Мина вече седмица, от както в ръчичките ми е MacBook-а… Понеже съм решил да посвикна и на некъв друг ОС (готина гимнастика за възприятията, докато още е възможно) тъпо и упорито на него държа само Leopard. Опознавам си софтуера дет имам, разбирам какъв ми трябва, намирам го - повечето случаи безплатен (със съответен лиценз). Дори фотошоп се намери с читав крак (евалата Зуки), та сега и снимките мога да си обработвам като хората. Единственото нещо, което не успя да ми тръгне след ‘прехода’, беше Volito таблета, с който си мажа чат пат по снимките. Но тва си е проблем на производителя, който по неква неземна логика е решил, да си остави най-евтиния модел таблети без поддръжка на мак ос. Не, че нещо би му струвало да го направи, ама… на - фирмена политика, ко да праиш.
Все тая де. Идеята беше, че ми се ще вече да споделя некви вчепатления по отношение на бЕлото. Та ей на:
Хардуер
Засега съм доволен от качествата на машинката. Готино, малко и секси машинче. Мощно, но леко, така че може да го разнасяш нагоре-надолу. Което е много яко, тъй като сега няма да си взимам фото банка за ваканциите, ами директно с него ще обикалям 
Но въпреки всичко перфектно, има един много сериозен недостатък - монитора. Монитора на MacBook не-Pro версията е на нивото на каквото слагат по разни евтини Тошиби, Ацери и т.н. Вертикалния ъгъл на монитора е малък и ако не го гледаш правилно ориентиран, то черното най-горе и долу по екрана негативее. Което е неудобно, ако смяташ да го ползваш за обработка на изображения, тъй като има различна яркост и наситеност на цветовете в краищата на снимката, та така обработена после изглежда много странно на нормален монитор.
За щастие под правилния ъгъл, монитора пък има най-готиното цветопредаване, дет съм виждал, така че тва поне смекчава част от горното
Другото досадно нещо е липсата на Home, End, Page Up/Down, Insert и Delete бутоните на клавиатурата. Което под мак ос е ОК (тъй като има други шорткъти за тях), но под виндовс сигурно е доста неудобно 
Третото (и последно) разочарование е това, че максималния ъгъл, на който се отваря лаптопа (монитора спрямо основата) не е 180 градуса. Имам навика често да си отварям монитора на 180 градуса и да си го подпирам на краката докато седя. В момента тоя начин на употреба (който е адски удобен за мен) е напълно неприложим, тъй като поради монитора, тва дет се render-ва по екрана не изглежда хич добре…
По отношение на Leopard-а, нещата за момента са все още доста противоречиви, но като цяло вече свиквам.
Сериозните плюсове са наличието на много UI глезотии и скоростта с която вървят. Също има много яки и различни концепции за някои несъществени неща, но въпреки това правещи много готино впечатление. Шарено, лъскаво и лесно за ползване. Най-радващото за мен - мога да си слагам шорткъти за всичко! (Смърт за мишките )
Това, което най-ме кефи за момента е също и най-големия ми проблем. Най-радващото е колко са прости нещата. Простите работи стават просто, софтуера изглежда много прост и ‘интуитивен’. Защо изглежда? Ами защото за повечето от програмките, които съм ползвал до момента, съответните им windows версии имат едно поне 50%-100% повече функционалност. Което както казах е яко, тъй като прави софтуера, който така или иначе не ползваме на 100%, по-малко объркващ и изглеждащ много по-прост и ‘интуитивен’. За съжаление обаче, точно същото нещо е и дразнещо, тъй като за нещата които пък си свикнал да ползваш като хората, се чувстваш все едно са ти дали да бачкаш на супер машина, но вместо клавиатура са ти бутнали некво орезано дистанционно в ръцете. Хем не става да го напсуваш кат хората, щото може да си вършиш основната работа, хем се нервираш супер много на моменти.
Има някои концепции, които тук ги няма, а много липсват, защото са си яки сами по себе си, без значение от ОСа. Примерно - максимизиране на прозорци, Alt+Tab в пълния смисъл на думата (на мак-а тва сменя приложенията, но не максимизира джамовете им), въпреки че има некъв заместител. Tаск мениджър-a e отделна програмка, която се стартира като всяка друга… Тъпо.
