Alexander Kolev’s personal blog

Попаднах на интересна статия, сравняваща OO и MS Office по отношение на производителност. Интересни факти…

Днес инсталирах Neo Office - мак версията на ОО. Първоначалните впечатления са като цяло добри. За домашна употреба върши чудна работа и предлага всичко необходимо за основните дейности. За комерсиална употреба - в момента не мисля, че е дори конкуренция на МС Офис-а. Кофти поддръжка на макроси (документи с доста макроси, най-вече екселски, просто не вървят), липсват много фийчъри, които се ползват масово от фирмите в реална среда; няма интеграция с останалите мс продукти, което е напълно нормално и очаквано, но практически орязва функционалността до ниво десктоп офис и прави употребата му в enterprise среда ‘мисия невъзможна’.

В никакъв случай това не означава, че не е добър продукт - напълно обратното. Има си разни собствени екстри и плюсове, които го правят идеален и безплатен инструмент за лично ползване.

По-нататък, като понатрупам повечко опит, ще напиша повече наблюдения

Мина вече седмица, от както в ръчичките ми е MacBook-а… Понеже съм решил да посвикна и на некъв друг ОС (готина гимнастика за възприятията, докато още е възможно) тъпо и упорито на него държа само Leopard. Опознавам си софтуера дет имам, разбирам какъв ми трябва, намирам го - повечето случаи безплатен (със съответен лиценз). Дори фотошоп се намери с читав крак (евалата Зуки), та сега и снимките мога да си обработвам като хората. Единственото нещо, което не успя да ми тръгне след ‘прехода’, беше Volito таблета, с който си мажа чат пат по снимките. Но тва си е проблем на производителя, който по неква неземна логика е решил, да си остави най-евтиния модел таблети без поддръжка на мак ос. Не, че нещо би му струвало да го направи, ама… на - фирмена политика, ко да праиш.

Все тая де. Идеята беше, че ми се ще вече да споделя некви вчепатления по отношение на бЕлото. Та ей на:

Хардуер
Засега съм доволен от качествата на машинката. Готино, малко и секси машинче. Мощно, но леко, така че може да го разнасяш нагоре-надолу. Което е много яко, тъй като сега няма да си взимам фото банка за ваканциите, ами директно с него ще обикалям

Но въпреки всичко перфектно, има един много сериозен недостатък - монитора. Монитора на MacBook не-Pro версията е на нивото на каквото слагат по разни евтини Тошиби, Ацери и т.н. Вертикалния ъгъл на монитора е малък и ако не го гледаш правилно ориентиран, то черното най-горе и долу по екрана негативее. Което е неудобно, ако смяташ да го ползваш за обработка на изображения, тъй като има различна яркост и наситеност на цветовете в краищата на снимката, та така обработена после изглежда много странно на нормален монитор.

За щастие под правилния ъгъл, монитора пък има най-готиното цветопредаване, дет съм виждал, така че тва поне смекчава част от горното

Другото досадно нещо е липсата на Home, End, Page Up/Down, Insert и Delete бутоните на клавиатурата. Което под мак ос е ОК (тъй като има други шорткъти за тях), но под виндовс сигурно е доста неудобно

Третото (и последно) разочарование е това, че максималния ъгъл, на който се отваря лаптопа (монитора спрямо основата) не е 180 градуса. Имам навика често да си отварям монитора на 180 градуса и да си го подпирам на краката докато седя. В момента тоя начин на употреба (който е адски удобен за мен) е напълно неприложим, тъй като поради монитора, тва дет се render-ва по екрана не изглежда хич добре…

По отношение на Leopard-а, нещата за момента са все още доста противоречиви, но като цяло вече свиквам.

