април 2008


От както съм на мак ос, електронното ми банкиране върви само под Safari. По някаква причина, банката не поддържа Firefox.

Забавното/странното в случая е, че в последно време ми се струва, че голяма част от event-ите на тоя браузер зависят от движението на мишката (?!?!). Конкретния пример (цитирам го, просто защото е stable repro, иначе се получава и на други места) - отваряйки сайта на тая банка и попълвайки име/парола, след натискането на Log in бутона, ако не мръдна мишката нищо не се случва. Сякаш браузера не поства инфото докато не получи mouseMove event?

Нямам просто никакво друго обяснение. Ако натисна бутона и не правя нищо с плъха, браузера си пуйчи и въобще не ебава да продължи…

Същия логин с firefox-a си минава безгрижно (но пък после ме изритват, защото не поддържат фф).

а де.. ново 20

Продължение от предната тема

Наистина тия лаптопи са с отвратителни монитори. Няма ъгъл под който да се вижда равномерно осветена и с еднакъв контраст изображение, което заема цялата вертикална площ. Не знам как може толкова да претендират, че са предназначени за мултимедия, като ги продават с тия шитави монитори. За спорта, скоро гледах в един магазин и Про версията - по-добре е, наистина. Но пак монитора е по-зле от тоя на старото фуджитсу.

Като към това се добави, че не може да отвориш лаптопа на 180 градуса, все повече се убеждавам, че от към хардуер много са спестили… Мнението ми за момента е, че това е скъпа играчка, заради външния си дизайн.

За ОС-а - чувствам се в свои води вече. Намерих и си инсталирах доста популярни нещица, които направиха от Мак ОСа нещо използваемо. Нещата, които ме дразнеха и преди, продължават да ме дразнят. Най-изнервящи са:

- липсата на Page Up/Down, Home и End бутони… всяко приложение си ги имплементира тия както си иска, съответно за да ги ползваш, трябва да ги помниш per app

- липсата на maximize бутон - убива ме това… дано в следващата версия открият, че юзерите реално искат доста често да си resize-нат джама до максималния размер на десктопа.

- липсата на cut-paste при работа с файлове. вместо това, трябва да drag’n'drop. по форумите, обясняват, че било за да няма загуба на данни… глупости пълни, аз лично, при драг’н’дроп много повече съм губил данни, отколкото при cut-paste

- невъзможността да си пуснеш няколко инстанции на дадено приложение… гръмне ти мозилата и айдеее, сичко заминава… мдамм, мноо хитра архитектура, неам думи

иначе крашовете в QuickTime-a си продължават, дори след ъпгрейд до новата версия… средно по 2-3 пъти на филмче изтрещява (понякога по-често). мозилата си забива и тя чат пат, та трябва да се рита целия процес.

NeoOffice-а се справя доста добре като за безплатна алтернатива на MsOffice-a - е, не поддържа сума неща, ама за лична употреба става.

по лични наблюдения фотошопа върви по-бавно от аналога му за виндовс

от скоро взе да грее и самата машина, та чувам и вентилатора - като се включи е като мини прахосмукачка.. за сравнение fujitsu-то, което грееше повече, не съм му чувал вентилатора, толкова е тих..

а иначе най-радващите неща за момента са:

- батерията държи 4 часа. ама истински 4 часа!

- компютърчето е малко и леко, така че купуването на image bank при фото-пътешествия е безсмислено

- само ще кажа Quick Silver - искам такова и за под виндовс (може пък да има, трябва да се поразровя)

та така… в общи линии нищо невероятно около мак-овете не виждам. от хардуера им като цяло съм силно разочарован (особено монитора!).

масовата пропаганда в момента, че са хипер-мултимедийни и как видиш ли не били толкова скъпи като се има предвид качествения хардуер, са пълни глупости… същото важи и за прехваления ОС. най-обикновено бсд, върви си според очакванията, дървено на моменти, крашват и си забиват application-ите… абе никакви изненади.

