Гледах оня ден една презентация, в която обясняваха за връзката между възможния избор имат и колко щастливи прави хората наличието на тоя избор. Накратко казано, колкото повече възможности - толкова повече не знаеш какво да избереш, решението ри носи стрес, а след като си взел решение пък чуденето дали са взел най-доброто/лошото решение съвсем завършва картинката.

Явно днес съм на някаква мак вълна, тъй като след филмчето се замислих и май нещата, които най- ме дразнят до момента са и тези, които всъщност ме кефят. А именно - липсата или простотата на разни неща (програмки), с които съм свикнал от години в windows. Именно липсата на разни конкретни концепции/програмки/настройки е вбесяваща на моменти, както и е най-готиното нещо за други програмки и концепции, където просто наистина имаш нужда да направиш 1 нещо и то прави точно 1 нещо (или, айде, 5, но не 500 като в повечето windows-ки софтуер).

Това всичкото идеално пасва на теорийката, която развиваше пича в презентацията. Това, което MS не разбират (явно) е, че повечето хора, които си взимат компютри в наши дни (т.е. нямат 10г опит примерно) обикновено искат да ползват машините си за изключително прости задачи (мултимедия, комуникации, fun и т.н.). Съответно за тях най-важните неща са - да е просто, надеждно и бързо. Колкото повече неща/функции има дадена програма, толкова повече се размива идеята какво точно прави.

Оливането с features не само плаши повечето home users, ами често прави и софтуера по-бавен. По тоя начин не само, че е пълно с неща, които не ползваш, ами и плащаш някакъв константен данък върху тях. Мисля, че това е и основния проблем с масовото приемане на Вистата (освен и насрания маркетинг - Apple са добър пример как може само с маркетинг да се правят чудеса)

Apple от друга страна правят играчки. Малки, прости и радващи. Нямаш 100,000 функции, за които не знаеш. Тия които ги имаш пък са прости и с лесна/малка конфигурация. Мънички, но изпипани в общия случай. Което радва. Особено когато идваш от другата крайност. За съжаление обаче, ако не си типичен home user или пък смяташ, че някои от концепциите с които си свикнал от години (десетки) са наистина ценни (като правото и на елементарен networking, right mouse button, maximize, multi-instance apps и т.н.) малко по малко почваш да осъзнаваш, че колкото и да е хубаво, ако не работиш в 2-3 области (все мултимедийни май) - реално не можеш да ползваш ОСа за истинска работа. (лирично отклонение: най-малкото поради факта, че се налага да се пише туториал за How to do Right-Click in Mac OS, очевидно хората имат нужда от лесен достъп до контекстните менюта! Толкова ли е сложно баси?! Или и в случая е по-важно да ги няма тези неща, щото требе да сме различни no matter what)

Аз лично се надявам и двете фирми да се променят към по-добре, тъй като и двете биха спечелили. Apple според мен ще намажат ако добавят съпорт за някои от горните, MS пък ще спечелят още повече ако успеят така да си модуляризират ОСа, че да могат да шипнат версия, орязана и бърза колкото един Leopard.

Ще видим какво ще излезе.. Всеки случай, презентацията беше много добра. И както пича каза: the secret to happiness is low expectations.

Има ли на земята по некадърно замислен и реализиран софтуер от iTunes?!? Вече няколко месеца не мога да проумея как може това да е най-ползвания плейър под Мак ОС.

Брутално изнервящите неща са:

• не съм открил още как да play-на с него песничка, която да не се копира в music library-то ми
• (свързано с предното) няма как да пускаш песнички, които са на друг компютър. за да го направиш трябва или (1) да си смениш default location-а на music library-то или (2) да си пуснеш да търси всякаква музика по мрежата, което като резултат постоянно сканира кое къде има
• Няма начин да го убедиш да организира структурата на music collection-a, така че да ти рефлектира файловата система (тоя проблем прави неизползваема структурата на колекцията, когато музиката ти е основно пиратска, а не импортвана от CDта)
• По-некадърно написан софтуер няма… толкова бавен и ресурсоемък. WinAmp-а е 50 пъти по-лек, а има същите feature-и като iTune

Дано някой се хване и портне WinAmpa за Mac OSX (има го за предните версии, но не е съвместим ), щото не се търпи… След кратко ровене по форумите, забелязах че не съм единствения, който не понася това недоразумение iTunes.

