***

Цялото ми свободно време е уплътнено със спорт, основно болдъринг. Адската краста, просто не е истина.. Лошото е, че като със всяко друго нещо, което ме зарибява, и с това поради прекаляването успявам да си докарам разни нови болки на нови места. Ей ся примерно втора седмица вече не катеря, щото си прецаках бицепса. За сметка на това пък, 3 пъти седмично прекарвам по 3 часа във фитнеса  :) Трябва да се вдига нивото, щото догодина има планирани ски ваканции, хайкинг, катерене… А тия с лежане не стават :/

В тоя ред на мисли, края на януари минавам курсовете по осигуряване и сменям залата и клуба. Надявам се че до към лятото ше съм се поотракал на закрито, тъй че да може да почнем да ходим с дружинката по некои по-ниски скали из шведско.

***

Най-накрая си организирах ски ваканцията. Понеже тая година съм бюджетен, мислех да карам в Банско. След кратка проверка на цените обаче, особено на цените на хотелите, като направих всички сметки (транспорт, спане, картите и манджа), се оказа че е по-евтино да отида с една група бивши колеги в Австрия. Е – на 14ти януари отивам в Австрия. Наистина не виждам как Банско скоро ше е конкурентноспособен курорт.. Дано бухалите от тЮлен си преосмислят стратегиите и цените, защото предвид качеството на услугата освен пияни руснаци по пистите, не виждам какви други чужденци биха се излъгали..

***

Тая Коледа се прибираме само за 1 седмица. Решихме, че няма да е зле да изкараме една нова година и в Копенхаген. Ей тъй, за разнообразие дет се вика.. Тъй като в Сф практически въобще няма да се ходи, ако някой иска да се видим – Пз е само на 110км и има сносни кръчми, а телефона си ми е все тоя

Некви прости и недоклатени келеши и кифли, водени предимно от сляп расизъм и дълбок комплекс за малоценност, седят и ми крещят да се събудя.. И защо? Защото явно ако не гледам на циганите единствено като на изходен материал за сапун, или пък не искам ‘турците под ножа’, явно спя.. Ем сори пичове, но ако тва моето е сън – не искам да се събуждам във вашата реалност, където поради личната ви некадърност и елементарна простота, целия ви свят ви е крив, начело с циганите, турците и евреите..

Расизма е диагноза и наистина ме е яд, че осрахте смислената причина за протест (с/у корумпираното бездействие на институциите срещу махленски мутри от сорта на Рашков) и обърнахте всичко според елементарните ви представи, в ограничения ви свят, където всичко е черно-бяло..

А най-лошото е, че повечето протестиращи бяха млади типове и типки. Което иде да рече, че до 10-15г, когато тоя проблем значително ще се е обострил (според мен е нереалистично да се мисли, че някой в държавата му пука и ще се заеме с реални действия в посока разрешаването му), същите тия муфлони ще са мнозинство и тогава ще си сноши родителката..

Силно се надявам ченгетата да удържат контрола над положението (който все повече е явно, че изпускат) и тоя път, ей тъй – за разнообразие, да вземат наистина да си свършат работата. И то не само те, ами и следствието, че и съда, та виновните (които и да са) да го отнесат бързо и качествено.

Силно се надявам, че и глупаците, които къде с действие – къде с бездействие, къде умишлено – къде не, съсипаха държавата и вярата в институциите; не си мислят, че могат да продължават с цирковете и че ще потулят всичко чрез медиите до седмица-2.. Проблем има и както се вижда, никой вече не му се занимава с държавата, а директно действа според личните си разбирания за справедливост, наказание, добро, лошо и т.н.

Силно се надявам и разните олигофреидно-нацистични мърши от сорта на Сидеров и Янев или да получат прозрение и IQ +100, или някой да им посвие сърмите, за да не тръгнат да раздухват огъня.. Щото ше стане мазало, мазало което те няма да отнесат, а ше го отнесат обикновените хорица и то предимно тия по малките градчета и села, където родната милиция не пази.

Време е вече некои калъфи в министерството да усетят нуждата от дългосрочна национална политика и да си размърдат дупарите в тая насока. Проблема нито ще се реши сам, нито ще се реши с повече полиция/милитаризация на и без тва почти полицейската ни държава. Ако не почне най-накрая да се търси истински работеща интеграционна стратегия, нещата само ше назляват.. И то със скорост, много по-висока от тази, която ни се иска.

