Париж

Има нещо много магнетично и яко в тоя град. Въпреки, че с Катя имахме общо не повече от 6 часа прекарани там, си обещахме, че скоро ще отидем пак там и то поне за седмица. И наистина там има достатъчно неща за обикаляне/гледане, така че да прекараш и повече от месец. Но поне седмица според нас е минимума, а 6 часа са абсолютно недостатъчни…

Въпреки краткия престой и отвратителното време, което уцелихме, Париж ни хареса много повече от Лондон. Самия град е далеч по-красив като архитектура, самите улички и цялостното усещане, докато се разхождаш из него, е мноого приятно. Ала ‘Amelie Poulain’ едно такова Дори френския, който принципно супер ме дразни на слушане, там си стоеше много на място.

Освен това наистина има мноооого забележителности. Затова е готино като се иде за седмица примерно, да се ‘изръшнат’ забележителностите за 2-3 дни, а през останалото време:
- 2 дни безцелно мотаене из някое от готините кварталчета в центъра
- 2-3 дни с кола под наем из провинцията на селски туризъм

За съжаление Париж страда от същата Лондонска болест - масово присъствие на полиция и камери под път и над път. И въпреки, че положението с камерите не е чак толкова зле, колкото в Лондон например, то е наистина пълно с полицаи (или военни?), въоръжени с автомати, които си щъкат из улиците край най-големите забележителности на града… Количеството мюсюлмани, което видяхме беше значително по-малко от други места, но пък за сметка на това беше пълно (ама фраш) с негри. Така че това, пък и размириците от миналата година обясняват донякъде показността на полицията.

Иначе ние след 6 часа припкане в отвратителното време, стигнахме хотела и след кратка дрямка се занесохме до залата, където беше концерта. Залата беше огромна и с перфектна акустика (за сефте чувам толкова добре озвучен концерт на закрито). А самия концерт беше невероятен, както винаги. С тая разлика, че публиката там беше наистина много надъхана - просто Ману е много голям във Франция

Та след 4 часа концерт и 4-5 биса се прибрахме в хотела и дремнахме няколко часа, защото на следващата сутрин в 10:05 ни беше обратния полет към Копенхаген. Престоя беше прекалено кратък, но нищо - следващия път повече Поне така се зарекохме с Катя

/на flickr съм качил снимки/

 

Играчки

След дълго време точене на лиги, реших и най-накрая си взех бонгоси От вчера, това ми е най-новото инструментче:

Въпреки, че бяха най-евтиния модел в магазина, вадят перфектен звук… Най-накрая се сдобих с това, което толкова време не съм знаел, че съм искал Понеже оня ден рилийзнахме, вчера ни дадоха почивен ден и съответно - цял ден блъсках… В края на деня пръстите ми бяха отекли, ставите им ме боляха при допир само, а кожата на един се спука от блъскане

Днес няма да тропам, та малко да се съвземат. По случая следобеда взимам хапарата и хващам улиците

 

Пролетен следобед

Както бях казал - когато тук дойде лятото (температура около 25 и жарко слънце), всички датчани плъзват по най-близките парокове, плажове или тротоари да се печат и да ловят слънце…

Днес привечер с Катя отидохме в парка и ние да си наловуваме жегичка и пек, и ето - ей за това точно говоря

< лудница от хора, колела и музика

< дима е от барбекюта за еднократна употреба >

Аз след цял ден навън бях поизгорял, а Катя… ами на Катя й беше студено.

А ето и едно нейно портретче с такумара

Страхотен ден беше днес… а утре и на плаж

големи версии на снимките тука

 

Латино карнавал

Невероятен карнавал беше. Самите участници са аматьори, не профита като в Рио, участващи в разни малки латино клубчета из цял Копенхаген. И всяка година, когато дойде май месец, всички заедно излизат и в продължение на 3 дни празнуват хубавото време

Около 2 часа снимахме с Джогата, но остатъчния заряд емоция и настроение остана за целия ден… Изключително приятно и готино е да гледаш как хората искрено се забавляват, без каквито и да са други користни мисли… Още повече и деня беше за пореден път яко слънчев, а там където се бяхме намърдали имаше чудна светлина от околните сгради.

Ето няколко умалени снимки (останалите тук):

Цялата галерия с големите размери - тук

Много е тегаво да се снима с дълъг и корав обектив (всичките са с Canon EF 85mm f1. сред огромна тълпа движещ се, танцуваш или просто кибичещ народ. Колко супер яки кадри дадоха фира, просто защото има някаква излишна ръка, крак или глава в кадър…

Но нищо, все пак съм доволен - дет се вика: ‘избихме рибата’

и за да не голословнича: в един от каналите (близо до Stroget), докато пиехме бира с Джогата, видяхме че плува ей тоя фарфалак

Колко пъти съм бил за риба в Бг, никога не съм виждал някой да изкарва ей такова 30-40см животно…. А това си плуваше в канала и ядеше хляба, който му хвърляха туристите. Ебати прасето…

 

Фото красти

Тия дни пак ме налегна принципа, че работата си е работа и за разлика от американците, които живеят за да работят, аз работя за да живея… Та както и временцето последните седмици е бонбонче, взех да снимам по-често. Всичко хубаво, но много фира… След типична сесия едно 98% от снимките директно отиват в коша. Което действа особено фрустриращо.

