Поредната статия/интервю с Алекси Алексиев на тема Шериатските финанси. Определено интересно (дори и дълго) четиво.
Статията оригинално в Информационна Агенция Фокус. Копирам я и при мен, тъй като от сайта на Фокус ще изчезне до няколко дни.
Алекс Алексиев: Шериатските финанси са основна заплаха за Запада
 |
| 07 юни 2008 | 12:13 | “Фронт пейдж мегъзин” |
|
Вицепрезидентът на Центъра за политика по сигурността на САЩ Алекс Алексиев публикува през октомври миналата година своя статия за ислямските финанси и мястото им в западния свят. В интервю за “Фронт пейдж мегъзин” Алекс Алексиев коментира основните моменти от статията си и връзките между “шериатското финансиране и финансирането на ислямизма”.
Бих желал да обсъдим шериатското финансиране. Може ли да обясните какво точно е това и какво е връзката му с новия филм на Вилдерс?
А. Алексиев: Филмът на Вилдерс “Фитна” засяга тази тема само мимоходом, споменавайки за Halal-Fund Investments за мюсюлманите, а шериатското финансиране е феномен, дори цяла индустрия, която в момента се развива с големи темпове.
Първото нещо за отбелязване в шериатското финансиране, което е изведено от ислямската икономика, е, че и двете концепции са измислени, скалъпени. Нито една от двете не е практикувана или дори споменавана, до 40-те години на миналия век, когато радикалният пакистански ислямист Абул Ала Маудуди ги измисля. При разработването им целта му е била изцяло политическа и не е имала много общо с икономиката или финансите, две сфери, които са му били напълно непознати. Целта му, най-просто казано, е била да убеди мюсюлманите, че ислямът е цялостна система за водене на живот за всички временни или свещени неща, както и че Западът не може да предложи нищо полезно на мюсюлманите. Това е бил ключов момент в плана му за ислямизация, към който той се е придържал упорито в течение на десетилетия. Фактът, че на първата ислямска банка отне 30 години, за да реализира програмата му, доказва колко е изкуствена тази концепция.
На теория шериатските финанси дават възможност на мюсюлманите да извършват финансови транзакции докато спазват шериатските забрани срещу даването на заем с лихва, употребата на свинско, алкохол, хазарт, забавления и т.н. На практика, докато в традиционното капиталистическо финансиране е възможно да се отпускат средства без лихва или без гаранции, но не е възможно да бъдат избегнати и двете форми едновременно. Така че, за да облекат традиционен продукт в шериатски одежди, практикуващите шериатско финансиране и техните съучастници биват въвлечени в повече или по-малко прозрачни легални фикции, хитристи, трикове и техники за измама. Иронично, така те попадат в старата като света ислямска традиция на легалните фикции, известна като хиял, която е била разработена, за да позволи осъществяването на сделки, заобикаляйки положенията на шериата, които не са били особено смислени дори в ранните дни на исляма.
Нека ви дам някои примери. Най-често срещаната сделка при шериатското финасиране се казва мурабаха (murabaha) и е еквивалентна на традиционния банков заем за финансиране на покупка. Това, което прави мурабаха привидно мюсюлманска, е това че банката теоретично закупува стоката и поема известен риск за периода преди да препродаде стоката на клиента на изплащане, включвайки лихва за услугата. На практика двете операции се извършват едновременно, клиентът трябва да закупи и застраховка за стоката, така че рискът е всъщност нулев. Също така банката предварително взема такса за закъснели плащания, която бива възстановена, ако плащанията се извършват навреме. На практика, освен по името си, това е стандартен лихвен заем, само че неминуемо по-скъп. Същата е ситуацията с ипотечните кредити, където банката закупува жилището и си връща парите на “наемни” вноски по прозрачна схема, наречена намаляващ мушарака (diminishing musharaka).
След ангажирането си със семантична акробатика, за да се отрече, че това е лихвен ипотечен кредит, банката се обръща към клиентите си и им казва да получат лихвите си при връщането на данъците им, след което казва на данъчните власти, благословени да са състрадателните им сърца - обложете ги с пълния данък.
Това ни води до “Уолстрийт”.
А. Алексиев: Да. Участието на западни финансови институции в SCF е основно за прогресът, който е направен досега, и е главна причина, защо се превръща в мащабна заплаха за нашите финансови пазари и за националната сигурност. Съществено е, защото шериатските финанси, не взаимодействат добре сред мюсюлмани. Има, разбира се, малко затворено общество на отдадени вярващи, които биха действали, дори ако губят пари, но голямото мнозинство гледа подозрително на шериатските финанси. Пакистан, например, въвежда шериатските финанси във инвестиционната си стратегия през 1980 г. Днес, след повече от четвърт век, едва 3,5% от всички активи в страната се управляват от тези финанси и това важи и за други мюсюлмански страни, с изключение на богатите на петрол емирства в Персийския залив. Западното участие е ключово, защото повечето мюсюлмани, богати или бедни, нямат доверие на собствените си банки и се нуждаят от Запада, за да узаконят ислямските финанси.
