Alexander Kolev’s personal blog

Въпреки, че е с леко хомофобски отенък цялото филмче, статистиката в него е интересна:

Нямам нищо против мюсюлманите, както нямам против и срещу никой, който не ме кара мен, или някой от близките ми, насила да правят каквото и да е. Но ще трябва да свиквам с мисълта, че ако не покрай децата ми, то поне покрай внуците, ще трябва малко по-дълбоко да се потопя в тая религия.

Интересни времена идват…

Първите пъти като съм ял, нещо все не ми харесваше… Но след 2г тук и явно привикване към местната кухня, богата на риба, взех та се зарибих. И за да не давам грешни пари по ресторанти (а тук ресторантите са много и все грешни пари), взех та си взех комплект за правене и те го те:

Като за първи опит съм повече от доволен от резултата. Това тук освен ориза, съдържа още авокадо, пресна краставица и пушена сьомга. A ‘комплекта’ за готвене е една обикновена рогозка, с която се навиват ролата… И въобще, сушито е елементарно за правене, сравнение с готвенето на истинска, готвена храна Но това, разбира се, по никакъв начин не го прави по-малко вкусно де. Поне за тия, които им харесва (Катя не може да го понася, нооо кво да праиш, живот…)

Някой друг да си е правил и да има тествани рецепти с други съставки? Споделете моля, че да мога до месец-2 да правя поне 2-3 вида рула

Ами от 3 седмици съм в coding milestone и пак на къра с голямата мотика. Тоя път май поне знаем, че няма да скрапнем това, което пишем, тъй че някак си е по-добро усещането и мотивацията като цяло.

Паралелно с milestone-а отглеждам брадата – и тя е на 3 седмици вече. След още 7 ще се бръсна, да видим дали няма да са ме изритали от вкъщи до тогава.

Тая неделя пък заминавам за 4 дни за щатите по работа. В тия кризисни времена е цяло чудо, че намериха бюджет да ме пратят. Тъпото е, че ползата ми от присъствието ми там не е максимална (а можеше по ред причини, които не се случиха, да бъде), а пък и им го казах на шефовете, но… сега пък като искат хората да се разходя, кой съм аз, че да им преча..?

По случая напазарувах вече разни неща за мен, Катя и сестра ми, та на връщане ще съм малко в ролята на муле. Понеже от 4ти юни сме в отпуска с Катя и отиваме в Амстердам, а това малко се засича с прибирането ми от щатите, казах на началството, че ако искат да ме пращат, на връщане билета ми трябва да е до Амстердам. И така и стана – на 3ти вечерта летя на обратно и 4ти вечерта съм в Холандия, където с още някои колеги ще изкараме до Неделя.  За съжаление няма да мога да снимам като хората, тъй като няма да си взимам фото раницата (прекалено много ще ми дойде и нея да я разнасям с останалия багаж през щатско)… Ще мъкна само апарата, както и новия обектив, който нямам търпение да ми падне в ръчичките.

Вчера пък Lufthansa и SAS пуснаха някакви безумни двудневни намаления на презокеански полети. След 2 дни трескаво обмисляне и съчетаване с една група колеги, днес си взехме билети и на 27ми август отиваме за 1 седмица в Токио )) Не вярвах, че някога ще ида в Азия, особено в най-източната й част, но на… тая промоция направи нещата възможни. Тук е мястото да препоръчам на всички, които им се обикаля и искат да им е евтино, да се регистрират по сайтовете на основните превозвачи, защото такива промоции са напълно непредвидими и обикновено траят 1-2 дни макс,  а цените наистина са потресаващи. Пример – за ~300 евро двупосочен билет до New York! (за справка – от тук до България билета е почти същата цена, евентуално 50на евра по-евтин)

И така.. всичко си е по старо му. Пак съм в режим work hard, play hard. Абе нищо ново под слънцето….

The 5 stages of grief:

1. Denial and Isolation.
   At first, we tend to deny the loss has taken place, and may withdraw from our usual social contacts. This stage may last a few moments, or longer.
2. Anger.
   The grieving person may then be furious at the person who inflicted the hurt (even if she’s dead), or at the world, for letting it happen. He may be angry with himself for letting the event take place, even if, realistically, nothing could have stopped it.
3. Bargaining.
   Now the grieving person may make bargains with God, asking, „If I do this, will you take away the loss?“
4. Depression.
   The person feels numb, although anger and sadness may remain underneath.
5. Acceptance.
   This is when the anger, sadness and mourning have tapered off. The person simply accepts the reality of the loss.