Абстрахирайки се от iTunes, други впечатления:

• още не мога да намеря плейър, с който могат да се гледат всички филми :)) QuickTime-а работи без проблем с 40% от филмите, VLC-то върви без проблем с 80% (т.е. досега с него имам проблеми само с филми, които съм си записвал преди 2 години - т.е. има грижи с филми енкоднати със стари кодеци), а за старите филми намерих един трети, който пък покрива едно 70% от останалите 20% :)) Все още не мога да намеря плейър, който да може да плейва филм директно от DVDто - всички от горните (без изключения) крашват при опит за гледане от носителя - първо трябва да се копира. (тук сега се сещам за оня виц за МС ‘чакай да запиша дискетата и ше ти покажа’ )
• простия networking experience е под секва критика… човек ако иска просто да си шерне няколко файлчета трябва да мине през 5 диалога и накрая (евентуално) става. достъпа до машините става по IP (ако някой реши да чака да му се рефрешне списъка с онлайн машините /аналога на my network places/ може да си повехне). А най-смешното е, че моментното състояние било много яко, щото преди трябвало ръчно да си пускаш съответния service/daemon/whatever, който рънва файл сървера
• начина на работа със DVD/CD устройството от гледна точка на записване/копиране на дискове е пълна скръб…. не мога да намеря все още безплатен аналог на Nero-то, а това което самия OS предоставя е под всякаква критика (т.е. за прост запис на DVD/CD става, но ако случайно искаш някакъв контрол над процеса - забрави…
• искам си дясното копче на trackpad-а… с нормална мишка имаш дясно копче, без мишка обаче трябва да помпаш Control+left click за да имаш конктекстни менюта… ебем ти концепцията, честно

Има и няколко положителни:

• под целия бозав и на места дървен интерфейс стои freeBSD, което само по себе си е бонус ако човек го кефи да ръчка и си конролира системата на ниско ниво (с учебна цел в моя случай)
• това с 4те часа издръжливост на батерията е най-хубавото нещо в цялата машина
• забелязах един feature, който във вина го искам от 100 години - да ми запомня настройките на volume-то за различните  състояния на аудио изхода (нищо в него, включени слушалки и т.н.)

MacBook-а е играчка, това е… точно както и всичките им останали продукти/модели, с изключение на тия дето струват безумно много и за тия пари могат да се намерят далеч по-добри и по-производителни не-Мак машини. Така че реално освен готиния дизайн на продуктите и шарения им интерфейс (+ бруталния маркетинг), няма особен смисъл човек да се набутва с мак.

Но пък какво толкова - играчките са готини…  Някой беше казал, че при мъжете единственото, което се променя с течение на времето е цената на играчките. И е прав

В последно време се чудя какви са ми силните страни. С други думи - да мога да дам за себе си верен отговор ако на интервю ме питат ‘Какви са качествата, заради които смятате че ще сте полезен на фирмата ни’.

Ако седнете и се зачетете в обяви за програмисти, в общи линии това, което се търси и цени, се свежда до: какви технологии знаеш и колко години опит с тях имаш. Гледайки себе си, положението не е розово спрямо тия критерии. За последните 6,5г от както взех да бачкам, нямам повече от 2г с каквато и да е тефнология. Също нямам повече от 2 години и в какъвто и да е domain. Поради всичките тия смени, до момента нямам богат/тесен/специализиран опит в нито едно от нещата, с които съм се занимавал. Но за сметка на това съм се занимавал със сума неща, решавал съм проблеми от най-различни естества и с най-различни средства.

Спорно е дали това е проблем или не. Съгласен съм, че в някакъв момент, като решиш да се пенсионираш и/или спре да ти се занимава, харесваш си някаква област, изяждаш с корите каквито материали намериш и ставаш про там. Освен това е спорно дали човек, който знае всичко в дадена област е в по-добро (дългосрочно) положение спрямо такъв, който има по-широк опит, но за сметка на това може да учи бързо.

