Alexander Kolev’s personal blog

Май като се замисля, никога не съм бил особен оптимист. Даже съм си откровен песимист, нема кво да се лъжем. Явно има периоди, в които просто всичко се пречупва през някаква такава, песимистична призмичка.

В последно време работата понамаля пак, та взех пак да следя разни сайтчета, новини, да чета разни нещица… И взех да си мисля какво ли би станало ако… Основния сценарий, който си симулирам на ум винаги е функция на няколко параметъра. В момента тази, която ме притеснява е комбинираното влияние на следните:

• световната инфлация на основните хранителни стоки, частично и поради ставащото с био-горивата
• количеството мюсюлмани в Европа, раждаемостта им спрямо европейската и очакванията за следващите години
• увеличаването на населението в глобален мащаб (най-вече в Азия)
• промените в климата

Искам да подчертая, че надолу не ме интересува защо и дали ги има тези проблеми. Според инфото, което аз имам - проблемите си ги има, а това което ме интересува е какво би могло да се случи като резултат от комбинирания ефект.

В момента има изключително сериозна криза с храната в световен мащаб. Инфлацията на най-основните видове храна за миналата година се оказва достатъчно висока, така че текущите цени да изправят 90% от населението на повечето най-бедни държави на ръба на глада. А това не е хич добре. В Азия живее 60% от населението на света, което изглежда като да става все по-гладно с течение на времето. Освен това, същото това население до 2050 се очаква да стигне 70% от населението на света, а за съжаление територията, която заема се очаква да остане същата. Допълнителен проблем е, че голяма част от обработваемите земи ‘изнемощяват’ (не успях да се сетя за по-подходяща дума, беден речник…) и продукцията им не само не се увеличава, ами и намалява. Ако към това добавим и климатичните промени, които според последни проучвания вещаят доста пустинен облик за целия средиземноморски район + зачестяващите природни катаклизми (пожари + наводенени) + модерното напоследък течение с екологичните/натурални храни (немодифицираните растения имат пъти по-малко реколта), то изхранването на всичката тая маса народ там става един изключително тревожен проблем.

Защото ако една петролна, ипотечна или фондова криза, която ще се анализира още сума години за да се разбере как се е стигнало до там, има тежки и продължителни последствия за икономиките на много държави, то липсата на храна създава предпоставки за война. Вече размирици има в доста страни, а положението не става по-добро - прогнозите за тази година пак сочат покачване на цените на основните храни…

Скоро четох готин анализ (копиран на този блог) за мюсюлманите в Европа и бъдещето на континента. С няколко думи - с тия темпове на развитие след 5 години преобладаващото младо население в Европа ще бъде мюсюлманското, след 12 то ще се удвои, а след още 17 ще се удвои още един път. С оглед на всичко това + факта, че те не се интегрират, нито пък имат намерение да се, в нашите общества, ще е изключително интересно дали въобще след 50-100г ще е останало нещо от европейската култура и ценности. (Алекси Алексиев, който пишеше статията е анализатор, който вицепрезидент на комисията по политика на сигурността в щатите. От тоя българин преди няколко години бях чел анализ какво ще стане в Турция - как ислямистите ще спечелят изборите и светското в държавата им ще бъде поставено на кантар… та понеже това все пак се случи малко или повече, от тогава му следя анализите)

Та си мисля - с всичките тези араби в Европа и не особено веселите прогнози, какво би станало ако тая хранителна криза се задълбочи сериозно, така че няколко милиарда гладни хора решат да хванат пътя, в търсене на храна. Съмнява ме да идат в руските тундри. По-скоро ще тръгнат на запад, тъй като европейския климат все пак (и все още) е доста умерен, а отделно и самите държави са по-богати и все още са далеч от всичките тези проблеми…

Цялата ситуация в световен план ми напомня проблемите на някоя малка държава, примерно България, където има прекалено резки граници между различните слоеве в обществото. Когато това е налице, тези, които имат повече (и които са значително по-малко от другите) си вдигат стени до небето и се опитват да живеят в пълна изолация от останалите. Тоя подход, обаче, в миналото се е доказвал много пъти, че не работи. Сега проблема според мен е много сходен. Не можем да вдигнем високи европейски стени и да се скрием от Азия. Интересното е как ли ще се реши…

Аз залагам на война. И ако нещо не се оправи с цените на храните скоро, то може би тая война няма и да е толкова далече… Ще видим.