* trademark на Илия

Имам една черта на характера, която дразни хората край мен и особено тия дет са ми най-близки. Говорейки за разни злободневни неща, винаги съм убеден в конкретна теза и/или ми е ясно защо нещата са, каквито са.

За да не дразня народонаселението, прихванах една много готина концепция – ‘моя свят’. Всеки си има негов си свят и всичко там е пречупено през личната призма на съответния индивид. Аз като не по-различен от всички останали, си имам също свой, който си мисля, че разбирам. Поне за тия неща, за които излъчвам толкова убеденост. И ми се струва нормално хората да си разбират техните си. Колкото и неадекватна или отдалечена от общата (пресечната за всички) реалност да имаш, ако разбираш как в нея работят нещата и какви са причинно-следствените връзки,  значи можеш да контролираш процесите и въобще да няма невъзможни работи… или поне на теория де.

Аз лично вярвам в тая ми теория, колкото и малоумно и да звучи това. Базирано на личен опит и статистика до момента, сигурно в 90% от случаите съм наясно със света си. Тоест прав съм в разните си предположения за разни неща. Тва процентно измерение на map-ването на моя свят в/у общия ме кара да си мисля, че съм прав в повечето време и по принцип.

Сега, това да не се разбира, че си мисля, че знам всичко и се бутам на всякакви теми – в никакъв случай (надявам се ), просто има неща, за които мнението ми е желязно. И разбирам, че това дразни хората, и точно затова взех и аз да почвам разговорите с disclamer от сорта на ‘не знам в случая, но в моя свят….’. И не искам, нито очаквам хората да са съгласни с мен. Просто защото няма никакво значение – така или иначе в някакъв момент нещата стават ясни и тогава в зависимост от резултата или си променям съответното разбиране за моя свят с подходящо обяснение, което прави резултата логичен и на място, или се убеждавам в текущия вид на разбиранията си. Точно толкова е просто.

Разбира се, нормално е да ми излизат криви сметките чат-пат. Лошото на тая ми психо-убеденост, е че в някакъв момент някоя от тия грешки ше ми излезе брутално през носа. Защото залозите понякога са високи (в зависимост от ситуацията) и въпреки невисокия процент вероятност за грешка, грешки стават… Не знам обаче какво е по-добре – да си вярваш по-малко или просто винаги да си подготвен  за гредата. Май да си винаги подготвен е по-добре, иначе с един паянтав личен свят и вяли разбирания за него въобще не знам как бих се оправял… Ноооо аз съм идиот-прагматик и имам нужда точно от нещо такова – някакъв прост механизъм, който хем ми върши работа в по-голямата част от случаите, хем ми захранва достатъчно Аз-а, така че да мога да се чувствам ок и да изглеждам убедително, дори когато хората не са на същия акъл.

Това, което забелязвам в последно време е, че някои аспекти на световете на хората са доста различни и съответно някои неща, които са пределно ясни и вършат работа в моя свят, са напълно неприложими за някой друг поради ред фундаментални разлики. Затова винаги вече изяснявам концепцията с ‘моя свят’, когато някой ме пита нещо. Така хем се мъча да не изглеждам като гъз (защото обикновено последната ми грижа е да си налагам мнението), хем искам другия да разбере, че каквото и да каже, решението дали ще се съгласи или ще пусне казаното покрай него си е напълно негово и лично, със всичките му там отговорности и последици.

И те така…

Преди време, някъде бях чел, че всеки мъж в живота си трябва поне веднъж да е пускал 3-месечна брада. И понеже в последно време все повече ме е напънал мерак за някакъв момент (макар и кратък) мъжка свобода, реших и аз малко в стила на ‘Спаси мъжа’ да си пусна брада. За мое щастие, женската съпротива разбра дълбокия и скрит смисъл на повърхностно косматото занимание и като цяло търпи засега.