Сериозните плюсове са наличието на много UI глезотии и скоростта с която вървят. Също има много яки и различни концепции за някои несъществени неща, но въпреки това правещи много готино впечатление. Шарено, лъскаво и лесно за ползване. Най-радващото за мен - мога да си слагам шорткъти за всичко! (Смърт за мишките )

Това, което най-ме кефи за момента е също и най-големия ми проблем. Най-радващото е колко са прости нещата. Простите работи стават просто, софтуера изглежда много прост и ‘интуитивен’. Защо изглежда? Ами защото за повечето от програмките, които съм ползвал до момента, съответните им windows версии имат едно поне 50%-100% повече функционалност. Което както казах е яко, тъй като прави софтуера, който така или иначе не ползваме на 100%, по-малко объркващ и изглеждащ много по-прост и ‘интуитивен’. За съжаление обаче, точно същото нещо е и дразнещо, тъй като за нещата които пък си свикнал да ползваш като хората, се чувстваш все едно са ти дали да бачкаш на супер машина, но вместо клавиатура са ти бутнали некво орезано дистанционно в ръцете. Хем не става да го напсуваш кат хората, щото може да си вършиш основната работа, хем се нервираш супер много на моменти.

Има някои концепции, които тук ги няма, а много липсват, защото са си яки сами по себе си, без значение от ОСа. Примерно - максимизиране на прозорци, Alt+Tab в пълния смисъл на думата (на мак-а тва сменя приложенията, но не максимизира джамовете им), въпреки че има некъв заместител. Tаск мениджър-a e отделна програмка, която се стартира като всяка друга… Тъпо.

Друг проблем се оказа, че под мак ос няма как да пуснеш няколко инстанции на едно и също приложение… Изпълнявайки неколко пъти едно приложение, просто ако вече е пуснато, се показва като topmost джам и до там. Wtf!??!! Тия сериозно ли? Оказва се, че по форумите съветват да съм си копирал приложението или шорткътите към него, за да имам няколко instance-а… Вие представяте ли си за какво иде реч? Истина е, че голяма част от Епълските приложения са съобразени с това - позволяват множество джамове, което до някъде симулира същия experience. Но да, симулира. Както се сещате, тия джамци не са в собствени процеси, съответно кат тресне някой от тях и всичките ви ‘инстанции’ си заминават тихо и едновременно. Отделно, че риска за крашове се повишава сериозно, тъй като най-вероятно (не съм го проверил още как точно е организирано) шерват един memory space и могат да се мажат един друг, колкото си искат…

Това последното на фона на цялостното усещане за изпипаност и в най-дребните детайли се оказа мокър шамар за поукрепналата ми мотивация да се занимавам с мак ос. Едно големо, мазно, кафяво леке/лайно на фона на излизания им в графично (и всяко друго) отношение ОС… и компютър.

Друг интересен момент се оказа управлението на паметта в мак ос. Гледайки в Activity Monitor (аналога на таск мениджъра), човек в първия момент се стъписва. Няма приложение, което да не яде по 1гб виртуална памет. Говорим си за всички приложения - ИМта, браузери и т.н. Както и да е де, бърза справка с уикито - оказа се, че мак ос до преди 10та версия (излязла преди 7-8 години) имали доста сериозен концептуален проблем с управлението на паметта… Ужким в следващите версии били пренаписали vm manager-а. Възможно е - засега нямам оплаквания - нищо не е треснало с out of memory exception, но пък и аз реално не го натоварвам и почти нищо не ползвам от тия 2гб дет имам. Но все пак числата са смехотворни и нереални, каквото и да си говорим.

Трети проблем се оказва гледането на филмчета. QuickTime + xVid кодека за quicktime-a, самия плейър става супер нестабилен. Гърми си когато иска при гледане на DivX. По форумите обясняват, че било от филмите… Глупости пълни - гърми си на абсолютно произволни места в един и същ филм, при повторно гледане. Нищо ново под слънцето - програмисти, софтуер, бъгове… Въпреки това, в такива моменти човек се замисля кога последно е виждал да му гръмне медия плейъра (или каквото там ползва под вин) 5 пъти в рамките на 20 минути…

Странна концепция е и липсата на ясен начин за uninstall на програми. Организирания подход в windows-а тук липсва като цяло, освен ако самото приложение не е достатъчно добре написано, че да си има собствен ънинсталатор. Според масовото мнение, ънинсталирането става просто с драг-дроп на application-а в коша. Което е и истина за 99% от приложенията, тъй като 99% от приложенията са малки, изключително прости и идват под формата на package (грубо казано - зип файл със всичко на 1 място). Но тръгнете ли да ползвате някакъв истински продукт, нещата вече не седят по тоя начин. Поради това и истинските продукти си пишат сами ънинсталаторите, което според мен е пълна боза…. И като концепция, и като реализация.

