В последно време мярнах поне няколко поста из разни блогове на тема ‘N съвета за успешно интервю’, където основно се наблягаше на гледната точка на интервюирания. За пълнота на гледната точка, като допълнение към другите, реших да изброя няколко съвета, базирани на наблюдения като интервюиращ:
1. Не се надувай и не се прави на интересен по време на интервюто. Освен теб, най-вероятно има още 10 човека, със същия (или по-подходящ) опит. А дори интервюиращия да е хладнокръвен професионалист и да не реши да те скъса, то имай предвид, че ако те одобрят най-малкото ще сте колеги със същия и надали това са предварителните нагласи, които искаш да оставиш
2. Давай си реална представа какво знаеш и не знаеш. В тоя ред на мисли – изчисти си CV-то от технологии и съкращения, които просто си чувал, чел си книжка преди години или пък си писал проектче в училище. Интервюиращите, особено ако са в настроение, много обичат да се хващат точно за такива неща и да влизат в детайли.
3. Не започвай интервюто с излагане изискванията си (пари, работно време и т.н.) . Това обикновено предрешава изхода на интервюто моментално, но също така и мотивира интервюиращия да реши да загуби още 1-2 часа от живота си и да ти докаже, че и за джуниър метачка не ставаш. Обикновено от тоя синдром страдат хора с 5+ години опит, които с оглед на текущия глад на кадри и броя на годинките в трудовите им книжки, по някаква неразбираема за мен причина си мислят, че са в по-силна позиция. Както казах, в такива случаи, след кратко потвърждение с поглед от страна на HR интервюиращия в стил ‘смачкай го тоя’, интервюто става особено интересно… за интервюиращия
4. Давай си ясна сметка за това колко струваш. Сериозното подценяване или надценяване остава кофти впечатление. Особено надценяването. Твоите очаквания за възнаграждение са пропорционални на очакванията за знания и опит от интервюиращия.
5. Не се прави на интересен и решавай всички задачи, които ти дават. Дори да ти се виждат смешно лесни или тъпи. Винаги има основателна причина съответната задача да е там. С оглед на огромния процент олигофрени, които ходят по интервюта, някои от въпросите са просто за пресяване на адекватните от неадекватните кандидати.
И последно – статистиката към миналата година беше под 10% успеваемост на интервюираните за дадена позиция. Така, че ако наистина имате интерес към мястото, изцяло във ваш интерес е да се държите нормално и да спазвате малко или много и горните, защото статистически вероятността да сте в другите 90% е доста по-висока.
март 8, 2008 at 3:02 pm
Евала! Като интервюиращ не мога да не те поздравя за поста! Да добавим към т. 3/4 и нереалните очаквания на студентстващите и току що завършилите, че специалността/дипломата е достатъчно основание за претенциите им, и още една точка:
6. Не кандидатствай серийно за де що отворени позиции има, независимо от пригодността и реалния ти интерес към естеството на работата. Няма значение, че разни наръчници ти говорят обратното заради статистическите вероятности да те повикат на интервю. Ако не ставаш – не ставаш. Толкова е просто.
март 8, 2008 at 5:26 pm
[...] ИТ интервюта Тази микро-статия е съставена от Тодор Христов , публикувана е на 08.03.08 at 16:03 и е записана в категория Кариера. Post a comment or leave a trackback: Trackback URL. [...]
март 8, 2008 at 5:44 pm
Тебе скоро интервюирали ли са те?
март 8, 2008 at 6:18 pm
Ами последно миналата година, преди да замина за Дания – 2 интервюта за 2 фирми, по около 5 часа средна продължителност
март 8, 2008 at 6:40 pm
Евала тогава. Питах за да знам каква представа да си формирам. Иначе написаното е точно така. За съжаление не се вписвам в никоя от 5-те точки – ясноооо що съм в ония 90%
март 8, 2008 at 6:42 pm
Уф, прощавай за 2-рия коментар, избързах с enter-a, исках да споделя това: http://hamaelleon.wordpress.com/2008/03/07/happy_worker/
март 8, 2008 at 7:03 pm
lol
като сме на тема шегички:
Обява за работа. 100 цв-та разпечатани на бюрото на интервюиращия. Влиза си в кабинета, вижда купчината, хваща 2/3 от cv-тата и ги хвърля в кофата:
- Мен каръци не ми трябват!
