Опит vs качества

В последно време се чудя какви са ми силните страни. С други думи - да мога да дам за себе си верен отговор ако на интервю ме питат ‘Какви са качествата, заради които смятате че ще сте полезен на фирмата ни’.

Ако седнете и се зачетете в обяви за програмисти, в общи линии това, което се търси и цени, се свежда до: какви технологии знаеш и колко години опит с тях имаш. Гледайки себе си, положението не е розово спрямо тия критерии. За последните 6,5г от както взех да бачкам, нямам повече от 2г с каквато и да е тефнология. Също нямам повече от 2 години и в какъвто и да е domain. Поради всичките тия смени, до момента нямам богат/тесен/специализиран опит в нито едно от нещата, с които съм се занимавал. Но за сметка на това съм се занимавал със сума неща, решавал съм проблеми от най-различни естества и с най-различни средства.

Спорно е дали това е проблем или не. Съгласен съм, че в някакъв момент, като решиш да се пенсионираш и/или спре да ти се занимава, харесваш си някаква област, изяждаш с корите каквито материали намериш и ставаш про там. Освен това е спорно дали човек, който знае всичко в дадена област е в по-добро (дългосрочно) положение спрямо такъв, който има по-широк опит, но за сметка на това може да учи бързо.

Не съм сигурен за отговора в случая. Това, което знам е, че в последно време точно широкия ми опит и способността да научавам/навлизам в/разбирам непознати за мен неща, май е най-силната ми страна. Последните 2 проекта стана някаква практика, да се присъединявам след като повечето хора по проекта вече отдавна си копаят по него. В началото съм супер фрустриран и агресивен (тъй като не знам въобще за какво става въпрос, а това води до ultimate нещастие), след 2 седмици вече участвам напълно адекватно във всички дискусии, а след още 1 седмица… газиииим

Чудя се за какво най-добре мога да използвам тая ми черта, че да извлека максимално дивиденти. Не съм сигурен дали програмирането е най-удачното приложение. Определено върши работа, но може да има и по-добри/интересни варианти. В края на краищата, нали всеки трябва да се занимава с това, което може най-добре. Е точно това се опитвам да открия, тъй като в последно време  по-ясно взех да виждам какво мога и какво не… А това, което май го мога най-добре, трае до време. Защото подозирам, че с времето все по-трудно ще става тоя номер с ученето.

 

Да му бера лайката

Присетих се днес, че наближава есенния TechEd EMEA. И за момент се зарадвах - представих си идеалното съчетание на полезното с приятното Накратко - Катя с мен, хотелче за 2ма, аз по цял ден на лекции, а тя щъкаща из града и музеите. Както събитието е и една пълна работна седмица, ако вземем и околните weekend-и ставаше просто… ммммм.

Та в тия 5 блажени секунди, през които вече си представях и какви снимки ще станат, и сангрията, и бар Мариачи… взех че намерих price list-а за събитието. Еми: 2200 евро-лазарника за 5те дни. Което за съжаление е доста сериозна сумичка… Но пък и конференцията си струва всяка минута

Ще се мъча тия дни да видя дали не мога да измъкна някакво намаление, но съм почти сигурен, че ше ми се размине. Та и тая година май ще го изтърва ТекЕд-а, да му бера лайката..

А как готино го бях замислил…. ееех

 

Париж

Има нещо много магнетично и яко в тоя град. Въпреки, че с Катя имахме общо не повече от 6 часа прекарани там, си обещахме, че скоро ще отидем пак там и то поне за седмица. И наистина там има достатъчно неща за обикаляне/гледане, така че да прекараш и повече от месец. Но поне седмица според нас е минимума, а 6 часа са абсолютно недостатъчни…

Въпреки краткия престой и отвратителното време, което уцелихме, Париж ни хареса много повече от Лондон. Самия град е далеч по-красив като архитектура, самите улички и цялостното усещане, докато се разхождаш из него, е мноого приятно. Ала ‘Amelie Poulain’ едно такова Дори френския, който принципно супер ме дразни на слушане, там си стоеше много на място.