Та засега това са впечатленията. Като цяло машинката изглежда много готина и ориентирана към масовия народ. Шаренка и красива като играчка. Усещането за софтуера и начина, по който е написан - същото… Засега виждам много готини идеи, които в windows-а ги няма по дефолт, та смятам да продължавам да си играя. Целта е малко да си разкърша навиците, пък и да направя някаква относително трезва преценка на + и - на 2та оса след време. Защото се оказва, че реално почти никъде в нета няма истинска критика за ос-овете различни от Win, а хората, които ги ползват, въпреки че са наясно с проблемите, си траят… И като резултат се създава някаква масова заблуда, колко хубав бил ХХХ и минеш ли на него - само цветя и бонбони… Което е истина за някои неща, но и генерална заблуда по отношение на много други.

Честно казано, за момента въпреки, че уиндоуса е доста по-ръбат в сравнение с мак ос-а, не бих си и помислял да тръгна да върша нещо истинско/сериозно под Leopard-а - просто не ми вдъхва необходимото доверие. Колкото и да го хвалят, доста по-куц ми седи от вин-а. Може пък с течение на времето да му свикна и да взема и аз да твърдя, колко бил интуитивен/прост, знае ли човек…

Аз се чудех защо ни се стори евтино в Лондон, а то:

Източник

In a survey conducted by investment bank USB that included 71 of the world’s biggest cities, Copenhagen was found to have the highest average salaries for its employees.

The survey, ‘Prices and Earnings’, rated consumer buying power in each of the cities and based its salary calculations on wage figures, social security contributions and working hours.

Copenhagen was ranked number one in the gross salary category with an index rating of 140.9. But in terms of employees’ disposable income, the Danish capital was only sixth, falling behind Dublin, Oslo, Geneva, Luxembourg and top-placed Zurich, whose citizens were rated as having the ‘highest purchasing power’ in the world.

Oslo was rated as the most expensive city in the world by far, with Copenhagen and London a distant second and third, respectively. (RC)

В тоя ред на мисли може да се игнорира онова с евтините цени в Лондон (от предния пост), тъй като явно още само в Осло са на това мнение…

Бях обещал да опиша впечатленията си за Лондон, та ей на.

Определено Лондон е град, който си заслужава да се види. Голям, стар, готина архитектура, паркове, катедрали и т.н. Музеи, където можеш да прекараш дни и пак да не видиш всичко. Чистия център, удобния транспорт и всичко изброено до момента, прави града една добра туристическа дестинация.

Отделно Лондон е икономическата столица на Европа (поне така си мисля). Данъците са ниски (около 20%), заплатите високи, предлагането на работа голямо, наемите съпоставими с тези в Дания - т.е. нормални. Цените на алкохола, хранителните продукти, техниката, козметиката и почти всичко останало - по-ниски от тези в Дания. Поради липсата на ненормалния датски данък в/у колите, там МПСтата са на съвсем нормални/достъпни цени. В общи линии - перфектно място за реализация и правене на $$$.

Като се вземе предвид горното и факта, че всички говорят английски, Лондон изглеждаше много апетитна дестинация, съпоставяйки фактите с Датската ни реалност.

Но в общи линии това впечатление трая точно 1 ден - първия. После почват да ти правят впечатления други неща.

Милитаризирано, много, ама МНОГО. Камери навсякъде и то не само в центъра - дори в крайните квартали, много и управляеми. Масово присъствие на униформени ченгета из центъра. По информация от местни, масово присъствие и на цивилни също. Отвратително впечатление прави това. Дори в щатите не съм виждал такова нещо.

Драстична разлика в слоевете на обществото там - можеш да видиш адски богати и адски бедни хора. Тая разлика е видима и на самата улица - в центъра сгради от стъкло, метал и т.н., на 15мин с рейс в произволна посока - типична софийска цигания, без дупките по улиците (улиците им са читави, спор няма) - боклуци, шарени, гнусни и олюпени табели на дюнерджийници, магазини и т.н. - пълна гняс…

Белите хора там са много малко, но за сметка на това араби, черни, жълти и индийци, колкото искаш. В последните години се е напълнило и с източно-европейци (българи, румънци, поляци и украинци). Съответно има огромно предлагане на евтина работна ръка, и съответно спад в заплатите (доколкото разбрах). И както се сещате, не всички от тези живеят нормално и ок.

