начин да се достигнат и спечелят. И начина за повечето определено не е тоя. Когато решавате сериозни проблеми, обикновено са замесени сериозни хора със сериозни интереси ($$$). От тия панаири освен за мутричките, друга полза няма. Време е, мисля си, някой да го осъзнае тоя прост факт. Природата не се спасява с лепенка на устата, облечен като дърво, ходейки назад или със ски по цариградско. Съжалявам, ама едва ли някой някога ще ме убеди в противното. ‘Опознай врага’ са казали хората и реално са го мислили май-май…

Отклоних се от темата, ама… и много ми се приспа. Ще взема да си лягам, пък някой друг ден ще довърша..

Тоя пост е доста дълъг, ама нямаше как да събера по-малко – 3 седмици са това. Надолу става доста дълго, та който не му се чете дълго – да се чувства предупреден.

Тежки 2 седмици бяха по празниците. Времето адски малко, хората адски много – сложна работа. За съжаление не успях да се видя с всички хора, които ми се искаше, а пък с някои от тези, които се видях, исках да изкарам повече време… Както и да е – успях да се видя с повечето, което пак само по себе си беше екстра прекарванe

Като всяка подобна проява на социален живот и тая беше съпроводена с много еденье и пиенье. Леле, колко ядене и пиене е – не е истина. Толкова не бях ял от сума време. Но поне беше вкусно де, заслужаваше си отвсякъде И лютеница, лютеница, лютеница…. Лютеницата е най-великото нещо измисляно, ей… Ядем го всеки ден – пляскаме го на филийте и не си даваме почти никаква сметка за това как обилно е заредено с вкус това нещо. Топъл хляб с лютеница. Те това е Никакви ресторанти и мъчни манджи не могат да постигнат ефекта на топъл хляб с лютеница и евентуално сирене / кашкавал (ама със стайна температура, мек един вид – Витоша примерно

Oтплеснах се . Та празниците са тържество на консумацията във всичките й форми. Как са насадени всичките тези ‘традиции’ с подаръците, и коледното/празничното пазаруване – не знам. Но реално по празниците има свръх консумация на всичко. По отношение на подаръците, храната, пиенето, услугите (барове, кръчми, хотели, курорти), а и на много други, търсенето и предлагането по празниците скачат н-торно. Седиш, гледаш и се сещаш за http://storyofstuff.com, Корпорацията и т.н. бозаво-научни филмчета – и ти става едно… Абе във всяка боза има и нещо вярно. Може да е много силно размито, но има някаква

Единственото, което не успях да свърша тая зима е (пък и може би ‘беше’) да ида да си начеша снб крастата. Просто не остана време. Нямаше как, приоритети Но ще видим де, не всичко е загубено. Може да изкочат разни интересни предложения за пролетно каране. Тая година зимата беше чудничка, та сняг ще има до късно по високото в Алпите. Един колега скоро ще ходи – 130евро е картата за 6 дни в някъв австрийски курорт. Това като го сметнеш е съвсем малко по-скъпо от в Боровец или Банско, а разликите между двете са… по-лесни са приликите – една е: и 2те са зимни курорти.

А иначе в момента ми е яко гърч. ЯКО. Последните 6 месеца бачках по съвсем различен проект, но иначе принципно съм си прикрепен към някакъв тийм. Скоро ще трябва да сме свършили със стабилизирането на продукта, а се оказа, че и по проектчето дет бачках, и по това дето принципно тийма ми прави, има сума бъгове, които трябва да се оправят бързо и по много. А има и други неща, които се развиват паралелно на това, които също искат време; а и тестерите в момента са се надъхали, та и от тях нонстоп въпроси… Абе не е си работа, тая работа. Като се замисля, най-истински съм искал да стана таксиджия. Докъде го докарах ееей….

Някакво успокоение е, че в момента с Катя планираме пътуванията за пролетта. Така като знаеш, че след няколко месеца ще идеш някъде, вземеш си отпуска предварително и т.н., някак си по-лесно и плавно се минава в режим на почиване. Очертава се едно ходене до Лондон и едно до Париж за по 2-3 дни (без пътуването). Нямам търпение да се откъснем от малко от всички ангажименти и просто да идем да си починем, да не бързаме, да не тичаме. Абе… като се замисля за 2-3 дни сигурно ще искаме да видим толкова много неща накуп, че … може да си остана с пожеланията, но ще видим.

В последно време получих доста въпроси по темата, та реших че си заслужава да напиша малко по въпроса за поддръжката на водоустойчиви якета / панталони и въобще дрехи от подобна материя.

Оказва се, че много хора имат такива дрехи, които съвсем нормално, с течение на времето, спират да бъдат водоустойчиви на местата, където има най-много триене: яки, ръкави, крачоли, джобове и т.н. Когато сте дали 150-200лв (и отгоре) за подобен вид дреха, едва ли след като и падне водоустойчивия слой искате да я хвърлите и да дадете още толкова (или и повече) за друга. За целта има много просто и евтино решение – Nikwax (http://nikwax.com) импрегнатор. Препаратчето изглежда ей така:

Може да се намери и купи в почти всеки скиорски магазин (повечето са по бул. Черни Връх) и струва около 15лв. Процедурата по импрегниране е изключително лесна и се прави за 20-30мин, следвайки инструкциите на гърба на препаратчето. Принципно е хубаво преди импрегнация съответната дреха да се изпере с друг препарат на Nikwax (в магазините винаги ги имат и 2те – за пране и импрегниране) – това е особено важно, ако дрехите ви са с ‘дишащи’ мембрани (Gore-tex, etc.) и имате желание те да си останат такива

Ползвайки тези препаратчета, за около 30лв и 1 час, ще сте си възстановили екипировката в първоначалния й вид.

P.S. Ако си импрегнирате на ръка дрехите (както правя аз), гледайте да сте с ръкавици, иначе ще си импрегнирате ръцете. Аз досега се занимавах (прах и импрегнирах) с 2 якета, та поне 2 дни няма да мога да си мия ръцете като хората )