Освен това наистина има мноооого забележителности. Затова е готино като се иде за седмица примерно, да се ‘изръшнат’ забележителностите за 2-3 дни, а през останалото време:
- 2 дни безцелно мотаене из някое от готините кварталчета в центъра
- 2-3 дни с кола под наем из провинцията на селски туризъм

За съжаление Париж страда от същата Лондонска болест - масово присъствие на полиция и камери под път и над път. И въпреки, че положението с камерите не е чак толкова зле, колкото в Лондон например, то е наистина пълно с полицаи (или военни?), въоръжени с автомати, които си щъкат из улиците край най-големите забележителности на града… Количеството мюсюлмани, което видяхме беше значително по-малко от други места, но пък за сметка на това беше пълно (ама фраш) с негри. Така че това, пък и размириците от миналата година обясняват донякъде показността на полицията.

Иначе ние след 6 часа припкане в отвратителното време, стигнахме хотела и след кратка дрямка се занесохме до залата, където беше концерта. Залата беше огромна и с перфектна акустика (за сефте чувам толкова добре озвучен концерт на закрито). А самия концерт беше невероятен, както винаги. С тая разлика, че публиката там беше наистина много надъхана - просто Ману е много голям във Франция

Та след 4 часа концерт и 4-5 биса се прибрахме в хотела и дремнахме няколко часа, защото на следващата сутрин в 10:05 ни беше обратния полет към Копенхаген. Престоя беше прекалено кратък, но нищо - следващия път повече Поне така се зарекохме с Катя

/на flickr съм качил снимки/

 

Застраховки

Тия дни установих, че някой ми е откраднал колелото. (тъй като колелата са най-масовия транспорт в Кпх, има много кражби). То моето колело беше купувано на старо и с нищо претенциозно, така че все още не разбирам кой е бил тоя бухал, дето е решил точно него да вдигне, ама нейсе… Както и да е, миналата година, когато дойдохме тук, си правихме някаква комбинирана застраховка на имуществото за кражби/бедствия + нещо като гражданска отговорност, та поне това беше сгоден случай да проверя как работят застрахователите тук.

Честно казано, очаквах, че нещата ще са много мудни (тук в Дания всичките public services са мноооого бавни, бачкат си, но адски тромаво) и вече си представях, как ще чакам няколко месеца и ще изпиша половин кило мастило в обяснения и разни формуляри… Е, оказах се приятно изненадан

Решаването на проблема отне точно 2тел. разговора и едно ходене до полицията за 15мин.

1. Разговор със застрахователите, които ми казаха да ида и да обявя колелото за откраднато в полицията и после да им се обадя пак.
2. В местното РПУ за бързо ми съставиха репорта и ме пуснаха по живо, по здраво
3. Втория разговор със застрахователите им повторих част от инфото, което вече бях дал на ченгетата, питаха ме за цената на едно такова ново колело в момента и че до 2 седмици ще получа 90% от тая сума (минус прага на застраховката - 150 евро, които принципно не ги покриват, каквото и да стане) по банковата си сметка…

Много добре се получи. Сега само трябва да си намеря друго колело, че днес връщам колата и от утре пак на 2 колела из града…

 

Дания след 1 година

Как си лети времето… Днес стана точно 1 година, от както с Катя кацнахме в Копенхаген и се почна с нашата датска одисея. Доста неща се случиха през това време, доста впечатления се натрупаха – както за новата страна, среда и хора, така и за средата и хората, които оставихме в България. Изненади, разбира се, имаше много - както приятни, така и не чак толкова.

Но едно е сигурно – без значение дали ще останем в Дания или не, не смятам, че ще съжаляваме. Решението да дойдем или не беше добре обмислено, а опита да живееш и да се оправяш в друга държава, според мен е много ценен във всичките си аспекти. Когато си излезеш рязко извън хабитата, изведнъж се оказва, че трябва да почнеш от начало с много неща - да градиш връзки с хора, да свикваш с друг манталитет и начин на организация, да учиш език, да си създаваш образ/име и т.н., и т.н. Е, разбира се, не всичко това е задължително, но в различна степен сигурно важи за всички емигранти.