Не съм сигурен за отговора в случая. Това, което знам е, че в последно време точно широкия ми опит и способността да научавам/навлизам в/разбирам непознати за мен неща, май е най-силната ми страна. Последните 2 проекта стана някаква практика, да се присъединявам след като повечето хора по проекта вече отдавна си копаят по него. В началото съм супер фрустриран и агресивен (тъй като не знам въобще за какво става въпрос, а това води до ultimate нещастие), след 2 седмици вече участвам напълно адекватно във всички дискусии, а след още 1 седмица… газиииим

Чудя се за какво най-добре мога да използвам тая ми черта, че да извлека максимално дивиденти. Не съм сигурен дали програмирането е най-удачното приложение. Определено върши работа, но може да има и по-добри/интересни варианти. В края на краищата, нали всеки трябва да се занимава с това, което може най-добре. Е точно това се опитвам да открия, тъй като в последно време  по-ясно взех да виждам какво мога и какво не… А това, което май го мога най-добре, трае до време. Защото подозирам, че с времето все по-трудно ще става тоя номер с ученето.

TED, официално започнала като конференция за Technology, Entertainment and Design, в момента съдържа едни от най-интересните презентации, които могат да се намерят (поне безплатно) в нета. Презентации на най-различни теми, от най-различни области.

На тоя сайт може да убиеш цял уикенд без въобще да разбереш как си минава времето. Самите презентатори са също невероятни образи в общия случай, та пристрастяването е наистина лесно. Отделно, че доста често представят и светила като Stephen Hawking.

Въпреки, че сайта не е от вчера и много хора знаят за него от сума време, забелязах че има и доста такива, които не са го виждали. Та за тях е тоя пост.

Ето и едно клипче за зарибявка, темата ‘Do schools kill creativity?’. Филмчето на голям размер, слушалките и… приятно

п.с. клипчетата ги гледайте до края, тъй като чат-пат има много интересни Q&A сесии с презентаторите

Преглеждайки сутрешния блогрол, попаднах на ей тоя пост на Джоел Сполски. Поста е посветен на Бил Гейтс и описва едно негово ревю на spec, писан от Джоел през 1992г.

Определено интересно четиво, тъй като на малко места може да се намери информация за истинския Бил Гейтс, а не за образа от новините. Ето един цитат от поста:

What did I take from all this? Bill Gates was amazingly technical, and he knew more about the details of his company’s software than most of the people who worked on those details day in and day out. He understood Variants and COM objects and IDispatch and why Automation is different than vtables — and why this might lead to dual interfaces. He worried about date and time functions. He didn’t meddle in software if he trusted the people who were working on it, but you couldn’t bullshit him for a minute because he was a programmer. A real, actual programmer.

Присетих се днес, че наближава есенния TechEd EMEA. И за момент се зарадвах - представих си идеалното съчетание на полезното с приятното Накратко - Катя с мен, хотелче за 2ма, аз по цял ден на лекции, а тя щъкаща из града и музеите. Както събитието е и една пълна работна седмица, ако вземем и околните weekend-и ставаше просто… ммммм.

Та в тия 5 блажени секунди, през които вече си представях и какви снимки ще станат, и сангрията, и бар Мариачи… взех че намерих price list-а за събитието. Еми: 2200 евро-лазарника за 5те дни. Което за съжаление е доста сериозна сумичка… Но пък и конференцията си струва всяка минута

Ще се мъча тия дни да видя дали не мога да измъкна някакво намаление, но съм почти сигурен, че ше ми се размине. Та и тая година май ще го изтърва ТекЕд-а, да му бера лайката..

А как готино го бях замислил…. ееех

Преди малко по новините на ВВС даваха някакъв репортаж за изборите в Зимбабве. Не съм съвсем наясно какво става там, така че няма да го коментирам, пък и не беше това целта на поста. Мисълта ми беше, че по време на тоя 3-4 минутен репортаж, даваха интервюта с разни Зимбабвийски министри - всичките говореха английски. Може да е бил с акцент, с грешки и т.н., но разбираем английски език.

Та гледайки аз тия министри на държава, която в момента има проблеми от такова естество, че нашите родни са просто бели кахъри, се замислих колко от нашите министри знаят какъвто и да е чужд език. Всъщност в последно време станаха повече, но до скоро положението беше критично.

Да вземат да се сложат някакви изисквания в закона министрите да знаят поне 1-2 езика, единия от които английски. Ако не друго, хората няма да се чудят дали управляващите се правят или наистина са олигофрени.