бих препоръчал на всички, които смятат да минават на Мак или OS X:

- да си поиграят 1-2 цели дни с ОСа и да видят дали ще им понесе (или могат да си позволят) периода на адаптация… същите неща се случват по съвсем различен начин от Windows и първата седмица е ужасно фрустриращо…

- ако са фотографи/дизайнери - задължително да си помислят за допълнителен/голям монитор… тоя на лаптопа е практически неизползваем за дизайн работа - малък е, а и вертикалния му ъгъл е толкова тесен, че няма положение от което всичко е равномерно осветено. да осмислят също варианта с доплащане и взимане на по-хубав и не-Apple-ски лаптоп (по лични наблюдения при Про-то нещата не стоят значително по-добре)

- като цяло да си помислят за какво го купуват. митовете са много, но реалността е друга. аз ако бях наясно с горните две преди да го купя моя, сигурно щях да дам още малко и да взема Sony Vaio или някоя яка 13″ Тошиба

Абе нема кво да си говорим - Тома от Пазарджик е най-големия и това е :)

Вече няколко концерта хващам, всичките пеят добре, но нашия кърти плочки, къса гъз и хвърля… и цепи мокета!

ПЗ рулез еееей, ше ги избушим всичките останали :)

От около месец-2 на сайта на Manu Chao излизат датите за тазгодишните му концерти. След много мислене, премисляне, съобразяване с какво ли не, решихме и току що си купихме билети с Катя. Ще бъдем в Париж за 12-13 юни, колкото за концерта. А някой друг път ще се разходим да разгледаме и града :)

Като цяло, Ману има турне юни месец във Франция, а след това участия в най-различни фестивали из цяла Европа. Като се има предвид, че не е правил концерти във Франция (една от родните му страни) от 6 години, според форума на сайта му пък и по мое мнение реших, че концертите там ще си заслужават много, много повече, от участията му в разни фестивали, където пеят и секви бунаци.

А най-смешното в цялата работа е, че Ману има участия в Румъния, Хърватска, Сърбия и Гърция, но не и в България. Интересно защо ли… Както и да е де, бг феновете могат винаги да се прежалят да се дръпнат до някоя от съседките - разстоянията са малки, така че особено с кола да се отиде до Букурещ, Атина или Нови Сад не е никакъв проблем. :)

кееееффффф…… Manu Chao presidente!

концерта ще е МЕГА

Последните няколко седмици пак спрях да пиша - пак много работа. В общи линии, съдейки по честотата на постовете, може да се определи лесно натовареността ми в съответния период.

Иначе сме пред-рилийзно в момента. И седмица преди края мина performance тийма и ни разгони фамилията. Много ги мразим, майка им и говеда… Това дето правя последната 1 година е един мастит сет от SSRS репорти + дизайна на OLAP базата, на която цялата куротресина се очаква да върви. След сума главоболия, базата я оправих още миналата година и сега си върви перфе, върши работа и се процесва бързо. И сега, точно преди шибания рилийз, когато и репортите готови, тествани, фикснати… минават от перф тийма и край.

Целия проблем пак иде от грешни assumption-и. Както казваха - assume = making an ass of you and me (ass|u|me). И са прави хората. В случая проблема иде от разбирането за ‘голяма’ база. Базирано на преден опит, голяма база за мен (пък и останалите от тийма) беше от порядъка на 3-4гб. Е да, ама се оказа, че голяма база било 2TB… А репортите трябва да вървят под 5сек всеки.

Оказа се, че след това изискване, трябваше да режем от репортите, тъй като SSRS има сериозни ограничения по отношение на колко данни може да покаже. Отделно се оказа, че SSAS 2005 има доста бъгове, когато става въпрос за dimensions с огромен брой елементи. Не, че реално генерираш огромни result sets, но самия slicing е ограничен и треска винаги, когато теоритичния subcube-a мине размер от 4 милиарда клетки (въпреки, че реалния може да е примерно 100, тъй като повечето dimension members не slice-ват съответните measures в дадения период от време). Хубавото е, че поне това са го оправили в SSAS 2008.

Отделно се оказа, че SSRS има много странни бъгове (или фийчъри?) - примерно - при всяко превю на репорт, винаги се изпълняват всички dataset-ове, използвани за стойности на параметрите на репорта. Съответно ако тези отнемат някакво време, юзера го плаща винаги, при всяко изпълнение, дори да не им е променял selection-a. Абе… мани.