Дали смятаме да останем тук – ами не знаем засега. Като всяка друга държава, Дания си има своите плюсове и минуси. Всичко е въпрос на това след известно време да теглим чертата и да видим какъв е баланса (не финансовия). Една година според мен е малко, за да може да се вземе каквото и да било решение. Имайки предвид, че договора ми е за 2г, ше изчакаме така или иначе още 1 и тогава ще мислим.

Проблема за взимането на решението е, че за първата година има прекалено много и прекалено различни емоции. Всичките ти впечатления скачат в някакви екстремуми и като резултат от това, не може да видиш ясно какво да очакваш от средното/нормално положение. А всъщност това е едно от 2те най-важни неща. Другото е дали ще може да почувстваш съответното място като свое. За последното не знам дали и 2 години ще са достатъчни. Ще видим, времето ще покаже.

Сигурното за момента е, че поне още една година сме тук. Другото е, че за момента май нямаме никакво намерение да се връщаме в България. Поне не, докато не се налага присъствието ни там физически или емоционално.

Така. Толкова с локумите, сега най-важните впечатления до момента.

Негативни:

1. Притъпяваща с времето, но осезаема липса на най-близките хора (най-вече семейството и една шепа други)
2. Времето – самите температури не толкова, но тъмната и облачна зима тук е… Някой да пробва да стои 5 месеца почти без слънце. Почвам да разбирам защо живеещите северно от тук имат толкова самоубийства…
3. Данъците – много са, прекалено много на фона на това, което се прави с парите от тях. Не казвам, че парите потъват в нечий джоб, но като се има предвид какво се постига в другите европейски страни, където данъците са средно 2 пъти по-ниски, не мисля че ги изразходват оптимално.
4. (сходно с горното) Колите са много скъпи. Мамка му и 180% данък
5. Здравеопазването е зле. Безплатно е, но е зле. И тук има GP-та, но стандарта е, че каквото и да ти има, най-вероятно няма да можеш да получиш преглед бързо (примерно същия ден). Записваш си час и ако си късметлия ще е още същата седмица. Отделно се наслушах на една торба истории за докторски некомпетентности и олигофрении в болниците (за щастие не съм ходил в такава още), вкл. и подобна история с един колега в офиса. Определено имат нужда от повече и по-кадърни специалисти, иначе базата и техниката им е перфе.
6. Услугите им са зле. Дания е социална държава и всички са на заплата. Дори хората в магазините, сервитьорките и т.н. - в общия случай техните приходи не зависят от това колко продават, или пък от бакшишите, които получават. Резултата от цялата тая работа е, че масово услугите им са бавни, не винаги качествени и с една дума - смучат.
7. На моменти тук е толкова перфектно – изчислено и подравнено до милиметър, изчистено, излъскано, цветно и т.н., че се създава усещане (поне в мен) за сюреализъм. Имам усещане, че живея в някакъв модел, макет или експеримент. Всичко е толкова близо до представата ти за идеално, че стои изкуствено и нереално. И понеже няма голямо население (датчаните са 5.5 милиона), някои от новите квартали с техния датски (минималистичен) дизайн, създават усещането, че си в някакъв декор за филм. Не знам – подобно усещане имах, когато като много малък ме разхождаха из Пазарджик и всичко ми стоеше по същия начин изкуствено.

Митове:
Датчаните били студени хора. Или явно аз съм достатъчно асоциален, или датчаните са си напълно ок. Ако все пак някой си мисли, че са – ами нека си представи каква би била представата на един чужденец за българите, който не знае български. Тоя човек има 500 пъти по-малки шансове да се интегрира в бг обществото, отколкото един бг емигрант в Дания.

