Вчера станаха 2 години, от както пристигнахме в Дания с еднопосочен билет. По случая се зачетох в аналогичния пост от миналата година, за да видя тогава на какъв акъл съм бил…

Е, настроенията ми и липсата на финално решение дали ще живеем тук или не още не са се променили. Докато съм в Дания, нямам никакво желание да се прибирам, особено при ежедневното четене на бг новини и блогове. Докато съм в Бг пък, ситуацията е точно обратната – въобще не ми се напуска Пазарджик и България, въпреки всичката помия в почти всички аспекти на живота.

Иначе за тая втора година имаше промени. Професионално погледнато, Катя успя да завърши и да почне работа, което сериозно промени цялостното й настроение и съответно придаде един по-розов отенък на живота ни тук. При мен работата затъпя значително със смяната на последния ми проект, та имам желанието (но не и решителността все още) да тегля една майна и да търся друга. Но и на това ще му дойде времето, засега все още се търпи, а и условията са добри.

В социален аспект нещата също се подобриха значително – вече си имаме малко, но устойчиво множество приятели и познати, с които може да се излиза вечер, да се ходи на кино, да си ходите на гости или да се напивате в парка под ‘жежкото’ датско слънце (когато го има). Друго си е така – преди 2 години на тоя ден множеството беше почти празно…

Най-ценното нещо, което открих за мене си през тия години беше спорта. Последно съм спортувал активно в гимназията. От тогава – СКГТ, после разглезване с кола в Сф, мазни манджи, junk food в промишлени количества, залежаване/засядане и т.н. Вече 2 години съм сменил колата с колело, от година и половина ходя на фитнес по 2 пъти седмично, бягам, а в последно време активно уплътнявам и с колоездене до и от работа (~18км на посока). В подобна форма не съм се чувствал от гимназията, а в някои отношения и въобще. Покрай спорта си промених и храната, която консумирам. Минах основно на супи, зеленчуци и вегетариански манджи като цяло, пържено почти не ям, сладко пък никога не съм обичал особено… И въпреки, че не съм спирал месото (нито имам намерение и да го спирам) някак си от самосебе си, съм го свел до минимум. Резултата от цялата тая работа беше, че след първите 6-8 месеца свалих близо 10кг и от тогава ги поддържам без никакви особени усилия. Сигурен съм, че ако не бяхме дошли насам, с начина ми на живот в Сф, по никакъв начин нямаше да осъзная ползата от тоя начин на живот, нито пък щях да се опитам да го водя. Тук това стана от самосебеси.

Иначе все повече оценявам Дания като страна и се радвам, че се случи да емигрираме точно тук. С всяка следваща страна, където обикаляме като туристунгели, се убеждавам, че за живот (не за разходка) тук е може би най-добре. Само Швейцария и южните части на Германия са ме кефели повече, и то основно заради природата. Но имайки предвид комуникационния проблем (а той при мен е сериозен, защото освен английски друг език не знам), липсата на природа може донякъде да се попреглътне. Факта, че тук всички говорят свободно английски без значение от възрастта; нивото на сигурност (почти никаква престъпност), постигнато без да има видима проява на властта или полицейщина като в Англия, Франция или щатите; социалния манталитет на населението и характер на държавата, напълно ме карат да забравя недостатъците и ме карат да си мисля, че Дания (и въобще скандинавието) са може би най-добрата дестинация за емиграция за професионалисти, които също ценят/търсят изброените неща и не им се учи чужд език.

И така… за момента такива изглеждат нещата на моя телевизор.