Записах и една липсваща ми песничка от трака на Амели, а именно валса:

А понеже ми липсваше и читава версия на каскадите, взех че и нея записах (че по първия запис отнесъх толкова псувни в ютюба, че чак ми стана гузно )

Това, което никой не спомена обаче, а според мен е доста значимо и определящо в случая е, че ИКЕА са всъщност най-евтините и нискокачествени мебели, които се продават. Правени са от най-ронливите трици и едно 90% от тях не подлежат на разглобавяне (в случай, че решите да се местите) или по-скоро на повторно сглобяване.. Цените им в Бг са високи по една или друга причина (къде заради висока себестойност, къде заради мерака им да се позиционират в некои по-снобски среди), но това за съжаление по никакъв начин не променя фактите от по-горе.

С оглед на тва, наистина не разбирам какво по-точно значение има, дали кухня от там струва х000 или 2*х000 лв при положение, че ше се саморазпадне до 3-4г.

Последните години като цяло се зарибявам все повече по outdoor спортове, а и покрай годинките живот в датско, изпитвах въпиюща нужда от планина, 3D един вид.. В тоя ред на мисли преди месец-2 реших, че ше изкарам 4-5 дни трекинг в планината, с палатки и тежките раници –  както си му е реда. По едни или други причини обаче, нямаше много желаещи – едни ги домързя, други си имаха вече планове, трети нямаха възможност, четвърти.. просто си напраиха оглушки. Като резултат бяхме 3ма – едно добро число, но пък разни глупави урагани блокираха Ангел в Ню Йорк и.. останахме 2ма – аз и Викторията.

Предвид, че и на 2мата ни беше за сефте на толкова дълъг преход, пък и никога не бяхме стъпвали в Пирин (освен Банско и пистите около него, но то това не се брои), се изискваше известна подготовка. Като за начало хванах един приятел (оказа се бивш национал на Португалия по туристическо ориентиране) да ме научи да се оправям с карта и компас – много ценно нещо това. Ценно, тъй като предвид редкия и слаб сигнал в планината, план Б – т.е. използването на gps-a на телефона ми в случай на загубване, би било mission impossible.

Освен ориентирането си трябваха и читави дрешки, обувки и т.н. – все неща, които тук накупих на една мега разпродажба на Northface. Момент за реклама: няма такова качество. Скъпо е, но предвид на какви условия беше подложена екипировката, останах адски доволен, адски..

Раницата обаче се оказа тежичка – близо 20кг разнасях 4 дни. Естествено, ако имаше някой от нас някакъв опит, щяхме да знаем да не се презапасяваме толкова с ядене, но… дори в такъв случай, не мисля, че бих успял да падна под 15-16 кила. Тя самата раница си е тежичка, пък и палатката, чувал, апарат с 1 резервен обектив – събира си се

Интересно е как за 4 дни успях да срещна повече интересни хора в планината в Бг, от колкото за 4 години в Дания (като изключим близките ми приятели тук разбира се). Първия от тях, Павката, веднага след тръгването ни с теснолинейката от Септември. Бах жизнерадостния и оптимистичен тип Дискутирахме нашия маршрут, неговия, стари негови, бъдещи, племенницата му, времето, държавата, щатите… Уникално е, как в България с непознат може да се достигне толкова бързо до такова ниво на близост – това  в Дания (пък и в западна европа) не мисля че съществува..

Срещите с хора като Павката са рядко зареждащо преживяване. Такъв неподправен оптимизъм не бях виждал, особено предвид последните години, през които в България се настани вълна от песимизъм, а аз пък се заселих на север, сред хора известни със спонтанност, граничеща с тая на парче сухар. На техен фон, Павката разправящ, как последните години изцяло разчита на случайността и късмета си, за да си осъществява преходите и въпреки това ‘винаги всичко се нарежда’, звучи направо… марсианско