Както и да е де. След скопяване на функционалността, съобразявайки я с всички ограничения, сме на път да изплуваме от лайната… Лошото е, че аз съм отговорен за всичко, свързано с OLAPските репорти, а останалите от тийма се занимават с OLTP бозите. Та последните 2 седмици целия перф тийм, със едно 10на шефа ми дишат във врата, докато другите авери си разпределят зора.

Нищо де. Поне от гледна точка на знания - оядох се здраво на OLAP, SSAS и SSRS. Сега като почне и maintenance-а след няколко месеца, съвсем ще затворя цикъла и ще съм понатрупал цялостен опит в BI. Което всъщност ме кефи, пък и областта е интересна определено.

Те така… Сега ще почивам уикенда, ако е хубаво времето може и да поснимам… ше видим :)

Днес при поредното изравняване броя на излитанията и кацанията, установих за сефте разликите между различните класове места в самолетите. (особено са изразени при полети над 9ч :) )

На връщане от Сиатъл се оказа, че самолета бил попрепълнен, та при регистрацията едва намериха място. Един съвет от мен – не си взимайте място: 46А.

Иначе дет се вика - много ‘комуникативно’ място – последното в самолета с кенефно изложение и вътрешно, не на пътеката. Седалката се намира на 15см от стената на въпросния кенеф. А тоя тип кенефи издават много специфичен звук, като се ‘пусне водата’. (тя въпросната вода не се пуска, ами след няква химична гняс всичко бива засмукано под голямо налягане в недрата на самолета). Та представете си как готино се чува гореспоменатия звук от това празненство на инженерната мисъл в комбинация с акустиката на самолетен кенеф (размер около 1х1 метър, въпреки че като си вътре изглежда доста по-тясно).

Така. А сега си представете и колко пъти средно на час ще го чувате това, ако летите с още 200-300 човека в продължение на 9.30 часа, като същите тези ги поят редовно с някакви напитки, чайчета, кафенца и т.н. За да се допълни съвсем картинката, самолетите по лични наблюдения са малко като рейсовете  – в задната част лашка и дрънчи най-много при неравности в пътя. Освен това пак там се готвят и манджите за почти всички пътници, та дори да си леко гладен, точиш лиги като куче в повечето време.

Освен това осъзнах, защо били и всички тези опашки при бордването – ами то в най-ниската класа се падат най-много седалки на единица обем за съхраняване на багаж. А в тези големите самолети, economy class седалките нямат много място за крака така или иначе, та държането на неква чанта под седалката, съвсем придава издържан и завършен вид на 9-10 часовото преживяване.

За щастие обаче, успях да заспя. Принципно не мога да спя в самолети. Най-вече защото не вярвам в тях. Знам ги на кви принципи работят (отгоре, отгоре), ясно ми е от обща гледна точка за какво иде реч, ползвам ги, но не вярвам в тях. (Мамка му, всеки път като виждам как 300-400 тона желязо отлепя колесник край/около/под мен и литва, дълбоко в себе си отричам наблюдението :) ). Та успях да спя в самолета едно 5-6 часа и в края на краищата само 3 часа пуйчене и индийски филми (хаха, индийските филми къртят еей! ама за тях друг път) имаше до кацането.

Абе готино е да се пътува… дори при такива условия, пак си заслужава разходката :)

Дам. Доживях и тая глупост. Малко късно разбрах за нея, тъй като тия дни съм в щатите и не следя много новините… Но все пак. Накратко: (описано в детайли тук):

В закона за Народната Просвета има един чл.16, който гласи:

“Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Държавните образователни изисквания се отнасят за:…
4. усвояването на книжовния български език;”

Е, в момента има законопроект, който предлага отменянето на т.4 от чл.16.

Дори да се абстрахираме, че очевидно олигофрена, който е скалъпил законопроекта не е запознат с Конституцията на РБ, то колко тъпо/купено/турско парче трябва да си, за да ‘сътвориш’ такъв законопроект?

Не знам… надявам се на сериозен обществен/образователен отпор, въпреки, че съдейки по масовата апатия и нихилизъм, надали… :(