Има нещо много магнетично и яко в тоя град. Въпреки, че с Катя имахме общо не повече от 6 часа прекарани там, си обещахме, че скоро ще отидем пак там и то поне за седмица. И наистина там има достатъчно неща за обикаляне/гледане, така че да прекараш и повече от месец. Но поне седмица според нас е минимума, а 6 часа са абсолютно недостатъчни…

Въпреки краткия престой и отвратителното време, което уцелихме, Париж ни хареса много повече от Лондон. Самия град е далеч по-красив като архитектура, самите улички и цялостното усещане, докато се разхождаш из него, е мноого приятно. Ала ‘Amelie Poulain’ едно такова Дори френския, който принципно супер ме дразни на слушане, там си стоеше много на място.

Освен това наистина има мноооого забележителности. Затова е готино като се иде за седмица примерно, да се ‘изръшнат’ забележителностите за 2-3 дни, а през останалото време:
- 2 дни безцелно мотаене из някое от готините кварталчета в центъра
- 2-3 дни с кола под наем из провинцията на селски туризъм

За съжаление Париж страда от същата Лондонска болест - масово присъствие на полиция и камери под път и над път. И въпреки, че положението с камерите не е чак толкова зле, колкото в Лондон например, то е наистина пълно с полицаи (или военни?), въоръжени с автомати, които си щъкат из улиците край най-големите забележителности на града… Количеството мюсюлмани, което видяхме беше значително по-малко от други места, но пък за сметка на това беше пълно (ама фраш) с негри. Така че това, пък и размириците от миналата година обясняват донякъде показността на полицията.

Иначе ние след 6 часа припкане в отвратителното време, стигнахме хотела и след кратка дрямка се занесохме до залата, където беше концерта. Залата беше огромна и с перфектна акустика (за сефте чувам толкова добре озвучен концерт на закрито). А самия концерт беше невероятен, както винаги. С тая разлика, че публиката там беше наистина много надъхана - просто Ману е много голям във Франция

Та след 4 часа концерт и 4-5 биса се прибрахме в хотела и дремнахме няколко часа, защото на следващата сутрин в 10:05 ни беше обратния полет към Копенхаген. Престоя беше прекалено кратък, но нищо - следващия път повече Поне така се зарекохме с Катя

/на flickr съм качил снимки/

Поредната статия/интервю с Алекси Алексиев на тема Шериатските финанси. Определено интересно (дори и дълго) четиво.

Статията оригинално в Информационна Агенция Фокус. Копирам я и при мен, тъй като от сайта на Фокус ще изчезне до няколко дни.

Алекс Алексиев: Шериатските финанси са основна заплаха за Запада

07 юни 2008 | 12:13 | “Фронт пейдж мегъзин”

Вицепрезидентът на Центъра за политика по сигурността на САЩ Алекс Алексиев публикува през октомври миналата година своя статия за ислямските финанси и мястото им в западния свят. В интервю за “Фронт пейдж мегъзин” Алекс Алексиев коментира основните моменти от статията си и връзките между “шериатското финансиране и финансирането на ислямизма”.

Бих желал да обсъдим шериатското финансиране. Може ли да обясните какво точно е това и какво е връзката му с новия филм на Вилдерс?