Втория колоритен тип се появи още със слизането ни в Добринище – г-н Динко Топузов. Банския район е едно странно място, където дори когато хората са учтиви, когато говорят пак ти се струва, че те хокат Дали е от диалекта, дали от децибелите или пък от шантавите конструкции – не е ясно, но и г-н Топузов спадаше стройно в гореспоменатата група благогласни люде Иначе Динко се занимава с транспорт из целия район на Банско и Добринище, както и половината хижи из района. Оперира 2 МПСта – една оранжева Шкода 120ка и една убер назлобена УАЗка от тия най-старите, които дори бърза помощ не ползва вече. И 2те машини изглеждат, както и звучат, но за сметка на това пък са в движение.. До кога точно – неясно, но за момента поне проблеми няма. Отделно че до някои от тия хижи само с такива може да се стигне, за разлика от разните паркетните джипове, които въпреки че наводниха пазара, най-много да те заведат за риба и то ако не е много 3D пейзажа

Плана ни за първия ден беше да се качим от х.Гоце Делчев пеш до Безбог, но ни посъветваха да си пазим силите и да хванем лифта първия ден. То се оказа, че дори и с лифта, на Безбог бяхме към 4 следобед, което ни даваше още около 3-4 часа светлина преди опъването на палатката и тъмното. Съответно след пристигането ни горе, директно хванахме към Попово езеро и от там мислехме да се вдигнем до Самодивските, където да нощуваме, но… здрача ни хвана точно след като бяхме обиколили езерото. Та намерихме една относително равна и готина височинка над пътеката, където се установихме за през нощта.

А Пирин е брутален. Бру-та-лен. Трудно се забравя първата гледка, която се открива към Попово езеро, минавайки баира над Безбог. Чувстваш се един такъв малък, никакъв.. Отделно пейзажа е на места наистина марсиански, не от тоя свят. Трудно е да се опише…

А каква е тишина и спокойствие там горе. Отделно че и имах сериозна нужда точно от тишина и спокойствие.. Май тая първа вечер ни беше най-мълчалива, като се замисля

Следващия ден се излюпихме рано-рано, смъкнати в дъното на палатката – оказа се че дори и на лек наклон,  чувалите са достатъчно хлъзгави отвън, че да се събудиш не където очакваш Както и да е – след стандартните сутрешни процедури, хванахме към Самодивските и към Тевно езеро. Плана ни беше да подминем Тевното и след час-2 ходене от него да се установим край някое езерце за втората нощувка, тъй че на следващия ден да си помогнем с 6 часовия маршрут по Типиците към х.Вихрен.

Е… както някой беше казал – плановете за това са планове, за да не се спазват Сутринта временцето беше готинко и слънчевко, но по обед запръска лекичко, а след портата направо си заваля едно такова… истинско, с гръмотевици, град и всичкото му там. За щастие, както вече казах, до портата беше почти сухо, което иначе би било адски неприятно предвид, че след самодивските до билото се върви почти и изцяло по морени. Тя Викторията нали скулптур, та камъните уж й били приятели, но аз като по-параноя я сурках да бърза нагоре, че.. я камилата.. с тоя дъжд.

Самодивски езера

панорамка от Лява Кралева порта

заслон Тевно Езеро, гледка от Лява Кралева Порта

След като заплиска обилно, решихме че ще спим в заслона на Тевното. Предвид времето, заслона взе че се напълни с народ – варненци, немци, французи, българи, секви… Заслончето пък е супер уютно и готино. Единствения проблем е, че бях чел, че хижаря (Иван) е некъв бабаит дето бие туристи, за това че спят на палатки в района.. Но предвид засилващия дъжд, нямахме кой знае какви опции. Пък и като се посъбрахме народ то стана баси и веселбата Леща с люто, ракии, аспирини, парацетамоли, салати със зеле, миризма на съхнещи чорапи и френски бабички. Неповторимо изживяване на 6ти септември По едно време следобеда, докато клепехме отвън под навеса и гледахме дъжда, взе че се появи от нейде ей тоя образ, г-н Каменаров:

По планините в наши дни, всичко живо е облечено в разни хай-тек материи, непромукаеми обувки, гортекси, щеки, поларчета, очила и ала бала… А когато видиш един ей такъв дядо, който си обикаля по пуловер и жилетка, с лятната си шапка, мешката и една по-здрава сопа, почваш да се замисляш за некои неща.. Г-н Каменаров иначе е шизофреник и наистина – от време на време включва в някакъв режим, в който говори много и несвързани неща.. Но пък когато му мине това е патриот утопист, убеден в превъзходството на българската нация и това, че некой ден ше оправим ние целия свят Лятото разправя, че в ниското/равното не му понася, пръскала му се главата.. докато из планината му олеквало и се чувствал нормално. Определено интересен човек е г-н Каменаров, спор да няма

