Дам.. зарибих се. И ако тъпите ми стави преживеят, зарибявката ще е трайна. Спорт, изискващ такива количества сила, гъвкавост и баланс; докарващ те до такава фрустрация при поредното падане и такъв екстаз при завършване на некой маршрут; определено си заслужава свободното ми време и наболяващите кокали, и схванатите сухожилия.

Плана за момента е да ходя цяла зима и пролет в залата, а догодина – един курс по осигуряване с някой от аверите и след тва по скали. А до тогава – малко зарибявка от некои нинджи в областта :)