Като цяло там е лудница, града не спи, което е и напълно нормално за голям град… Но аз на такова място не бих могъл да живея. Въпреки масовото полицейско присъствие (камери и ченгета), реално човек не се чувства никак по-сигурен в 3:00 сутринта, чакайки рейс на спирката правейки се на невидим сред некви черни генста-шит-лайнари… Отделно и факта, че повечето живеещи там пътуват средно по час-2 на ден в метрото, което супер уморява (а отделно е и супер депресиращо, щото е най-старото и гнусно метро, което съм виждал). Не знам как хората си гледат децата там, но мен ми изглежда мноо насрано дириджето. Отделно - не смятам, че е нормално училищата да приличат на мини-затвори - 3 метра зидове, а вътре прозорците с решетки (?!?).

Както вече казах, града ми се струва изключително подходящ за хора специалисти/кариеристи, които основната им цел е $$$ и забавления. За нормален и споко живот - определено не в Лондон.

Те така…. колкото повече обикаляме с Катя, толкова повече се убеждаваме, колко е готино в Дания. Интересно ми е какви впечатления ще ни направят Испания и Франция (и може би Италия) лятото. Аз лично имам големи очаквания, ще видим

След доста мрънкане, най-накрая си направих на фликер-а account. Отсега нататък само там ще качвам снимки, уебшота официално спирам да го ползвам, тъй като смуче.

За да не седи празен албума, хванах и качих снимките ни от Лондон. Гледайте ги на оригинален размер, по-готини са

След като ми изгоря видеокартата на стария лаптоп и ми казаха банална сума за поправката, реших и си купих MacBook. От вчера ми е в ръчичките и за момента впечатленията ми са по-скоро добри :)Машинката е читава, но с Mac OS-а нещата вървят трудно… Борбата на човека с машината, а борбата, както казват, е епична. Генерално различни концепции с Windows-а. Някои неща в полза на МС, други в полза на Епъл-ската ОС. Свиквам малко по малко, откривам колелото, топлата вода, огъня, double click-a и други подобни неща Не е лесно, но засега смятам да стоя на Mac Os и малко да го поразуча що за бира е. Единственият по-сериозен проблем засега се очертава пиратския софтуер и най-вече липсата му (особено фотошопа определено липсва, въпреки вградените програмки). Засега твърдо нямам намерение да дам близо 500GBP за фотошоп. Ако въобще бих ги харчил тези пари, то щеше да е за обектив ;)Иначе след 2 часа си заминаваме от Лондон обратно за Копенхаген. Като се прибера ще опиша впечатленията си от най-големия (май) европейски град, които са доста противоречиви… и засега май в полза на Копенхаген.Освен лаптопа, компактната камера, която взехме за Катя, също се оказа много читава покупка. Същото важи и за circular polarized филтъра, който си взех за Сигмата. Единствено не успях да спя хич тия дни, но… това се очакваше, пък и няма как иначе :)Ако изравня днес броя на излитанията и кацанията, утре ще пиша повече, пък и като оправя снимките ще кача някъде (крайно време е да се регистрирам на фликъра).

Днес четох последния пост в блога на Джоел Сполски - силно го препоръчвам на всички, които са фанатици на тема стандарти (уеб, офис, етц.). Освен това е написан като за не-ИТ хора, така че би трябвало да може да го разбере всеки, който поназнайва английски…

Интересно четиво за теоритици, прагматици, фенове и анти-фенове на Виста, ИЕ и т.н.

Поста е много дълъг, но пък добре написан и обяснен

Днес получих поредното писмо от avaaz.org на тема био горива. В последно време все повече почва да се говори за тях и като резултат набират все по-голяма популярност. Та и този мейл мислех, че ще е на тема колко са яки и т.н. Е да, ама не - оказа се, че всъщност в мейла описват съвсем друга страна на био горивата, като излиза, че всъщност нещата не са толкова розови.

И понеже, предполагам че има и други заблудени/дезинформирани като мен, реших да споделя информацията, тъй като ми се видя интересна. (на английски е, пък ме мързи да превеждам, така че директно цопи-пейст):

Each day, 820 million people in the developing world do not have enough food to eat. Food prices around the world are shooting up, sparking food riots from Mexico to Morocco. And the World Food Program warned last week that rapidly rising costs are endangering emergency food supplies for the world’s worst-off.