А иначе водача на френските бабички и шефа на варненската група (абе хората с най-много опит) направо си ни натвърдиха, че оригиналния ни план в тва време няма как да стане.. На другия ден се очакваше да вали цял ден, а няколкочасовия преход по билото на Типиците с изглед за студен вятър и град, се оказа убедителен довод. Съответно решихме да хванем надолу по долината към х. Демяница. Е, времето наистина се оказа криво и ни валя почти през цялото време.. най-тъпото от което беше, че трябваше да бързаме и нямаше време за спиране, снимане и наслаждаване на красотите на Валявишките езера и въобще целия циркус

Малко след обяд бяхме в Демяница – доста вехта, но пък уютна хижичка с готин хижар и топла супа и чай (наистина е забележително, колко бързо падат изискванията на човек след няколко часа в дъжда ). Понеже стигнахме рано, имаше даже време и за малко походче около хижата. А местността там е адски красива – мури, склонове, река, мостчета… само малко слънце му трябваше да лъсне съвсем, но..  Каквото, такова

гледка от реката край х. Демяница

х.Демяница 

Вечерта пак се бяхме събрали весела компания – пак варненци, пак французи, една еврейска двойка, 2 семейства Банскалии с децата им, хижаря и ние След порядъчно количество ракия (да, парацетамола и аспирина не вършат чудеса ), израелтяните пяха и свириха на китара, банскалиите караха къдраво-неравноделни песни от района, ние мучахме с лалала където дойде Абе… веселба от тоя вид, дето само в хижа се случва (поне за мен). А каква дивна радост беше вечерта, когато по бтв казаха, че ше е слънчево на следващия ден, нема ви разправям )))

Сутринта поразтоварихме малко от раниците (оставихме на хижарите всичко, което мислихме, че няма как да изядем) и хванахме към х. Вихрен. Тая хижа е малко коварна, тъй като след нея веднага се почва по един 40 градусов наклон, който 300на метра нагоре прераства в над 60 градуса. Тук е мястото да кажа, че никога вече няма да ходя на планина без щеки – адски ефективни са за наклони (без значение дали вървиш нагоре или надолу), за прекосяване на реки, тесни пътеки… Наистина помогнаха много. Та тоя пръв половин час след хижата,  много събужда За щастие пък по високото вече точно изгряваше слънцето и съответно студа от ниското преминаваше в приятно хладно, слънчевко и готино време.

Въобще целия тоя ден беше невероятен. Вярно доста ходене се събра, но пък каква красота… След мега стръмния наклон след х.Демяница, се излиза на ей тая рекичка:

А малко по-нагоре следват Василашките езера, след това малката и голямата Тодорка, портата и надолу езера, езера, езера и накрая х.Вихрен Ето малко красоти от по пътя:

Долно Василашко езеро

почивка над горното Василашко. пътечката там става доста.. нанагорна

панорама от Тодорината порта с 2те Василашки езера в ниското

панорама от езерата Тодорини очи, въпреки че точно тук долното не се вижда

гледка към вр. Муратов от Рибно езеро

пишман туристите

А иначе някъде край Василашкото езеро, взеха да се появяват фасове по пътеката. Маркировката от фасове продължаваше плътно до х. Вихрен, като от ез. Окото (точно над х. Вихрен) до самата хижа, положението беше страшно! По продължение на цялата пътека събрахме 1 торба фасове и боклуци, а от самото ез. Окото още 2 торби. От една кратка пътечка край тва езерце, пътечка с дължина 20 метра, изкарахме 46 фаса!

По случая едно кратко обръщение към всички в планината: МОЛЯ събирайте всички боклуци, които видите (или поне собствените си)! Леко е досадно, но ако го обърнете на игра (което направихме ние), няма да ви прави впечатление. За съжаление тъпите кифли и дивните rednecks са повече от нас, но пък ние сме по-ефективни. Още повече – тоя тип боклуци (фасове, опаковки от разни работи) не тежат, особено на фона на 15-20те кила раници

И едно кратко обръщение към всички, които хвърлят: стойте си у градО, да ви е*а майката!

