Днес при поредното изравняване броя на излитанията и кацанията, установих за сефте разликите между различните класове места в самолетите. (особено са изразени при полети над 9ч 
)
На връщане от Сиатъл се оказа, че самолета бил попрепълнен, та при регистрацията едва намериха място. Един съвет от мен – не си взимайте място: 46А.
Иначе дет се вика – много ‘комуникативно’ място – последното в самолета с кенефно изложение и вътрешно, не на пътеката. Седалката се намира на 15см от стената на въпросния кенеф. А тоя тип кенефи издават много специфичен звук, като се ‘пусне водата’. (тя въпросната вода не се пуска, ами след няква химична гняс всичко бива засмукано под голямо налягане в недрата на самолета). Та представете си как готино се чува гореспоменатия звук от това празненство на инженерната мисъл в комбинация с акустиката на самолетен кенеф (размер около 1х1 метър, въпреки че като си вътре изглежда доста по-тясно).
Така. А сега си представете и колко пъти средно на час ще го чувате това, ако летите с още 200-300 човека в продължение на 9.30 часа, като същите тези ги поят редовно с някакви напитки, чайчета, кафенца и т.н. За да се допълни съвсем картинката, самолетите по лични наблюдения са малко като рейсовете – в задната част лашка и дрънчи най-много при неравности в пътя. Освен това пак там се готвят и манджите за почти всички пътници, та дори да си леко гладен, точиш лиги като куче в повечето време.
Освен това осъзнах, защо били и всички тези опашки при бордването – ами то в най-ниската класа се падат най-много седалки на единица обем за съхраняване на багаж. А в тези големите самолети, economy class седалките нямат много място за крака така или иначе, та държането на неква чанта под седалката, съвсем придава издържан и завършен вид на 9-10 часовото преживяване.
За щастие обаче, успях да заспя. Принципно не мога да спя в самолети. Най-вече защото не вярвам в тях. Знам ги на кви принципи работят (отгоре, отгоре), ясно ми е от обща гледна точка за какво иде реч, ползвам ги, но не вярвам в тях. (Мамка му, всеки път като виждам как 300-400 тона желязо отлепя колесник край/около/под мен и литва, дълбоко в себе си отричам наблюдението ). Та успях да спя в самолета едно 5-6 часа и в края на краищата само 3 часа пуйчене и индийски филми (хаха, индийските филми къртят еей! ама за тях друг път) имаше до кацането.
Абе готино е да се пътува… дори при такива условия, пак си заслужава разходката