Друг проблем се оказа, че под мак ос няма как да пуснеш няколко инстанции на едно и също приложение… Изпълнявайки неколко пъти едно приложение, просто ако вече е пуснато, се показва като topmost джам и до там. Wtf!??!! Тия сериозно ли? Оказва се, че по форумите съветват да съм си копирал приложението или шорткътите към него, за да имам няколко instance-а… Вие представяте ли си за какво иде реч? Истина е, че голяма част от Епълските приложения са съобразени с това - позволяват множество джамове, което до някъде симулира същия experience. Но да, симулира. Както се сещате, тия джамци не са в собствени процеси, съответно кат тресне някой от тях и всичките ви ‘инстанции’ си заминават тихо и едновременно. Отделно, че риска за крашове се повишава сериозно, тъй като най-вероятно (не съм го проверил още как точно е организирано) шерват един memory space и могат да се мажат един друг, колкото си искат…
Това последното на фона на цялостното усещане за изпипаност и в най-дребните детайли се оказа мокър шамар за поукрепналата ми мотивация да се занимавам с мак ос. Едно големо, мазно, кафяво леке/лайно на фона на излизания им в графично (и всяко друго) отношение ОС… и компютър.
Друг интересен момент се оказа управлението на паметта в мак ос. Гледайки в Activity Monitor (аналога на таск мениджъра), човек в първия момент се стъписва. Няма приложение, което да не яде по 1гб виртуална памет. Говорим си за всички приложения - ИМта, браузери и т.н. Както и да е де, бърза справка с уикито - оказа се, че мак ос до преди 10та версия (излязла преди 7-8 години) имали доста сериозен концептуален проблем с управлението на паметта… Ужким в следващите версии били пренаписали vm manager-а. Възможно е - засега нямам оплаквания - нищо не е треснало с out of memory exception, но пък и аз реално не го натоварвам и почти нищо не ползвам от тия 2гб дет имам. Но все пак числата са смехотворни и нереални, каквото и да си говорим.
Трети проблем се оказва гледането на филмчета. QuickTime + xVid кодека за quicktime-a, самия плейър става супер нестабилен. Гърми си когато иска при гледане на DivX. По форумите обясняват, че било от филмите… Глупости пълни - гърми си на абсолютно произволни места в един и същ филм, при повторно гледане. Нищо ново под слънцето - програмисти, софтуер, бъгове… Въпреки това, в такива моменти човек се замисля кога последно е виждал да му гръмне медия плейъра (или каквото там ползва под вин) 5 пъти в рамките на 20 минути…
Странна концепция е и липсата на ясен начин за uninstall на програми. Организирания подход в windows-а тук липсва като цяло, освен ако самото приложение не е достатъчно добре написано, че да си има собствен ънинсталатор. Според масовото мнение, ънинсталирането става просто с драг-дроп на application-а в коша. Което е и истина за 99% от приложенията, тъй като 99% от приложенията са малки, изключително прости и идват под формата на package (грубо казано - зип файл със всичко на 1 място). Но тръгнете ли да ползвате някакъв истински продукт, нещата вече не седят по тоя начин. Поради това и истинските продукти си пишат сами ънинсталаторите, което според мен е пълна боза…. И като концепция, и като реализация.
Та засега това са впечатленията. Като цяло машинката изглежда много готина и ориентирана към масовия народ. Шаренка и красива като играчка. Усещането за софтуера и начина, по който е написан - същото… Засега виждам много готини идеи, които в windows-а ги няма по дефолт, та смятам да продължавам да си играя. Целта е малко да си разкърша навиците, пък и да направя някаква относително трезва преценка на + и - на 2та оса след време. Защото се оказва, че реално почти никъде в нета няма истинска критика за ос-овете различни от Win, а хората, които ги ползват, въпреки че са наясно с проблемите, си траят… И като резултат се създава някаква масова заблуда, колко хубав бил ХХХ и минеш ли на него - само цветя и бонбони… Което е истина за някои неща, но и генерална заблуда по отношение на много други.
Честно казано, за момента въпреки, че уиндоуса е доста по-ръбат в сравнение с мак ос-а, не бих си и помислял да тръгна да върша нещо истинско/сериозно под Leopard-а - просто не ми вдъхва необходимото доверие. Колкото и да го хвалят, доста по-куц ми седи от вин-а. Може пък с течение на времето да му свикна и да взема и аз да твърдя, колко бил интуитивен/прост, знае ли човек…
), щото не се търпи… След кратко ровене по форумите, забелязах че не съм единствения, който не понася това недоразумение iTunes.