А. Алексиев: Филмът на Вилдерс “Фитна” засяга тази тема само мимоходом, споменавайки за Halal-Fund Investments за мюсюлманите, а шериатското финансиране е феномен, дори цяла индустрия, която в момента се развива с големи темпове.
Първото нещо за отбелязване в шериатското финансиране, което е изведено от ислямската икономика, е, че и двете концепции са измислени, скалъпени. Нито една от двете не е практикувана или дори споменавана, до 40-те години на миналия век, когато радикалният пакистански ислямист Абул Ала Маудуди ги измисля. При разработването им целта му е била изцяло политическа и не е имала много общо с икономиката или финансите, две сфери, които са му били напълно непознати. Целта му, най-просто казано, е била да убеди мюсюлманите, че ислямът е цялостна система за водене на живот за всички временни или свещени неща, както и че Западът не може да предложи нищо полезно на мюсюлманите. Това е бил ключов момент в плана му за ислямизация, към който той се е придържал упорито в течение на десетилетия. Фактът, че на първата ислямска банка отне 30 години, за да реализира програмата му, доказва колко е изкуствена тази концепция.
На теория шериатските финанси дават възможност на мюсюлманите да извършват финансови транзакции докато спазват шериатските забрани срещу даването на заем с лихва, употребата на свинско, алкохол, хазарт, забавления и т.н. На практика, докато в традиционното капиталистическо финансиране е възможно да се отпускат средства без лихва или без гаранции, но не е възможно да бъдат избегнати и двете форми едновременно. Така че, за да облекат традиционен продукт в шериатски одежди, практикуващите шериатско финансиране и техните съучастници биват въвлечени в повече или по-малко прозрачни легални фикции, хитристи, трикове и техники за измама. Иронично, така те попадат в старата като света ислямска традиция на легалните фикции, известна като хиял, която е била разработена, за да позволи осъществяването на сделки, заобикаляйки положенията на шериата, които не са били особено смислени дори в ранните дни на исляма.
Нека ви дам някои примери. Най-често срещаната сделка при шериатското финасиране се казва мурабаха (murabaha) и е еквивалентна на традиционния банков заем за финансиране на покупка. Това, което прави мурабаха привидно мюсюлманска, е това че банката теоретично закупува стоката и поема известен риск за периода преди да препродаде стоката на клиента на изплащане, включвайки лихва за услугата. На практика двете операции се извършват едновременно, клиентът трябва да закупи и застраховка за стоката, така че рискът е всъщност нулев. Също така банката предварително взема такса за закъснели плащания, която бива възстановена, ако плащанията се извършват навреме. На практика, освен по името си, това е стандартен лихвен заем, само че неминуемо по-скъп. Същата е ситуацията с ипотечните кредити, където банката закупува жилището и си връща парите на “наемни” вноски по прозрачна схема, наречена намаляващ мушарака (diminishing musharaka).
След ангажирането си със семантична акробатика, за да се отрече, че това е лихвен ипотечен кредит, банката се обръща към клиентите си и им казва да получат лихвите си при връщането на данъците им, след което казва на данъчните власти, благословени да са състрадателните им сърца - обложете ги с пълния данък.

Това ни води до “Уолстрийт”.

А. Алексиев: Да. Участието на западни финансови институции в SCF е основно за прогресът, който е направен досега, и е главна причина, защо се превръща в мащабна заплаха за нашите финансови пазари и за националната сигурност. Съществено е, защото шериатските финанси, не взаимодействат добре сред мюсюлмани. Има, разбира се, малко затворено общество на отдадени вярващи, които биха действали, дори ако губят пари, но голямото мнозинство гледа подозрително на шериатските финанси. Пакистан, например, въвежда шериатските финанси във инвестиционната си стратегия през 1980 г. Днес, след повече от четвърт век, едва 3,5% от всички активи в страната се управляват от тези финанси и това важи и за други мюсюлмански страни, с изключение на богатите на петрол емирства в Персийския залив. Западното участие е ключово, защото повечето мюсюлмани, богати или бедни, нямат доверие на собствените си банки и се нуждаят от Запада, за да узаконят ислямските финанси.
И тези западни банки се съгласяват на това само поради една-единствена причина и тя е съблазънта на десетки милиарди от комисионни за транзакции от индустрия, която в момента разполага с около 1 трилион долара. Това е разбираемо, но това, което нито е разбираемо, нито може да се извини, е тяхната готовност да си затворят очите и да не задават въпроси за характера на шериатските финанси.
За съжаление на “Уолстрийт” шериатските финанси представляват кула от карти за игра, която не е по-стабилна от ипотечната фантазия и ще свърши по същия начин, когато стане ясно на инвестиращото общество до каква степен тези западни институции са се изложили на големи опасности от съзнателно укриване и измамна заблуда до материална отговорност. Моят колега Давид Йерушалми написа смайваща статия, в която разкри огромните рискове за тези помощници на ислямистите и която ще шокира обществеността, когато бъде публикувана.

Шериатските финанси разграничават ли се от Шериата?