Как си лети времето… Днес стана точно 1 година, от както с Катя кацнахме в Копенхаген и се почна с нашата датска одисея. Доста неща се случиха през това време, доста впечатления се натрупаха – както за новата страна, среда и хора, така и за средата и хората, които оставихме в България. Изненади, разбира се, имаше много - както приятни, така и не чак толкова.

Но едно е сигурно – без значение дали ще останем в Дания или не, не смятам, че ще съжаляваме. Решението да дойдем или не беше добре обмислено, а опита да живееш и да се оправяш в друга държава, според мен е много ценен във всичките си аспекти. Когато си излезеш рязко извън хабитата, изведнъж се оказва, че трябва да почнеш от начало с много неща - да градиш връзки с хора, да свикваш с друг манталитет и начин на организация, да учиш език, да си създаваш образ/име и т.н., и т.н. Е, разбира се, не всичко това е задължително, но в различна степен сигурно важи за всички емигранти.

Дали смятаме да останем тук – ами не знаем засега. Като всяка друга държава, Дания си има своите плюсове и минуси. Всичко е въпрос на това след известно време да теглим чертата и да видим какъв е баланса (не финансовия). Една година според мен е малко, за да може да се вземе каквото и да било решение. Имайки предвид, че договора ми е за 2г, ше изчакаме така или иначе още 1 и тогава ще мислим.

Проблема за взимането на решението е, че за първата година има прекалено много и прекалено различни емоции. Всичките ти впечатления скачат в някакви екстремуми и като резултат от това, не може да видиш ясно какво да очакваш от средното/нормално положение. А всъщност това е едно от 2те най-важни неща. Другото е дали ще може да почувстваш съответното място като свое. За последното не знам дали и 2 години ще са достатъчни. Ще видим, времето ще покаже.

Сигурното за момента е, че поне още една година сме тук. Другото е, че за момента май нямаме никакво намерение да се връщаме в България. Поне не, докато не се налага присъствието ни там физически или емоционално.

Така. Толкова с локумите, сега най-важните впечатления до момента.

Негативни:

1. Притъпяваща с времето, но осезаема липса на най-близките хора (най-вече семейството и една шепа други)
2. Времето – самите температури не толкова, но тъмната и облачна зима тук е… Някой да пробва да стои 5 месеца почти без слънце. Почвам да разбирам защо живеещите северно от тук имат толкова самоубийства…
3. Данъците – много са, прекалено много на фона на това, което се прави с парите от тях. Не казвам, че парите потъват в нечий джоб, но като се има предвид какво се постига в другите европейски страни, където данъците са средно 2 пъти по-ниски, не мисля че ги изразходват оптимално.
4. (сходно с горното) Колите са много скъпи. Мамка му и 180% данък
5. Здравеопазването е зле. Безплатно е, но е зле. И тук има GP-та, но стандарта е, че каквото и да ти има, най-вероятно няма да можеш да получиш преглед бързо (примерно същия ден). Записваш си час и ако си късметлия ще е още същата седмица. Отделно се наслушах на една торба истории за докторски некомпетентности и олигофрении в болниците (за щастие не съм ходил в такава още), вкл. и подобна история с един колега в офиса. Определено имат нужда от повече и по-кадърни специалисти, иначе базата и техниката им е перфе.
6. Услугите им са зле. Дания е социална държава и всички са на заплата. Дори хората в магазините, сервитьорките и т.н. - в общия случай техните приходи не зависят от това колко продават, или пък от бакшишите, които получават. Резултата от цялата тая работа е, че масово услугите им са бавни, не винаги качествени и с една дума - смучат.
7. На моменти тук е толкова перфектно – изчислено и подравнено до милиметър, изчистено, излъскано, цветно и т.н., че се създава усещане (поне в мен) за сюреализъм. Имам усещане, че живея в някакъв модел, макет или експеримент. Всичко е толкова близо до представата ти за идеално, че стои изкуствено и нереално. И понеже няма голямо население (датчаните са 5.5 милиона), някои от новите квартали с техния датски (минималистичен) дизайн, създават усещането, че си в някакъв декор за филм. Не знам – подобно усещане имах, когато като много малък ме разхождаха из Пазарджик и всичко ми стоеше по същия начин изкуствено.