Освен това зарибих и един колега, та миналата седмица обявихме в офиса за какво става въпрос, че да не се чудят хората защо изглеждаме като бездомни

А иначе въпреки, че съм на седмица и половина, брадата си е гадна работа… боде, сърби… но няма значение! Trial-а си е trial

Вчера станаха 2 години, от както пристигнахме в Дания с еднопосочен билет. По случая се зачетох в аналогичния пост от миналата година, за да видя тогава на какъв акъл съм бил…

Е, настроенията ми и липсата на финално решение дали ще живеем тук или не още не са се променили. Докато съм в Дания, нямам никакво желание да се прибирам, особено при ежедневното четене на бг новини и блогове. Докато съм в Бг пък, ситуацията е точно обратната – въобще не ми се напуска Пазарджик и България, въпреки всичката помия в почти всички аспекти на живота.

Иначе за тая втора година имаше промени. Професионално погледнато, Катя успя да завърши и да почне работа, което сериозно промени цялостното й настроение и съответно придаде един по-розов отенък на живота ни тук. При мен работата затъпя значително със смяната на последния ми проект, та имам желанието (но не и решителността все още) да тегля една майна и да търся друга. Но и на това ще му дойде времето, засега все още се търпи, а и условията са добри.

В социален аспект нещата също се подобриха значително – вече си имаме малко, но устойчиво множество приятели и познати, с които може да се излиза вечер, да се ходи на кино, да си ходите на гости или да се напивате в парка под ‘жежкото’ датско слънце (когато го има). Друго си е така – преди 2 години на тоя ден множеството беше почти празно…

Най-ценното нещо, което открих за мене си през тия години беше спорта. Последно съм спортувал активно в гимназията. От тогава – СКГТ, после разглезване с кола в Сф, мазни манджи, junk food в промишлени количества, залежаване/засядане и т.н. Вече 2 години съм сменил колата с колело, от година и половина ходя на фитнес по 2 пъти седмично, бягам, а в последно време активно уплътнявам и с колоездене до и от работа (~18км на посока). В подобна форма не съм се чувствал от гимназията, а в някои отношения и въобще. Покрай спорта си промених и храната, която консумирам. Минах основно на супи, зеленчуци и вегетариански манджи като цяло, пържено почти не ям, сладко пък никога не съм обичал особено… И въпреки, че не съм спирал месото (нито имам намерение и да го спирам) някак си от самосебе си, съм го свел до минимум. Резултата от цялата тая работа беше, че след първите 6-8 месеца свалих близо 10кг и от тогава ги поддържам без никакви особени усилия. Сигурен съм, че ако не бяхме дошли насам, с начина ми на живот в Сф, по никакъв начин нямаше да осъзная ползата от тоя начин на живот, нито пък щях да се опитам да го водя. Тук това стана от самосебеси.

Иначе все повече оценявам Дания като страна и се радвам, че се случи да емигрираме точно тук. С всяка следваща страна, където обикаляме като туристунгели, се убеждавам, че за живот (не за разходка) тук е може би най-добре. Само Швейцария и южните части на Германия са ме кефели повече, и то основно заради природата. Но имайки предвид комуникационния проблем (а той при мен е сериозен, защото освен английски друг език не знам), липсата на природа може донякъде да се попреглътне. Факта, че тук всички говорят свободно английски без значение от възрастта; нивото на сигурност (почти никаква престъпност), постигнато без да има видима проява на властта или полицейщина като в Англия, Франция или щатите; социалния манталитет на населението и характер на държавата, напълно ме карат да забравя недостатъците и ме карат да си мисля, че Дания (и въобще скандинавието) са може би най-добрата дестинация за емиграция за професионалисти, които също ценят/търсят изброените неща и не им се учи чужд език.

И така… за момента такива изглеждат нещата на моя телевизор.

Дойде време да платим на ищците на The Pirate Bay. Нека всеки, който поддържа сайта, да прочете това отдолу и да преведе 1 шведска крона на съответния адрес.