март 8, 2008 at 7:38 pm
Точно така е:) Това е много подобно на начина по който са ни късали в уни-то, поне в моето.
Аз работа от интервю не съм почвал и не мисля, че ще почна. Щото интервюто е просто една лицемерна битка кой кого. Отиваш с препоръки от колега (бъдещ в началото) директно при шефа, говорите си без да се лъжете, и ако прецени, че ставаш, казва, че почваш еди кога си. Работил съм на.. чакай да сметна от 1993 насам, на 7 работни места, винаги е било така. Не го абсолютизирам, просто при мен така е било. Та ще ми бъде интересно някой ден да се пека на подобен 5-часов бавен огън
март 8, 2008 at 9:29 pm
Не е нормално да даваш само едностранни съвети, това не онова не, давай си ясна сметка с акцентиране че не си толкова добър… предпочиташ смачкан калъф с ниско самочувствие ли?
Най-важното е да разкриеш силните си страни по най-добрия начин, а не да се чудиш абе не съм ли прекалено нагъл, а ако някой интервюиращ се дразни от високо самочувствие, явно страда от липсата на такова и верочтно мястото където работи не си заслужава, само едно наистина тъпо и недоказало се парче би тръгнало да се сравнява или да затап интервюиран и изобщо да влага прекалено емоции
март 8, 2008 at 9:36 pm
Имам една … да я наречем лична молба към всички интервюиращи. Хора, моля ви, когато наемате някой, подушете го първо. Това е абсолютно сериозно. Писна ми от миризливци. Феноменалното е, че тези хора винаги страдат от настинка и отворения прозорец винаги им духа в гърба и трябва да се затвори.
март 8, 2008 at 11:19 pm
@voxy: никой не говори, че човек не трябва да има самочувствие – напротив… просто е хубаво, това самочувствие да е подплатено. когато разликата м/у изискванията и възможностите е повече от драстична (а вярвай, много са такива кандидати), то понякога е наистина изнервящо… особено, когато интервюирания е и нагъл
колкото и да си сигурен в себе си, мега тъпа идея е да тръгваш с рогата напред. в идеалния вариант почваш скромно и с течение на закованите задачки почваш да се отпускаш и да демонстрираш всичко, което можеш и като мисловна дейност, и като поведение, и хумор ако щеш… интервютата с добрите кандидати са истинско удоволствие и за 2те страни.
а говедата дето идват и почват интервюто с ‘аз искам N000 лв, ако не можете да ми ги платите да не си губя времето и да си ходя’, а после се оказва, че знаят по-малко от студент 1ви курс в УНСС… ооох, може да съм тъпо и комплексирано парче, но умирам от кеф да си изиграя така картите, че да му натрия носа на келеша, но така че да разбере колко е гола вода… белким преди следващото си интервю се сети да попрочете нещо, пък и да не се държи като гъз
а и честно казано не ми е пукало особено какво си мислят такива кандидати за фирмата, в която работя
март 8, 2008 at 11:25 pm
@Илияна: дам… и аз не мога да ги понасям. страшна мъка е. до скоро в стаята имах един словенец. баси пора… сутрин като влезе в стаята и ми посърва мушкатото (или къвто е там бурена в саксията зад мен)
и да кажеш, че го мързи да се къпе и да си пере дрехите – не… в Понеделник сутрин смърди точно толкова, колкото в петък следобед. просто пича е скункс, тва е.
проблема с тия е, че не върви да му кажеш ‘пич, ВОНИШ!’… некак си нехуманно е. но има друга възможна стратегия – събирате 2ма такива в една стая и ако не помогне, то поне ще избиете всичкото бацил в стаята – после мое се ползва за хирургичен кабинет
март 9, 2008 at 10:48 am
Ама тези хора трябва да не се взимат на работа по начало. Колкото и мега добър да е, сваля производителността на всички в стаята с 50%
октомври 5, 2011 at 6:07 pm
Май и аз имам какво да допълня към тази чудесна статия, понеже наскоро водих безплатно обучение на тема как да се подготвим за ИТ интервю / интервю за програмист / софтуерен инженер и как да се представим, така че да ни одобрят: http://www.nakov.com/blog/2011/09/29/guidelines-for-successfully-passing-a-software-engineering-job-interview/