Митове:
Датчаните били студени хора. Или явно аз съм достатъчно асоциален, или датчаните са си напълно ок. Ако все пак някой си мисли, че са – ами нека си представи каква би била представата на един чужденец за българите, който не знае български. Тоя човек има 500 пъти по-малки шансове да се интегрира в бг обществото, отколкото един бг емигрант в Дания.

Позитивни:

1. Готино е да се живее на нормално място. Място, където олигофрените са значително по-малко, нещата се случват както си ги представяш, мисленето на хората край теб не е много по-различно от твоето. Като цяло хората имам усещане, че хората мислят по-позитивно. И не, при нас разликата не се дължи само на икономическото състояние. В София конкретно, соц. статут на голяма част от пребиваващите е в рамките на нормалното. И въпреки това, default настроението/нагласата е коренно различна.
2. Както казах вече, ценен опит е да се живее навън. Откъсвайки се от средата си, остават само най-здравите връзки. Защото често човек остава с грешни впечатления, че тоя с който пие или се вижда редовно, наистина е някой на който си му интересен. Съответно, след като комуникацията леко се усложни, такива връзки се разпадат изключително скоропостижно. Което всъщност пак е добре за мен, тъй като същите изводи е можело да си ги извадя в далеч по-сериозна ситуация, когато сериозно разчитам на съответния човек.
3. Друго готино нещо е, че поне ние за тая 1 година се запознахме с много хора, идващи от най-различни краища на света. Хора с различно мислене и култура. В такава среда всъщност имаш възможност да се позамислиш за някои неща от твоята собствена култура, а също и да си преосмислиш поведението и подхода спрямо хората.
4. Каквото и да си говорим, едва ли има много други подобни държави в Западна Европа, където 90% от населението им да говори перфектен Английски. Наистина датския е повече болест на гърлото, отколкото език, но това няма никакво значение, тъй като човек може да живее тук с години и въобще и да не му се наложи да учи езика ако не му се занимава. Айде пробвайте същото нещо в Германия, Белгия, Швейцария, Франция и т.н. Ами не става, защото там трябва да се научи езика, тъй като английския не е толкова популярен. Освен това тук държавата те спонсорира 3 години да учиш датски, ако ти се занимава, което го няма в много други дуржави също. Абе с други думи, не е трудно да си чужденец в Дания.
5. Социална държава, тънка разлика в слоевете на обществото. Това е едно от нещата, които особено ме радват и които всъщност правят по-голямата част от нещата тук, такива каквито са. Благодарение на жестоката данъчна система, тук дали ще си програмист, корабен инженер, продавач в магазин, дърводелец или шофьор – не е от особено значение. Разликата в нетния месечен доход (бруто разликите са огромни, но след данъците разпределението е много равномерно) ще е в границите на 500 евро, но важното е, че и тези с по-ниско платените професии могат да си позволят малко или повече същите неща като теб, може би по-малко екскурзии в чужбина, но въпреки това могат да си водят спокоен и достоен живот. Това от своя страна води до почти нулевата престъпност в района. Допълнителен ефект е, че заедно с един от основните принципи при възпитанието на скандинавците (Jantelov), комуникацията между хората тук изхожда от презумпцията, че са абсолютно равни. Което е тотално различно от бг реалността, където поради все по-обострящите се разлики във финансовата обезпеченост между хората през последните 20г., води до тая изкривена и изродена атмосфера и ценности.
6. Много неща научих във фирмата, в която работя. Не защото е супер-дупер или мега хай-тек, просто е много голяма, а някои уроци може да ги научиш само в подходящата среда. В голямите фирми всичко е голямо – технологиите, проблемите, деадлайните, процесите на работа и т.н. Абе заслужаваше си определено. Нямам още идея дали ще седя в текущата след като ми мине договора, все още не съм решил, тъй като там имам сходен проблем с крайности във впечатленията…

Мисля тук да спра да ги редя, тъй като мога да изпиша още много, но май няма особен смисъл. Определено негативните впечатления не звучат особено, но факт е, че произволно от тях в някакъв момент може да наклони сериозно везните в посока извън страната… Ако това стане, посоката най-вероятно ще е южна

Толкова засега. Ще видим до догодина дали има промяна в настроенията и каква.