Оригиналът тук

Pirate Bay founder Gottfrid Svartholm (aka anakata) recieved a bill for the 30 million SEK that he, along with Peter Sunde (aka brokep), Fredrik Neij (aka TiAMO), and Carl Lundstrom, was fined in the verdict of the Pirate Bay trial just over three weeks ago. The bill inspired anakata to devise a plan involving sending money to Danowsky’s law firm, but not to pay the fine of course which they say will never be payed. Anakata’s clever plan is called internet-avgift, internet-fee in English. Anakata encourages all Internet users to pay extremely small sums around 1 SEK (0.13 USD) to Danowsky’s law firm, which represented the music companies at the Pirate Bay trial. The music companies will not benefit from this, instead it will cost them money to handle and process all the money.

The plan can be called a Distributed Denial of Dollars attack (DDo$). The plan is an away-from-keyboard DDoS attack. DDoS attacks involve lots of users overloading the victim with internet traffic damaging their ability to provide services. Money, instead of Internet traffic is used in this case. The victim is Danowsky’s law firm which represented the IFPI at the Pirate Bay trial.

Тая година отпуските ни бяха Април. Първо в Барселона за католическия Великден, а последните 2 седмици и в България.

Всеки път като се прибирам, отпуската ми почва с едно отвратително настроение, което ми държи поне няколко дни. Тоя път май дори и разбрах защо. Проблема е, че има много сериозна разлика между това, което искам да правя и това което трябва да правя. Иначе казано – все още съществуващата мозъчна активност продължава с всичка сила да бие камбаните за евакуация и да ме кара да се радвам, че съм успял да се разкарам от тая реалност, пречупена през кривите огледала на мутри, чалга (култура, не музиката), простотия в чист вид, циганизация, политическа импотентност и безочие, безхаберие и т.н.; но от друга страна, въпреки всичко това, има нещо в мен, което иска да се върне. Е така, на пук на мозъка и всичките му рационални доводи, които ни докараха преди 2г в Дания. Иска то да си живее в Пазарджик, да си бачка някакъв спокоен и не особено печеливш частен бизнес от който да не се става богат, но да е достатъчно да се изхранва едно семейство…

Ей така почвам и си генерирам едни утопии, които все звучат изпълними, но се разпадат на пух и прах след точно 2мин мислене. И то се разпадат по почти всеки аспект, по който ги атакувам   Съответно и лошото настроение. Но така е, кво да се прави. Не съжалявам за избора си, нито се оплаквам – все пак нещата са такива, каквито си ги правим, тъй че…

Иначе се видях с почти всички, с които исках да се видя. Разбира се – пак не остана време за някои хора, но… просто е невъзможно. Физически времето е отвратително ограничено, пък хората и работят или си имат други ангажименти, та трябва и ти да се нагласяш.

Почивките в България са особено тежки за черния дроб. За 2 седмици съм изпил повече алкохол, от колкото тук за половин година сигурно. Всяка вечер се виждаш с някой, най-често на маса. Съответно едни ракии + салати или бири + мезе. Тежко е, но и тва някой трябва да го върши, нали така Но сериозно погледнато, наистина почивката в Бг, по начина по който я правим (виждане с повечето ни приятели и познати), е адски уморяваща – връщам се по-ненаспан и по-уморен, от колкото преди заминаването за там. А може би 2 седмици са прекалено малко, не знам…

Пазарджик е станал по-красив от всякога (снимки тук)  – евала на кмета, за което! Редно беше да се намери някой за 20г управление, който да има някаква естетика и да се сети, че красотата е важно нещо. Не е най-важното, има и много по-важни, но нищо не пречи да е красиво*. Особено, ако не е особено скъпо или изискващо невероятна поддръжка. Резултата е невероятен, за някой който е от Пз (за хора от други места не знам, тъй като градчетата им може да са по-хубави по принцип).

Абе като цяло отпуската беше супер. За Коледа пак

* Винаги съм се чудил защо аджеба навсякъде е такава кочина из нашите градове. И не винаги проблема е в липсата на пари, даже според мен повечето пъти въобще не опира до пари. Примерно – в Бг селата – повечето къщи не си поддържат градините, зидовете, не се чистят лайната от минаващите стада по улиците – все неща, които не изискват особени финанси, но никой не му се занимава. Докато минете през някое друго село, например немско – пак мирише на лайна (е няма как, серат тия крави), но всичко е чисто и подредено, къщите със саксии по прозорците, плетовете подстригани, улиците изчистени. Просто ония обичат да им е чисто и красиво, това е…