Позитивни:

1. Готино е да се живее на нормално място. Място, където олигофрените са значително по-малко, нещата се случват както си ги представяш, мисленето на хората край теб не е много по-различно от твоето. Като цяло хората имам усещане, че хората мислят по-позитивно. И не, при нас разликата не се дължи само на икономическото състояние. В София конкретно, соц. статут на голяма част от пребиваващите е в рамките на нормалното. И въпреки това, default настроението/нагласата е коренно различна.
2. Както казах вече, ценен опит е да се живее навън. Откъсвайки се от средата си, остават само най-здравите връзки. Защото често човек остава с грешни впечатления, че тоя с който пие или се вижда редовно, наистина е някой на който си му интересен. Съответно, след като комуникацията леко се усложни, такива връзки се разпадат изключително скоропостижно. Което всъщност пак е добре за мен, тъй като същите изводи е можело да си ги извадя в далеч по-сериозна ситуация, когато сериозно разчитам на съответния човек.
3. Друго готино нещо е, че поне ние за тая 1 година се запознахме с много хора, идващи от най-различни краища на света. Хора с различно мислене и култура. В такава среда всъщност имаш възможност да се позамислиш за някои неща от твоята собствена култура, а също и да си преосмислиш поведението и подхода спрямо хората.
4. Каквото и да си говорим, едва ли има много други подобни държави в Западна Европа, където 90% от населението им да говори перфектен Английски. Наистина датския е повече болест на гърлото, отколкото език, но това няма никакво значение, тъй като човек може да живее тук с години и въобще и да не му се наложи да учи езика ако не му се занимава. Айде пробвайте същото нещо в Германия, Белгия, Швейцария, Франция и т.н. Ами не става, защото там трябва да се научи езика, тъй като английския не е толкова популярен. Освен това тук държавата те спонсорира 3 години да учиш датски, ако ти се занимава, което го няма в много други дуржави също. Абе с други думи, не е трудно да си чужденец в Дания.
5. Социална държава, тънка разлика в слоевете на обществото. Това е едно от нещата, които особено ме радват и които всъщност правят по-голямата част от нещата тук, такива каквито са. Благодарение на жестоката данъчна система, тук дали ще си програмист, корабен инженер, продавач в магазин, дърводелец или шофьор – не е от особено значение. Разликата в нетния месечен доход (бруто разликите са огромни, но след данъците разпределението е много равномерно) ще е в границите на 500 евро, но важното е, че и тези с по-ниско платените професии могат да си позволят малко или повече същите неща като теб, може би по-малко екскурзии в чужбина, но въпреки това могат да си водят спокоен и достоен живот. Това от своя страна води до почти нулевата престъпност в района. Допълнителен ефект е, че заедно с един от основните принципи при възпитанието на скандинавците (Jantelov), комуникацията между хората тук изхожда от презумпцията, че са абсолютно равни. Което е тотално различно от бг реалността, където поради все по-обострящите се разлики във финансовата обезпеченост между хората през последните 20г., води до тая изкривена и изродена атмосфера и ценности.
6. Много неща научих във фирмата, в която работя. Не защото е супер-дупер или мега хай-тек, просто е много голяма, а някои уроци може да ги научиш само в подходящата среда. В голямите фирми всичко е голямо – технологиите, проблемите, деадлайните, процесите на работа и т.н. Абе заслужаваше си определено. Нямам още идея дали ще седя в текущата след като ми мине договора, все още не съм решил, тъй като там имам сходен проблем с крайности във впечатленията…

Мисля тук да спра да ги редя, тъй като мога да изпиша още много, но май няма особен смисъл. Определено негативните впечатления не звучат особено, но факт е, че произволно от тях в някакъв момент може да наклони сериозно везните в посока извън страната… Ако това стане, посоката най-вероятно ще е южна

Толкова засега. Ще видим до догодина дали има промяна в настроенията и каква.

 

Пролетен следобед

Както бях казал - когато тук дойде лятото (температура около 25 и жарко слънце), всички датчани плъзват по най-близките парокове, плажове или тротоари да се печат и да ловят слънце…

Днес привечер с Катя отидохме в парка и ние да си наловуваме жегичка и пек, и ето - ей за това точно говоря

< лудница от хора, колела и музика

< дима е от барбекюта за еднократна употреба >

Аз след цял ден навън бях поизгорял, а Катя… ами на Катя й беше студено.