И тези западни банки се съгласяват на това само поради една-единствена причина и тя е съблазънта на десетки милиарди от комисионни за транзакции от индустрия, която в момента разполага с около 1 трилион долара. Това е разбираемо, но това, което нито е разбираемо, нито може да се извини, е тяхната готовност да си затворят очите и да не задават въпроси за характера на шериатските финанси.
За съжаление на “Уолстрийт” шериатските финанси представляват кула от карти за игра, която не е по-стабилна от ипотечната фантазия и ще свърши по същия начин, когато стане ясно на инвестиращото общество до каква степен тези западни институции са се изложили на големи опасности от съзнателно укриване и измамна заблуда до материална отговорност. Моят колега Давид Йерушалми написа смайваща статия, в която разкри огромните рискове за тези помощници на ислямистите и която ще шокира обществеността, когато бъде публикувана.
Шериатските финанси разграничават ли се от Шериата?
А. Алексиев: Последователите на Шериата ни казват, че това е даден от господ закон, който е неизменен, безкраен и задължителен за мюсюлманите във всички аспекти от живота им. Той определено не е бюфет, в който можеш да бръкнеш и да си избереш каквото искаш, когато ти харесва. Така че не може да се говори за шериатските финанси отделно от закона на Шериата.
В същото време “муамалата” (нормите в гражданското право при мюсюлманите) е нещо съвсем различно. Той определя какво може или не може да прави вярващият във всички други сфери и е откровено реакционен и неразбираем в своята същност.
Прилагането на тези норми на шериата е равносилно на средновековно варварство. Той се приема като религиозно задължение, дирижира воденето на джихад срещу немюсюлманите, за да бъде създадено ислямско управление (халифат) навсякъде по света. Убийствата на прелюбодейци, хомосексуалисти и изменници и жестоката дискриминация по отношение на жените и немюсюлманите са само някои от принципите на шериата, които са напълно различни от всичко, което тази страна и западната цивилизация защитават.
Шериатът е и много по-радикален от самия Коран, поради което ислямистите са го превърнали в основа на своята идеология. Например, в Корана няма написано нищо за това да се убиват вероизменници и прелюбодейци, а халифатът изобщо не се споменава. И до ден днешен никога това няма да бъде съобщено или дискутирано от някоя от институциите, свързана със системата на шериатското финансиране или от многобройните последователи на шериата, които намират средства самостоятелно.
Например, наскоро в Харвард се проведе голяма международна конференция за шериатското финансиране, организирана от център за шериатски изследвания. Ако посетите подобно мероприятие, то вие ще изслушате десетки добре платени лектори, които ще говорят по всички възможни теми, свързани с шериата, с изключение на жестоките учения за убийства на тази старовремска доктрина. Това е все едно да се проведе конференция за нацистката идеология и дискусията да се ограничи само до успешните й програми да се намали безработицата и да се изградят пътища и детски градини, без нито веднъж да се спомене, че нацизмът на първо място и преди всичко е геноцид.
Това е нещото, което прави цялата индустрия потънала в измама или дори по-лошо. Бих казал по-лошо, тъй като ако започнете да изучавате нещата като мен, у вас ще се породи особеното усещане, че имате работа с нещо, което е на границата на конспирацията, за да не може обществото да види какво наистина се случва. Една от последните тенденции в системата на шериатското финансиране е да не се използва термина “шериатски” , който се замества от “етичен”. И сега вие може да видите много нововъзникващи групи, които ви казват ,че се занимават с “етични инвестиции”, и вие трябва да се вгледате много внимателно, за да разберете, че това не е нищо друго освен шериатско финансиране. Дори така уважавано издание като “Уолстрийт Джърнъл” наскоро беше един от спонсорите за провеждането на конференция за “Ислямските етични инвестиции”. Боб Бартли сигурно се обръща в своя гроб ( Робърт Бартли е бивш главен редактор на “Уолстрийт Джърнъл” – бел.ред) .
Западните банки, които съдействат за шериатското финансиране, наясно ли са какво всъщност правят? Ако да, защо се решават на това? Ако не, как може да са толкова неосведомени?
А. Алексиев: Ако не знаят, то тогава става дума за случай на тежък когнитивен дисонанс. Аз смятам и се надявам да греша за това, че перспективата за големите печалби ги е заслепила не само за потенциалните рискове и клопки за техните инвеститори, но също така и за задълженията да ги информират за истинския характер на тези инвестиции.
