Париж

Има нещо много магнетично и яко в тоя град. Въпреки, че с Катя имахме общо не повече от 6 часа прекарани там, си обещахме, че скоро ще отидем пак там и то поне за седмица. И наистина там има достатъчно неща за обикаляне/гледане, така че да прекараш и повече от месец. Но поне седмица според нас е минимума, а 6 часа са абсолютно недостатъчни…

Въпреки краткия престой и отвратителното време, което уцелихме, Париж ни хареса много повече от Лондон. Самия град е далеч по-красив като архитектура, самите улички и цялостното усещане, докато се разхождаш из него, е мноого приятно. Ала ‘Amelie Poulain’ едно такова Дори френския, който принципно супер ме дразни на слушане, там си стоеше много на място.

Освен това наистина има мноооого забележителности. Затова е готино като се иде за седмица примерно, да се ‘изръшнат’ забележителностите за 2-3 дни, а през останалото време:
- 2 дни безцелно мотаене из някое от готините кварталчета в центъра
- 2-3 дни с кола под наем из провинцията на селски туризъм

За съжаление Париж страда от същата Лондонска болест - масово присъствие на полиция и камери под път и над път. И въпреки, че положението с камерите не е чак толкова зле, колкото в Лондон например, то е наистина пълно с полицаи (или военни?), въоръжени с автомати, които си щъкат из улиците край най-големите забележителности на града… Количеството мюсюлмани, което видяхме беше значително по-малко от други места, но пък за сметка на това беше пълно (ама фраш) с негри. Така че това, пък и размириците от миналата година обясняват донякъде показността на полицията.

Иначе ние след 6 часа припкане в отвратителното време, стигнахме хотела и след кратка дрямка се занесохме до залата, където беше концерта. Залата беше огромна и с перфектна акустика (за сефте чувам толкова добре озвучен концерт на закрито). А самия концерт беше невероятен, както винаги. С тая разлика, че публиката там беше наистина много надъхана - просто Ману е много голям във Франция

Та след 4 часа концерт и 4-5 биса се прибрахме в хотела и дремнахме няколко часа, защото на следващата сутрин в 10:05 ни беше обратния полет към Копенхаген. Престоя беше прекалено кратък, но нищо - следващия път повече Поне така се зарекохме с Катя

/на flickr съм качил снимки/

 

Играчки

След дълго време точене на лиги, реших и най-накрая си взех бонгоси От вчера, това ми е най-новото инструментче:

Въпреки, че бяха най-евтиния модел в магазина, вадят перфектен звук… Най-накрая се сдобих с това, което толкова време не съм знаел, че съм искал Понеже оня ден рилийзнахме, вчера ни дадоха почивен ден и съответно - цял ден блъсках… В края на деня пръстите ми бяха отекли, ставите им ме боляха при допир само, а кожата на един се спука от блъскане

Днес няма да тропам, та малко да се съвземат. По случая следобеда взимам хапарата и хващам улиците

 

Manu Chao - Paris, 12.06

От около месец-2 на сайта на Manu Chao излизат датите за тазгодишните му концерти. След много мислене, премисляне, съобразяване с какво ли не, решихме и току що си купихме билети с Катя. Ще бъдем в Париж за 12-13 юни, колкото за концерта. А някой друг път ще се разходим да разгледаме и града

Като цяло, Ману има турне юни месец във Франция, а след това участия в най-различни фестивали из цяла Европа. Като се има предвид, че не е правил концерти във Франция (една от родните му страни) от 6 години, според форума на сайта му пък и по мое мнение реших, че концертите там ще си заслужават много, много повече, от участията му в разни фестивали, където пеят и секви бунаци.

А най-смешното в цялата работа е, че Ману има участия в Румъния, Хърватска, Сърбия и Гърция, но не и в България. Интересно защо ли… Както и да е де, бг феновете могат винаги да се прежалят да се дръпнат до някоя от съседките - разстоянията са малки, така че особено с кола да се отиде до Букурещ, Атина или Нови Сад не е никакъв проблем.

кееееффффф…… Manu Chao presidente!

концерта ще е МЕГА

 

Пояснение

Тъй като съм прекалено голям фен, реших в знак на протест да напиша тоя пост.

За какво става въпрос: в последно време, съвсем случайно, попаднах на огромно количество български фен-сайтове на Ману Чао, новинарски сайтове, културни сайтове и т.н., които явно крадат от едно и също място. Според всичките тези, рожденното име на Ману било Оскар Тремор (Oscar Tramor).

Е, господа и дами, контент райтери, като крадете, поне се научете от къде… Рожденото му име е José-Manuel Thomas Arthur Chao (wiki), а това, с което спекулирате е сценичното му име в Мано Негра (wiki).

Аман от пишман драскачи…

 

Най-добрата публика

Хах, за пореден път любителско видео от Ману и Маджид в час по музика, в някакво училище:

http://manuchao.net/tvlina/index.php#156

Убива ме тоя човек - със същия успех докарва до истерия 20000 души на концерт, както и 50на деца в училище…  Догледайте клипа до края - купон до дупка, че и на бис го викаха

Но нищо, издирих го къде прекарва сериозна част от времето си, докато е в Испания - един бар в Барселона. Това лято сме там с Катя

 

Manu Chao live

Това е от края на онова клипче, дето бях постнал оня ден. Записа е от концерта е в Бруклин, Ню Йорк (САЩ):

This song is talking about all this fucking politicians…
Saying to us lies, lies and more lies…
They try to explain us that we need to fight violence with violence,
to fight terrorism with more terrorism…
They want to fight terrorism with guantanamos.