При аматьорите фотографи, когато това почнат да го усещат, най-често тръгват да го лекуват с ъпгрейд на апарата или лещите - абе с 2 думи - техниката. Не мога да отрека, че с по-яка оптика резултатите са по-добри. Въпроса е, че в най-честия случай ЗАУ-то (зад-апаратното устройство) е това, което причинява сериозния процент брак.

Та и мен ме налегнаха сега същите тия мисли. Но тоя път реших, че ще инвестирам в книги. Това изцяло благодарение на факта, че видях хора във фото форума, които с много по-стари апарати и стъкла, правят пъти по-добри снимки. Така че след кратко изтрезняване, реших че трябва да взема и да попрочета малко. Очертава се тази фото-инвестиция да се окаже най-евтината (в стотици пъти), но най-ефикасната.

Разрових се за книги тук и там, едно приятелче прати една стара никонска книжка, но пък вътре мноого харно обяснени нещата. Книжката се зове “Light science and magic” и е много готина - силно препоръчвам на всички, които искат да си подобрят представите за що е то светлина, отражения и т.н

Като част от книжката има и доста упражнения, та днес с ей тоя сетъп:

успях да отстрелям ей това:

картинка 1

картинка 2

Като цяло съм доволен, особено като се има предвид, че ползвам супер немощни/тъмни нощни лампи, нямам стойки за тях, та повечето време ги държа по време на самата снимка, нямам декор (та си ползвам sweat shirt-a)…

Но книжката е яка. Пратиха ми разни хора и други, ако нещо друго интересно ми попадне пак ще пиша

 

Manu Chao - Paris, 12.06

От около месец-2 на сайта на Manu Chao излизат датите за тазгодишните му концерти. След много мислене, премисляне, съобразяване с какво ли не, решихме и току що си купихме билети с Катя. Ще бъдем в Париж за 12-13 юни, колкото за концерта. А някой друг път ще се разходим да разгледаме и града

Като цяло, Ману има турне юни месец във Франция, а след това участия в най-различни фестивали из цяла Европа. Като се има предвид, че не е правил концерти във Франция (една от родните му страни) от 6 години, според форума на сайта му пък и по мое мнение реших, че концертите там ще си заслужават много, много повече, от участията му в разни фестивали, където пеят и секви бунаци.

А най-смешното в цялата работа е, че Ману има участия в Румъния, Хърватска, Сърбия и Гърция, но не и в България. Интересно защо ли… Както и да е де, бг феновете могат винаги да се прежалят да се дръпнат до някоя от съседките - разстоянията са малки, така че особено с кола да се отиде до Букурещ, Атина или Нови Сад не е никакъв проблем.

кееееффффф…… Manu Chao presidente!

концерта ще е МЕГА

 

Снимки

След доста мрънкане, най-накрая си направих на фликер-а account. Отсега нататък само там ще качвам снимки, уебшота официално спирам да го ползвам, тъй като смуче.

За да не седи празен албума, хванах и качих снимките ни от Лондон. Гледайте ги на оригинален размер, по-готини са

 

Пояснение

Тъй като съм прекалено голям фен, реших в знак на протест да напиша тоя пост.

За какво става въпрос: в последно време, съвсем случайно, попаднах на огромно количество български фен-сайтове на Ману Чао, новинарски сайтове, културни сайтове и т.н., които явно крадат от едно и също място. Според всичките тези, рожденното име на Ману било Оскар Тремор (Oscar Tramor).

Е, господа и дами, контент райтери, като крадете, поне се научете от къде… Рожденото му име е José-Manuel Thomas Arthur Chao (wiki), а това, с което спекулирате е сценичното му име в Мано Негра (wiki).

Аман от пишман драскачи…

 

Най-добрата публика

Хах, за пореден път любителско видео от Ману и Маджид в час по музика, в някакво училище:

http://manuchao.net/tvlina/index.php#156

Убива ме тоя човек - със същия успех докарва до истерия 20000 души на концерт, както и 50на деца в училище…  Догледайте клипа до края - купон до дупка, че и на бис го викаха

Но нищо, издирих го къде прекарва сериозна част от времето си, докато е в Испания - един бар в Барселона. Това лято сме там с Катя

 

Manu Chao live

Това е от края на онова клипче, дето бях постнал оня ден. Записа е от концерта е в Бруклин, Ню Йорк (САЩ):

This song is talking about all this fucking politicians…
Saying to us lies, lies and more lies…
They try to explain us that we need to fight violence with violence,
to fight terrorism with more terrorism…
They want to fight terrorism with guantanamos.

The only way to fight violence is with schools, education, food, understanding…
Say NO to any kind of religious terrorism,
Say NO to the White House terrorism…

И на български:

Тази песен е за всички тези шибани политици,
които ни говорят лъжи, лъжи и само лъжи.
Те се опитват да ни убедят, че единствения начин
да се победи насилието е с насилие,
тероризма с още повече тероризъм…
Те искат да победят тероризма с гуантанамос (вижте си с гугъла кво е)

Единствения начин да се победи насилието е с училища,
образование, храна и разбиране…
Кажете НЕ на какъвто и да е религиозен тероризъм,
Кажете НЕ на тероризма на Белия Дом