Правителството може да предприеме мерки, за да защити нашите пазари, нали? Кажете ни няколко неща, които могат да бъдат направени за обръщане на процеса на шериатските финанси.
А. Алексиев: Правителството може много да направи, ако пожелае. Вече имаме стриктни правила - затегнати още повече след 11 септември - които задължават финансовите институции да знаят кои са техните служители и клиенти. И все пак, добре известни са случаи, при които американски институции, включително Дау Джоунс, наемат съветници по въпросите на шериата, които открито защитават самоубийствените атентати и джихада срещу Америка. Това не е ли факт, с който трябва да бъдат запознати инвеститорите и не трябвали Комисията по борсите и ценните книжа и Министерството на финансите да ги накарат да направят това? До ден днешен нищо не са направили и е крайно време американската общественост да започне да задава някои трудни въпроси на федералните власти и на банките. Страхувам се, че дотогава няма да бъде направено много, освен ако, разбира се, междувременно не се намесят адвокатите.
Как на практика ни застрашават шериатските финанси?
А. Алексиев: Това наистина е най-важният въпрос, защото едно е ако шериатските финанси са само маневра, целяща да “оскубе” общността на инвеститорите, но съвсем различно е, ако застрашават нашата национална сигурност. А те със осигуреност я застрашават най-малко на две нива.
Първо, главната й политическа цел е да легитимира шериата на Запад, за да отдели още повече мюсюлманските общности от останалата общественост и да създаде ислямистки анклави, контролирани от шериата насред западното общество. В тази посока вече бяха осъществени някои големи завоевания. Трябва да сте забелязали, че архиепископът на Кентърбъри наскоро изказа мнение, че въвеждането на шериата във Великобритания е “неизбежно”, защото те вече са признали шериатските финанси за легални. Премиерът Гордън Браун, на свой ред, прокламира на дълго и нашироко, че шериатските финанси са прекрасно нещо за лондонските финансови пазари. Как би могъл да твърди такова нещо. Докато шериата е добър за Лондон, не е добър за британските мюсюлмански общности, които искат да го въведат като паралелна правна система.
И тогава идва директната финансова подкрепа, която осигуряват шериатските финанси на екстремизма и тероризма. За начало за шериатските финанси като съветници работят десетки радикални ислямисти, които са много добре платени.
Някои от тях са членове на десетки бордове и правят милиони долари, част от които се дарява в последствие за екстремистки каузи.
След това стои въпросът за “закат”, онези 2,5% или повече от доходите, които всеки мюсюлманин трябва да дари за благотворителност всяка година като религиозно задължение. Това включва всички шериатски финансови институции и така събраните средства възлизат на много милиарди. Не знаем как се събират или разпределят тези средства, но миналата година видни ислямисти като един от стожерите на шериатските финанси, саудитския милионер Салех Камел и гуруто на джихадистите Юсуф ал Карадауи подкрепиха схема за събиране и разпределяне на закат чрез централна международна организация, която вече бе одобрена от Организация Ислямска конференция (ОИК). Помислете за последствията! Организация, ръководена от дегизирани врагове на нашата цивилизация, която законно събира милиарди долари от нашите банки, които разпределят както намерят за добре. Плашещо е.
Съществува и още една малка вредна схема, наречена “пречистване”. Въпреки че категорично отхвърлят лихвата, ислямските финанси, в същност, инвестират в институции, които използват лихва, като обикновено я ограничават до 30% от печалбата. Но след това приходите за инвеститора от подобни, получени спечеленото по неправилен, начин трябва да бъдат “пречистени”, т.е. да бъдат приспаднати от инвестицията и дадени за благотворителност. А сумата, която трябва да бъде пречистена се оценява, приспада и дарява за благотворителност от съветниците по шериата. Всичко това се случва преди разплащането с инвеститора, който изобщо няма думата по въпроса. Къде отиват тези пари, можем само да гадаем. Доколкото ми е известно нито една банка, занимаваща се с шериатски финанси, не е разпространила информация, свързана с “пречистването”. Не трябва да си гений, за да се сетиш, че един шериатски борд, като този, който ръководи Ислямския индекс на Дау Джоунс (IMANX), чийто председател е видният идеолог джихадист Муфти Таки Усмани, едва ли прави дарения на някоя младежка организация.