How are the wealthiest countries responding? They’re burning food.

Specifically, they’re using more and more biofuels–alcohol made from plant products, used in place of petrol to fuel cars. Biofuels are billed as a way to slow down climate change. But in reality, because so much land is being cleared to grow them, most biofuels today are causing more global warming emissions than they prevent, even as they push the price of corn, wheat, and other foods out of reach for millions of people.

Not all biofuels are bad–but without tough global standards, the biofuels boom will further undermine food security and worsen global warming.

Ей тук има линк и към петицията, която можете да подпишете. (Дори да не ви се вярва в крайния резултат, прежалете 1мин от живота си за това, може пък да си струва )

Не си взимайте лаптоп от тоя производител… Аз 2005 си взех, принципно готина машинка, но равносметката до момента показва, че има доста дефекти. Веднъж ми изгоря диска (края на 2006), а преди няколко часа и видео картата. Взе да ми писва вече Отделно и сервиза им в София е под всякаква критика (3 седмици ми бавиха машината за диска тогава).

Както са взели да ме кефят MacBook, ако утре от сервиза тук ми кажат, че ще ми излезе солено за да ми сменят картата (вече не е в гаранция) и че ще го държат 1-2 месеца (всичко в Дания отнема по 1-2 месеца), направо си взимам един MacBook (не-про), турям му едно XP и точка.

Иначе, както казах, самата машинка (Amilo 1437G) е доста читава, готин дизайн, монитор (много важно за мен, тъй като се занимавам с фотография) и т.н., но явно компонентите им са зле.

В последно време мярнах поне няколко поста из разни блогове на тема ‘N съвета за успешно интервю’, където основно се наблягаше на гледната точка на интервюирания. За пълнота на гледната точка, като допълнение към другите, реших да изброя няколко съвета, базирани на наблюдения като интервюиращ:

1. Не се надувай и не се прави на интересен по време на интервюто. Освен теб, най-вероятно има още 10 човека, със същия (или по-подходящ) опит. А дори интервюиращия да е хладнокръвен професионалист и да не реши да те скъса, то имай предвид, че ако те одобрят най-малкото ще сте колеги със същия  и надали това са предварителните нагласи, които искаш да оставиш

2. Давай си реална представа какво знаеш и не знаеш. В тоя ред на мисли - изчисти си CV-то от технологии и съкращения, които просто си чувал, чел си книжка преди години или пък си писал проектче в училище. Интервюиращите, особено ако са в настроение, много обичат да се хващат точно за такива неща и да влизат в детайли.

3. Не започвай интервюто с излагане изискванията си (пари, работно време и т.н.) . Това обикновено предрешава изхода на интервюто моментално, но също така и мотивира интервюиращия да реши да загуби още 1-2 часа от живота си и да ти докаже, че и за джуниър метачка не ставаш. Обикновено от тоя синдром страдат хора с 5+ години опит, които с оглед на текущия глад на кадри и броя на годинките в трудовите им книжки, по някаква неразбираема за мен причина си мислят, че са в по-силна позиция. Както казах, в такива случаи, след кратко потвърждение с поглед от страна на HR интервюиращия в стил ‘смачкай го тоя’, интервюто става особено интересно… за интервюиращия

4. Давай си ясна сметка за това колко струваш. Сериозното подценяване или надценяване остава кофти впечатление. Особено надценяването. Твоите очаквания за възнаграждение са пропорционални на очакванията за знания и опит от интервюиращия.

5. Не се прави на интересен и решавай всички задачи, които ти дават. Дори да ти се виждат смешно лесни или тъпи. Винаги има основателна причина съответната задача да е там. С оглед на огромния процент олигофрени, които ходят по интервюта, някои от въпросите са просто за пресяване на адекватните от неадекватните кандидати.

И последно - статистиката към миналата година беше под 10% успеваемост на интервюираните за дадена позиция. Така, че ако наистина имате интерес към мястото, изцяло във ваш интерес е да се държите нормално и да спазвате малко или много и горните, защото статистически вероятността да сте в другите 90% е доста по-висока.