А. Алексиев: Последователите на Шериата ни казват, че това е даден от господ закон, който е неизменен, безкраен и задължителен за мюсюлманите във всички аспекти от живота им. Той определено не е бюфет, в който можеш да бръкнеш и да си избереш каквото искаш, когато ти харесва. Така че не може да се говори за шериатските финанси отделно от закона на Шериата.
В същото време “муамалата” (нормите в гражданското право при мюсюлманите) е нещо съвсем различно. Той определя какво може или не може да прави вярващият във всички други сфери и е откровено реакционен и неразбираем в своята същност.
Прилагането на тези норми на шериата е равносилно на средновековно варварство. Той се приема като религиозно задължение, дирижира воденето на джихад срещу немюсюлманите, за да бъде създадено ислямско управление (халифат) навсякъде по света. Убийствата на прелюбодейци, хомосексуалисти и изменници и жестоката дискриминация по отношение на жените и немюсюлманите са само някои от принципите на шериата, които са напълно различни от всичко, което тази страна и западната цивилизация защитават.
Шериатът е и много по-радикален от самия Коран, поради което ислямистите са го превърнали в основа на своята идеология. Например, в Корана няма написано нищо за това да се убиват вероизменници и прелюбодейци, а халифатът изобщо не се споменава. И до ден днешен никога това няма да бъде съобщено или дискутирано от някоя от институциите, свързана със системата на шериатското финансиране или от многобройните последователи на шериата, които намират средства самостоятелно.
Например, наскоро в Харвард се проведе голяма международна конференция за шериатското финансиране, организирана от център за шериатски изследвания. Ако посетите подобно мероприятие, то вие ще изслушате десетки добре платени лектори, които ще говорят по всички възможни теми, свързани с шериата, с изключение на жестоките учения за убийства на тази старовремска доктрина. Това е все едно да се проведе конференция за нацистката идеология и дискусията да се ограничи само до успешните й програми да се намали безработицата и да се изградят пътища и детски градини, без нито веднъж да се спомене, че нацизмът на първо място и преди всичко е геноцид.
Това е нещото, което прави цялата индустрия потънала в измама или дори по-лошо. Бих казал по-лошо, тъй като ако започнете да изучавате нещата като мен, у вас ще се породи особеното усещане, че имате работа с нещо, което е на границата на конспирацията, за да не може обществото да види какво наистина се случва. Една от последните тенденции в системата на шериатското финансиране е да не се използва термина “шериатски” , който се замества от “етичен”. И сега вие може да видите много нововъзникващи групи, които ви казват ,че се занимават с “етични инвестиции”, и вие трябва да се вгледате много внимателно, за да разберете, че това не е нищо друго освен шериатско финансиране. Дори така уважавано издание като “Уолстрийт Джърнъл” наскоро беше един от спонсорите за провеждането на конференция за “Ислямските етични инвестиции”. Боб Бартли сигурно се обръща в своя гроб ( Робърт Бартли е бивш главен редактор на “Уолстрийт Джърнъл” – бел.ред) .

Западните банки, които съдействат за шериатското финансиране, наясно ли са какво всъщност правят? Ако да, защо се решават на това? Ако не, как може да са толкова неосведомени?

А. Алексиев: Ако не знаят, то тогава става дума за случай на тежък когнитивен дисонанс. Аз смятам и се надявам да греша за това, че перспективата за големите печалби ги е заслепила не само за потенциалните рискове и клопки за техните инвеститори, но също така и за задълженията да ги информират за истинския характер на тези инвестиции.

Правителството може да предприеме мерки, за да защити нашите пазари, нали? Кажете ни няколко неща, които могат да бъдат направени за обръщане на процеса на шериатските финанси.

А. Алексиев: Правителството може много да направи, ако пожелае. Вече имаме стриктни правила - затегнати още повече след 11 септември - които задължават финансовите институции да знаят кои са техните служители и клиенти. И все пак, добре известни са случаи, при които американски институции, включително Дау Джоунс, наемат съветници по въпросите на шериата, които открито защитават самоубийствените атентати и джихада срещу Америка. Това не е ли факт, с който трябва да бъдат запознати инвеститорите и не трябвали Комисията по борсите и ценните книжа и Министерството на финансите да ги накарат да направят това? До ден днешен нищо не са направили и е крайно време американската общественост да започне да задава някои трудни въпроси на федералните власти и на банките. Страхувам се, че дотогава няма да бъде направено много, освен ако, разбира се, междувременно не се намесят адвокатите.

Как на практика ни застрашават шериатските финанси?