А ето и едно нейно портретче с такумара

Страхотен ден беше днес… а утре и на плаж

големи версии на снимките тука

 

Пролетно

Ееех, доживяхме и в Дания да дойде пролетта… Невероятно красиво, зелено, слънчево, пълно с живот във всичките му форми. След гнясната датска зима (от ноември до март времето е все ноемврийско - адски вятър, дъжд и сумрак), където най-много слънце видях в България по Коледа, тук пролетта се усеща много осезаемо и благотворно. Дърветата се раззеленяват за 1-2 седмици, температурите стават лятни (т.е. около 20-25 градуса), вятъра спира, деня става дълъг (в момента се стъмва около 21:00-21:30). Слънцето грее по цял ден, хората излизат по улици, паркове, плажове - абе кой, където завърне, и събират слънце.

По Stroget (главната туристическа улица в Копенхаген) почват пак да излизат всичките улични музиканти (а има много и адски добри при това), магазините изкарват тазгодишната мода цвички и клинове, жените свалят зимните одежди и се хвърлят по рокли и джапанки (вече съм твърдо убеден, че датчанките са но1 от всички, които съм виждал… който не вярва да дойде да види май месец в някой слънчев следобед какви създания се разхождат по Stroget). City bike-овете ги пуснаха за 13та подред година (безплатни колела за употреба в центъра на Копенхаген) и вече редовно се виждат по вело-алеите на града. На фона на цялата тази красота и хармония в парковете пак почват редовните карнавали, фестове и open air концерти, където спокойно може с 1 раница студена бира и малко сандвичи да изкараш цял уикенд на някоя зелена ливада слушайки готина музика и попивайки слънце… Цветята и дърветата цъфтят, хората се усмихват повече, навсякъде става цветно, цветно, цветно…

В такива моменти наистина оценявам Дания и се наслаждавам по датски - бачкам от по-рано, но си тръгвам от офиса в 15:00. При тоя дълъг ден, чат пат с Катя излизаме, мотаем се, пием бира на езерата край нас и т.н. - радваме се на хубавото време… Защото няма да е дълго така Тук времето е стабилно само пролетта и есента (май и септември), през останалото време е изключително променливо и предимно дъждовно… Така че в момента ни е пролетно!

А иначе тук почна латино карнавала, та утре цял ден ще ходя да ги дебна по улиците, белким хвана някой готин кадър… В неделята пък ще ходим на плаж - разбрали сме се с разни хора да си правим барбекю и да се понапием на открито, пък плажа е едно добро място за целта. Особено на тоя, на който смятаме да го направим

Освен това от 2 седмици имам кола под наем и сега обикаляме нагоре-надолу Ще седи при мен още 2 седмици и след това край. Но лошо няма. Единственото, за което наистина ми липсва кола е ей така да можем в произволен момент да хванем гората, както и понякога при пазаруването на повечко неща на куп. Като ги махнем тия 2те, които не са голям проблем сами по себе си, коолото и влакчетата ме уреждат напълно доволно

утре правим 1 година точно, от както се установихме на датска земя, та по случая тия дни ще пиша равносметката каква е

те така…

 

MacBook - месец по-късно

Продължение от предната тема

Наистина тия лаптопи са с отвратителни монитори. Няма ъгъл под който да се вижда равномерно осветена и с еднакъв контраст изображение, което заема цялата вертикална площ. Не знам как може толкова да претендират, че са предназначени за мултимедия, като ги продават с тия шитави монитори. За спорта, скоро гледах в един магазин и Про версията - по-добре е, наистина. Но пак монитора е по-зле от тоя на старото фуджитсу.

Като към това се добави, че не може да отвориш лаптопа на 180 градуса, все повече се убеждавам, че от към хардуер много са спестили… Мнението ми за момента е, че това е скъпа играчка, заради външния си дизайн.

За ОС-а - чувствам се в свои води вече. Намерих и си инсталирах доста популярни нещица, които направиха от Мак ОСа нещо използваемо. Нещата, които ме дразнеха и преди, продължават да ме дразнят. Най-изнервящи са:

- липсата на Page Up/Down, Home и End бутони… всяко приложение си ги имплементира тия както си иска, съответно за да ги ползваш, трябва да ги помниш per app

- липсата на maximize бутон - убива ме това… дано в следващата версия открият, че юзерите реално искат доста често да си resize-нат джама до максималния размер на десктопа.