The only way to fight violence is with schools, education, food, understanding…
Say NO to any kind of religious terrorism,
Say NO to the White House terrorism…

И на български:

Тази песен е за всички тези шибани политици,
които ни говорят лъжи, лъжи и само лъжи.
Те се опитват да ни убедят, че единствения начин
да се победи насилието е с насилие,
тероризма с още повече тероризъм…
Те искат да победят тероризма с гуантанамос (вижте си с гугъла кво е)

Единствения начин да се победи насилието е с училища,
образование, храна и разбиране…
Кажете НЕ на какъвто и да е религиозен тероризъм,
Кажете НЕ на тероризма на Белия Дом

 

Mr. Bobby

Ето текста на една от любимите ми песнички:

Sometimes I dream about reality
Sometimes I feel so gone
Sometimes I dream about a wild wild world
Sometimes I feel so lonesome
HEY Bobby Marley.
Sing Someting good to me
This world go crazy…
It’s an emergency…
Tonight I dream about fraternity
Tonight I say : One day !
One day my dreams will be reality…
Like Bobby said… to me…
Hey Bobby Marley.
Sing Someting good to me
This world go crazy…
It’s an emergency…
Tonight I watch through my window….
And I can’t see no light
Tonight I watch through my window….
And I can’t see no light…

 

Това е…

Днес цял ден слушах ей тия 2 живи записи на Ману. Лудница. Особено първия си заслужава да се гледа до край (ако знаеш английски де). Но и 2та са много, много добри. Искам пак на концерт. В момента съм готов ако разбера, че някъде има концерт през уикенда, да си взема билет и да ида. Поболявам се, ужас.

Ето и клипчетата:

#1 - Много рядко, може да се види на концерт някъде да си изпълнява тия версии на песничките (т.е. тия най-старите от първите му албуми, чисто акустичните и без Ска елементи). Тая е много добър пример - сума време е само вокали и китарка. Освен това края си заслужава

#2 - Това е от някакъв фестивал, който като гледам си заслужава Само трябва да разбера къде е

VIVA MANU CHAO!

 

Малко и за силата

И да обясня най-накрая защо слушам музика на максимум, защото хората най-малкото се учудват, други си питат, а трети открито ми казват да намаля.

Ами много просто - предпочитам да оглушея от песни, които ме разбиват от радост до толкова, че да си припявам и да скачам в стола в офиса,  отколкото да си пазя ушите, за да слушам глупости цял живот…

‘Въпрос на вкус‘, казало кучето и… си олизало гъза…

 

Излишъци

Тия дни понамаля зора на работа и сега имам още проблеми да се върна към нормален режим на живот… Имам чувството, че съм отвикнал да почивам - като се прибера след работа и ми е неестествено на моменти В същото време обаче, като се хвана да го правя тва, решавам да го потуша с неправене в различни форми - снимане, обработване на снимчици, слушане на Ману Чао.

Тук времето стана никакво… Прав беше Дончо, че тук зимата е тъмно и мокро. От 1 месец сутрин ставаш в 7.30 - тъмно, в 8 тъмно, чак към 8 и нещо вече се пооправя и не се налага да си слагам фара на колелото. Вчера беше някакво много облачно и в 14:40 вънка си беше прилично тъмно, уличното осветление си бачкаше. Абе, въобще, идилия. Да си умреш от идилия

Освен това последния месец наваля доста сняг в България. Гледам сайтовете, които си гледах и миналата година, но за съжаление не помага. Даже става по-зле - седиш и гледаш как ноември се изсипа повече сняг от колкото цялата минала година и ти става едно… хубаво. И се точиш, точиш… Ето днес гледам новините и разправят как заради снега някакви хора спали във влак, някакъв проход се запушил, защото тировете закъсали и т.н., и единственото, което чувам е: ‘сняг засипа… 2м навявания… заради снега…. снежна буря… повече от …’. Ужас, не се търпи, трябва да се лекувам.

Е лекувам се тия дни с Ману Чао, ама май и от него трябва да почна да се лекувам… Днес цял ден примерно слушах едни 2 клипа (виж тоя пост) на работа. След бачкане, за да уплътнявам свободното време, почивайки си, гледам клипчета от сайта му, че са с по-добро качество. И ефекта от цялата работа, противоположно на личните ми очаквания, е като при power ball-а - желанието ми да правя, каквото правя се увеличава многократно. Затова ми се чудят някои хора, как мога да слушам 1 песен 100 пъти в рамките на един ден, последователно. Ами - мога, просто със всеки следващ път намирам нещо, което ме кефи още повече и… да

Но съм и забелязал, че тва внимание нещо не може да се раздвоява. За да постигам максимум от тва, което искам, трябва да се отдам на 200%, което като резултат води до временен застой във всичко друго. Губя интерес към всичко, с изключение на текущия източник на интерес/кеф. Естествено това продължава, докато центъра на интереса ми се премести в друга посока и нещата се повторят.

Сега съм в момента на преместване. От работата се прехвърля към Ману Чао и мания по бялото. Интересното е, че явно имам големи запаси, защото работата в момента е в нормални норми и имам толкова излишъци, че се чудя де да ги дена. Принципно имам желание да се хвърля малко в четене и сверяване на часовници, че последните няколко години съм се outdate-нал и трябва да се наваксва. От друга страна обаче, точно след тоя проект (2 плътни месеца овъртайм), някак си много лесно минавам в режим ала ‘мноо бачках, я да си почина…’. Но май наистина тоя път ще го разпусна до 6-ти януари. Майната му, трябва да се почива. Отпуска истинска не съм виждал пак от 2 години, та 2008 предполагам ще е като оня път, когато си взех 3 седмици (пак преди 2-3 години). Явно при мен истинските отпуски са веднъж на няколко години.

Но това е дириджето, драга ми Станойке.