А. Алексиев: Това наистина е най-важният въпрос, защото едно е ако шериатските финанси са само маневра, целяща да “оскубе” общността на инвеститорите, но съвсем различно е, ако застрашават нашата национална сигурност. А те със осигуреност я застрашават най-малко на две нива.
Първо, главната й политическа цел е да легитимира шериата на Запад, за да отдели още повече мюсюлманските общности от останалата общественост и да създаде ислямистки анклави, контролирани от шериата насред западното общество. В тази посока вече бяха осъществени някои големи завоевания. Трябва да сте забелязали, че архиепископът на Кентърбъри наскоро изказа мнение, че въвеждането на шериата във Великобритания е “неизбежно”, защото те вече са признали шериатските финанси за легални. Премиерът Гордън Браун, на свой ред, прокламира на дълго и нашироко, че шериатските финанси са прекрасно нещо за лондонските финансови пазари. Как би могъл да твърди такова нещо. Докато шериата е добър за Лондон, не е добър за британските мюсюлмански общности, които искат да го въведат като паралелна правна система.
И тогава идва директната финансова подкрепа, която осигуряват шериатските финанси на екстремизма и тероризма. За начало за шериатските финанси като съветници работят десетки радикални ислямисти, които са много добре платени.
Някои от тях са членове на десетки бордове и правят милиони долари, част от които се дарява в последствие за екстремистки каузи.
След това стои въпросът за “закат”, онези 2,5% или повече от доходите, които всеки мюсюлманин трябва да дари за благотворителност всяка година като религиозно задължение. Това включва всички шериатски финансови институции и така събраните средства възлизат на много милиарди. Не знаем как се събират или разпределят тези средства, но миналата година видни ислямисти като един от стожерите на шериатските финанси, саудитския милионер Салех Камел и гуруто на джихадистите Юсуф ал Карадауи подкрепиха схема за събиране и разпределяне на закат чрез централна международна организация, която вече бе одобрена от Организация Ислямска конференция (ОИК). Помислете за последствията! Организация, ръководена от дегизирани врагове на нашата цивилизация, която законно събира милиарди долари от нашите банки, които разпределят както намерят за добре. Плашещо е.
Съществува и още една малка вредна схема, наречена “пречистване”. Въпреки че категорично отхвърлят лихвата, ислямските финанси, в същност, инвестират в институции, които използват лихва, като обикновено я ограничават до 30% от печалбата. Но след това приходите за инвеститора от подобни, получени спечеленото по неправилен, начин трябва да бъдат “пречистени”, т.е. да бъдат приспаднати от инвестицията и дадени за благотворителност. А сумата, която трябва да бъде пречистена се оценява, приспада и дарява за благотворителност от съветниците по шериата. Всичко това се случва преди разплащането с инвеститора, който изобщо няма думата по въпроса. Къде отиват тези пари, можем само да гадаем. Доколкото ми е известно нито една банка, занимаваща се с шериатски финанси, не е разпространила информация, свързана с “пречистването”. Не трябва да си гений, за да се сетиш, че един шериатски борд, като този, който ръководи Ислямския индекс на Дау Джоунс (IMANX), чийто председател е видният идеолог джихадист Муфти Таки Усмани, едва ли прави дарения на някоя младежка организация.

Александър Алексиев е роден през 1941 г. в България. През 1965 г. емигрира в САЩ и става един от най-добрите анализатори на бившия СССР и комунистическия лагер. В момента Алексиев е съветник по въпросите на националната сигурност в Пентагона и ЦРУ, водещ вицепрезидент на Центъра за политика по сигурността на САЩ и ръководител на програмата “Ислямски радикализъм и международен тероризъм”. Дълги години е работил за корпорацията RAND. Автор е на публикации по въпросите на ислямския тероризъм: “Уахабизмът – държавно спонсорираният екстремизъм”, “Нефтени милиарди за джихад”, “Таблиги Джамаат – невидимият легион за джихада”, “Съветската армия в Афганистан: поглед отвътре”, “Саудитският уахабизъм – врагът на САЩ и Русия” и други.