- липсата на cut-paste при работа с файлове. вместо това, трябва да drag’n'drop. по форумите, обясняват, че било за да няма загуба на данни… глупости пълни, аз лично, при драг’н’дроп много повече съм губил данни, отколкото при cut-paste

- невъзможността да си пуснеш няколко инстанции на дадено приложение… гръмне ти мозилата и айдеее, сичко заминава… мдамм, мноо хитра архитектура, неам думи

иначе крашовете в QuickTime-a си продължават, дори след ъпгрейд до новата версия… средно по 2-3 пъти на филмче изтрещява (понякога по-често). мозилата си забива и тя чат пат, та трябва да се рита целия процес.

NeoOffice-а се справя доста добре като за безплатна алтернатива на MsOffice-a - е, не поддържа сума неща, ама за лична употреба става.

по лични наблюдения фотошопа върви по-бавно от аналога му за виндовс

от скоро взе да грее и самата машина, та чувам и вентилатора - като се включи е като мини прахосмукачка.. за сравнение fujitsu-то, което грееше повече, не съм му чувал вентилатора, толкова е тих..

а иначе най-радващите неща за момента са:

- батерията държи 4 часа. ама истински 4 часа!

- компютърчето е малко и леко, така че купуването на image bank при фото-пътешествия е безсмислено

- само ще кажа Quick Silver - искам такова и за под виндовс (може пък да има, трябва да се поразровя)

та така… в общи линии нищо невероятно около мак-овете не виждам. от хардуера им като цяло съм силно разочарован (особено монитора!).

масовата пропаганда в момента, че са хипер-мултимедийни и как видиш ли не били толкова скъпи като се има предвид качествения хардуер, са пълни глупости… същото важи и за прехваления ОС. най-обикновено бсд, върви си според очакванията, дървено на моменти, крашват и си забиват application-ите… абе никакви изненади.

бих препоръчал на всички, които смятат да минават на Мак или OS X:

- да си поиграят 1-2 цели дни с ОСа и да видят дали ще им понесе (или могат да си позволят) периода на адаптация… същите неща се случват по съвсем различен начин от Windows и първата седмица е ужасно фрустриращо…

- ако са фотографи/дизайнери - задължително да си помислят за допълнителен/голям монитор… тоя на лаптопа е практически неизползваем за дизайн работа - малък е, а и вертикалния му ъгъл е толкова тесен, че няма положение от което всичко е равномерно осветено. да осмислят също варианта с доплащане и взимане на по-хубав и не-Apple-ски лаптоп (по лични наблюдения при Про-то нещата не стоят значително по-добре)

- като цяло да си помислят за какво го купуват. митовете са много, но реалността е друга. аз ако бях наясно с горните две преди да го купя моя, сигурно щях да дам още малко и да взема Sony Vaio или някоя яка 13″ Тошиба

 

Зор

Последните няколко седмици пак спрях да пиша - пак много работа. В общи линии, съдейки по честотата на постовете, може да се определи лесно натовареността ми в съответния период.

Иначе сме пред-рилийзно в момента. И седмица преди края мина performance тийма и ни разгони фамилията. Много ги мразим, майка им и говеда… Това дето правя последната 1 година е един мастит сет от SSRS репорти + дизайна на OLAP базата, на която цялата куротресина се очаква да върви. След сума главоболия, базата я оправих още миналата година и сега си върви перфе, върши работа и се процесва бързо. И сега, точно преди шибания рилийз, когато и репортите готови, тествани, фикснати… минават от перф тийма и край.

Целия проблем пак иде от грешни assumption-и. Както казваха - assume = making an ass of you and me (ass|u|me). И са прави хората. В случая проблема иде от разбирането за ‘голяма’ база. Базирано на преден опит, голяма база за мен (пък и останалите от тийма) беше от порядъка на 3-4гб. Е да, ама се оказа, че голяма база било 2TB… А репортите трябва да вървят под 5сек всеки.