Александър Алексиев е роден през 1941 г. в България. През 1965 г. емигрира в САЩ и става един от най-добрите анализатори на бившия СССР и комунистическия лагер. В момента Алексиев е съветник по въпросите на националната сигурност в Пентагона и ЦРУ, водещ вицепрезидент на Центъра за политика по сигурността на САЩ и ръководител на програмата “Ислямски радикализъм и международен тероризъм”. Дълги години е работил за корпорацията RAND. Автор е на публикации по въпросите на ислямския тероризъм: “Уахабизмът – държавно спонсорираният екстремизъм”, “Нефтени милиарди за джихад”, “Таблиги Джамаат – невидимият легион за джихада”, “Съветската армия в Афганистан: поглед отвътре”, “Саудитският уахабизъм – врагът на САЩ и Русия” и други.
Статията на Алекс Алексиев, чието съдържание се коментира в интервюто бе публикувана на страницата на “Фокус” през октомври миналата година:
Ислямско финансиране или финансиране на ислямизма?
Започвайки през 1970-те г., малко забелязван феномен, наречен Ислямско или Шериатско финансиране, за първи път се появи в мюсюлманския свят, а в последствие и на Запад.
През последните няколко години, след като цените на петрола достигнаха безпрецедентни нива, финансовата политика “Шериат” се превърна в най-бързо развиващия се и набиращ популярност метод в международното финансиране. Методът се използва от около 400 банки. Приходите от използването му досега са почти до 1 млрд. долара и нарастват с 15% или повече годишно. Западните финансови институции и дори правителствата се възползваха веднага и повечето западни банки днес предлагат някои от ислямските финансови продукти.
Въпреки светкавичното си развитие “Шериат” остава до голяма степен мистерия за широката публика и дори за финансово грамотни хора. Това се дължи на някои екстравагантни твърдения , направени от името на рекламодатели и потребители на този нов финансови продукт. В крайна сметка, има съвсем малко ценна информация, която се предоставя на публиката по отношение на това какво всъщност представлява финансирането “Шериат”, как е възникнало, кой действа по тази схема и кои са нейните цели и приложения.
Защитниците на този метод на финансиране твърдят, че това е моралната, съобразена с религиозните предписания и етика алтернатива на конвенционалните методи на финансовата политика. Този метод е напълно съобразен с предписанията на мюсюлманския закон Шериат, който традиционно трябва да контролира всеки аспект от човешкия живот, включително и финансите. Всъщност, единственият критерий, по който се определя дали дадена финансова операция е съобразена с “ислямското финансиране” е да отговаря на правилата в Шериата, така, както са установени от духовниците и мюсюлманските богослови. Въпреки това, нито защитниците на този тип политика, нито западните му критици разкриват същността на метода “Шериат”, освен, че той забранява обслужването на личните интереси, спекулациите и още няколко забранени от исляма действия и поощрява благотворителната дейност.
Това не е съвпадение, а напълно съзнателно прилагане на определена политика от страна на практикуващите този метод финансисти - единствената причина за тази тайнственост е това, че разкриването на философията и подробностите на тази политика на потенциалния инвеститор и широките маси ще доведе единствено до бурна враждебна реакция и поставяне на легитимността на това финансиране под въпрос.
И така, какво всъщност представлява Шериатът и какво е той за западните институции, които толкова пламенно го защитават? Бидейки далече от Божия свещен закон, Шериатът всъщност е творение на човека много след създаването на свещената книга за всички мюсюлмани и по същността си е реакционен и напълно в разрез със съвременните условия на живот, човешките права, политически свободи и международни отношения. Шериатът всъщност е допринесъл много малко за сформирането на ислямското право в исторически план, а днес, в условията на съвремието, е още по-неактуален. Този закон позволява убийството на хомосексуалисти и прелюбодейци - и двете заклеймени като престъпления в Корана. Откритото дискриминационно отношение към жената и неверниците, легитимността на робството и правото на офанзива (“джихад”) срещу немюсюлманите, окачествени като религиозен дълг, само допълват негативната представа за този закон. Западните защитници на Шериатското финансиране трябва да знаят още, че според догмите на този закон, мюсюлманите имат право да лъжат считаните от тях за неверници и да им дават подкупи, за да ги направят мюсюлмани. Неслучайно Шериатът е основата на повечето радикални течения в ислямския свят.
Много от хората и институциите, участващи в този феномен, най-вече сред западните компании, практикуващи тази политика, са мотивирани предимно от лесните приходи от ликвидността на средствата от добива на петрол, процъфтяваща в Близкия Изток. За тези, които са разработили тази стратегия обаче, ислямското финансиране има много малко общо с финансирането и всичко свързано с исляма като догма. И то не какъв да е ислям, а радикален ислям, в чистия му вид, който напоследък се е превърнал във феномена, с който се идентифицира целия мюсюлмански свят. Наричан ислямизъм, ислямофашизъм или радикален ислям, това е ксенофобска и хилиастка по същността си идеология, много приличаща на нацизма и комунизма, която цели до голяма степен да унищожи западната цивилизация чрез всички позволени или непозволени средства.