Статията на Алекс Алексиев, чието съдържание се коментира в интервюто бе публикувана на страницата на “Фокус” през октомври миналата година:

Ислямско финансиране или финансиране на ислямизма?
Започвайки през 1970-те г., малко забелязван феномен, наречен Ислямско или Шериатско финансиране, за първи път се появи в мюсюлманския свят, а в последствие и на Запад.
През последните няколко години, след като цените на петрола достигнаха безпрецедентни нива, финансовата политика “Шериат” се превърна в най-бързо развиващия се и набиращ популярност метод в международното финансиране. Методът се използва от около 400 банки. Приходите от използването му досега са почти до 1 млрд. долара и нарастват с 15% или повече годишно. Западните финансови институции и дори правителствата се възползваха веднага и повечето западни банки днес предлагат някои от ислямските финансови продукти.
Въпреки светкавичното си развитие “Шериат” остава до голяма степен мистерия за широката публика и дори за финансово грамотни хора. Това се дължи на някои екстравагантни твърдения , направени от името на рекламодатели и потребители на този нов финансови продукт. В крайна сметка, има съвсем малко ценна информация, която се предоставя на публиката по отношение на това какво всъщност представлява финансирането “Шериат”, как е възникнало, кой действа по тази схема и кои са нейните цели и приложения.
Защитниците на този метод на финансиране твърдят, че това е моралната, съобразена с религиозните предписания и етика алтернатива на конвенционалните методи на финансовата политика. Този метод е напълно съобразен с предписанията на мюсюлманския закон Шериат, който традиционно трябва да контролира всеки аспект от човешкия живот, включително и финансите. Всъщност, единственият критерий, по който се определя дали дадена финансова операция е съобразена с “ислямското финансиране” е да отговаря на правилата в Шериата, така, както са установени от духовниците и мюсюлманските богослови. Въпреки това, нито защитниците на този тип политика, нито западните му критици разкриват същността на метода “Шериат”, освен, че той забранява обслужването на личните интереси, спекулациите и още няколко забранени от исляма действия и поощрява благотворителната дейност.
Това не е съвпадение, а напълно съзнателно прилагане на определена политика от страна на практикуващите този метод финансисти - единствената причина за тази тайнственост е това, че разкриването на философията и подробностите на тази политика на потенциалния инвеститор и широките маси ще доведе единствено до бурна враждебна реакция и поставяне на легитимността на това финансиране под въпрос.
И така, какво всъщност представлява Шериатът и какво е той за западните институции, които толкова пламенно го защитават? Бидейки далече от Божия свещен закон, Шериатът всъщност е творение на човека много след създаването на свещената книга за всички мюсюлмани и по същността си е реакционен и напълно в разрез със съвременните условия на живот, човешките права, политически свободи и международни отношения. Шериатът всъщност е допринесъл много малко за сформирането на ислямското право в исторически план, а днес, в условията на съвремието, е още по-неактуален. Този закон позволява убийството на хомосексуалисти и прелюбодейци - и двете заклеймени като престъпления в Корана. Откритото дискриминационно отношение към жената и неверниците, легитимността на робството и правото на офанзива (“джихад”) срещу немюсюлманите, окачествени като религиозен дълг, само допълват негативната представа за този закон. Западните защитници на Шериатското финансиране трябва да знаят още, че според догмите на този закон, мюсюлманите имат право да лъжат считаните от тях за неверници и да им дават подкупи, за да ги направят мюсюлмани. Неслучайно Шериатът е основата на повечето радикални течения в ислямския свят.
Много от хората и институциите, участващи в този феномен, най-вече сред западните компании, практикуващи тази политика, са мотивирани предимно от лесните приходи от ликвидността на средствата от добива на петрол, процъфтяваща в Близкия Изток. За тези, които са разработили тази стратегия обаче, ислямското финансиране има много малко общо с финансирането и всичко свързано с исляма като догма. И то не какъв да е ислям, а радикален ислям, в чистия му вид, който напоследък се е превърнал във феномена, с който се идентифицира целия мюсюлмански свят. Наричан ислямизъм, ислямофашизъм или радикален ислям, това е ксенофобска и хилиастка по същността си идеология, много приличаща на нацизма и комунизма, която цели до голяма степен да унищожи западната цивилизация чрез всички позволени или непозволени средства.

От едно известно време, wordpress-a нещо му стана… Навигацията от главната страница през коментар или пост хедър, в по-голямата част от случаите първия път води до грешката:

“Няма публикации, които да отговарят на вашите условия”

Ако юзера повтори или потрети, обикновено все пак стига до желаното съдържание. Трябва да взема да се разровя да видя какъв ли е тоя проблем, който се появи последните няколко седмици.

Някой да има сходни наблюдения или идеи от какво може да е?