Оказа се, че след това изискване, трябваше да режем от репортите, тъй като SSRS има сериозни ограничения по отношение на колко данни може да покаже. Отделно се оказа, че SSAS 2005 има доста бъгове, когато става въпрос за dimensions с огромен брой елементи. Не, че реално генерираш огромни result sets, но самия slicing е ограничен и треска винаги, когато теоритичния subcube-a мине размер от 4 милиарда клетки (въпреки, че реалния може да е примерно 100, тъй като повечето dimension members не slice-ват съответните measures в дадения период от време). Хубавото е, че поне това са го оправили в SSAS 2008.

Отделно се оказа, че SSRS има много странни бъгове (или фийчъри?) - примерно - при всяко превю на репорт, винаги се изпълняват всички dataset-ове, използвани за стойности на параметрите на репорта. Съответно ако тези отнемат някакво време, юзера го плаща винаги, при всяко изпълнение, дори да не им е променял selection-a. Абе… мани.

Както и да е де. След скопяване на функционалността, съобразявайки я с всички ограничения, сме на път да изплуваме от лайната… Лошото е, че аз съм отговорен за всичко, свързано с OLAPските репорти, а останалите от тийма се занимават с OLTP бозите. Та последните 2 седмици целия перф тийм, със едно 10на шефа ми дишат във врата, докато другите авери си разпределят зора.

Нищо де. Поне от гледна точка на знания - оядох се здраво на OLAP, SSAS и SSRS. Сега като почне и maintenance-а след няколко месеца, съвсем ще затворя цикъла и ще съм понатрупал цялостен опит в BI. Което всъщност ме кефи, пък и областта е интересна определено.

Те така… Сега ще почивам уикенда, ако е хубаво времето може и да поснимам… ше видим

 

46A

Днес при поредното изравняване броя на излитанията и кацанията, установих за сефте разликите между различните класове места в самолетите. (особено са изразени при полети над 9ч )

На връщане от Сиатъл се оказа, че самолета бил попрепълнен, та при регистрацията едва намериха място. Един съвет от мен – не си взимайте място: 46А.

Иначе дет се вика - много ‘комуникативно’ място – последното в самолета с кенефно изложение и вътрешно, не на пътеката. Седалката се намира на 15см от стената на въпросния кенеф. А тоя тип кенефи издават много специфичен звук, като се ‘пусне водата’. (тя въпросната вода не се пуска, ами след няква химична гняс всичко бива засмукано под голямо налягане в недрата на самолета). Та представете си как готино се чува гореспоменатия звук от това празненство на инженерната мисъл в комбинация с акустиката на самолетен кенеф (размер около 1х1 метър, въпреки че като си вътре изглежда доста по-тясно).

Така. А сега си представете и колко пъти средно на час ще го чувате това, ако летите с още 200-300 човека в продължение на 9.30 часа, като същите тези ги поят редовно с някакви напитки, чайчета, кафенца и т.н. За да се допълни съвсем картинката, самолетите по лични наблюдения са малко като рейсовете  – в задната част лашка и дрънчи най-много при неравности в пътя. Освен това пак там се готвят и манджите за почти всички пътници, та дори да си леко гладен, точиш лиги като куче в повечето време.

Освен това осъзнах, защо били и всички тези опашки при бордването – ами то в най-ниската класа се падат най-много седалки на единица обем за съхраняване на багаж. А в тези големите самолети, economy class седалките нямат много място за крака така или иначе, та държането на неква чанта под седалката, съвсем придава издържан и завършен вид на 9-10 часовото преживяване.

За щастие обаче, успях да заспя. Принципно не мога да спя в самолети. Най-вече защото не вярвам в тях. Знам ги на кви принципи работят (отгоре, отгоре), ясно ми е от обща гледна точка за какво иде реч, ползвам ги, но не вярвам в тях. (Мамка му, всеки път като виждам как 300-400 тона желязо отлепя колесник край/около/под мен и литва, дълбоко в себе си отричам наблюдението ). Та успях да спя в самолета едно 5-6 часа и в края на краищата само 3 часа пуйчене и индийски филми (хаха, индийските филми къртят еей! ама за тях друг път) имаше до кацането.

Абе готино е да се пътува… дори при такива условия, пак си заслужава разходката