Както и да е, отплеснах се… Тоя ден мислехме да спим на някакъв къмпинг над бъндеришка поляна, ама ни казаха че бил много шумен и гаден, та за щастие размислихме овреме. Опънахме се край Окото, което след едно 20 минутно почистване направо си стана бонбон, предвид директната гледка към вр.Вихрен и съседните върхове:

панорамка от ез. Окото, вр. Вихрен в дясно

Същата вечер за пореден път беше почти пълнолуние, което на тая височина води до контрастни и резки сенки от лунната светлина:

то едни разговори, то едно чудо… )

палатката долу, Вихрен горе, а над него даже се вижда голямата мечка

вр.Вихрен по изгрев

Другата сутрин рано-рано се изнесохме до х.Вихрен, където ни чакаше една оранжева Шкода с един схванат г-н Топузов в нея (беше се секнал нещо), който ни метна до гарата в Банско, от където след 6 часа игри на думи, слязохме в жегата, шумното, миризливото и равното..

Поради времето, тая година не успяхме да изпълним първоначалния ни план, според който щяхме да качим и Вихрен, и Кончето, но въпреки всичко беше жестока почивка. Изненадващо тая тежка раница нямаше никакъв ефект – нито мускулна треска, нищо! Викторията се справи мъжки, особено предвид че и нейната раница доста тежка се оказа, пък и беше тръгнала по едни кецове. Нито мрънка, нито хленчи, нито псува, когато я юрках да бързаме (от страх да не ни хване дъжда на някое било или поле от морени). Отделно трябва да се отбележи, че ме изтрая 5 дни без никаква агресия и дори никакво навикване – нещо, с което много малко хора могат да се похвалят

Догодина пак и за доста повече – 2 или 3 седмици. Формата ще е същия – големи раници, палатки (при дъжд – хижи), носи се всичко. Ако някой му се ходи – да се обажда и да почва да се раздвижва лека по лека, щото от клепене пред компа/телевизора, пиенье на маса и спорт под формата на шах и разходка до магазина за хляб, човек не се калява за такива преходи. Наистина се оказва, че физ. форма си е важно нещо. Ние 2мата, при относително добро темпо (повечето почивки за не повече от 2-3 мин, на няколко часа по 15-20мин) успявахме да се вместим в около 200% на това, което се дава като време между хижите!

И те така…

Малко линкове: галерията със снимките, слайдшоу

Последните години не ме кефят рд-тата ми, тъй като все ми навяват некви тегави настроения и като цяло ме насират. Предвид, че рожденния ден е ден като ден и единственото, което го различава са едната камара пожелания, които слушаш, кимаш и благодариш, реших, че (за разнообразие) би било добре веднъж да не се занимавам и деня да си остане обикновен. В тоя ред на мисли, още предната вечер си изгасих телефона, секви месинджъри, пуснах си ден отпуска и въобще… се покрих. Единствения от който не успях да се покрия беше Катя, която тарикатски си беше пуснала и тя свободен ден, тъй че цял ден да може да ми досажда и да пъди разни криви мисли.

Резултата беше – екстра ден! Споко, лежерен, без зор и без 20 човека да ми припомнят къв ден било и що трябвало да съм весел и доволен.. Отидохме в залата за катерене да задобряваме в ходенето на въже, мотахме се из града, обядвахме в 4, играхме с хвърчилото в парка, некои ‘караха’ ролери..

Най-добре прекарания рд от доста време насам. Тенкю Цонке!

Плана за момента е да ходя цяла зима и пролет в залата, а догодина – един курс по осигуряване с някой от аверите и след тва по скали. А до тогава – малко зарибявка от некои нинджи в областта

Преди известно време, МС най-накрая пусна SDK за Kinect сензора, което направи възможно за разни заскучали програмисти като мен, да си топнат мазните пръсти и да видят аджеба каква употреба могат да измислят. Та тъй, реших да взема и да напиша компонентче, което позволява на други програмисти да пишат юзер интерфейс, базиран на жестове..

Понеже аз самия нямам Кинект, взех назаем един от един приятел тук и след около 2 седмици четене, писане и брисане, качих резултата като проект с отворен код ей тук: http://kinectrecognizer.codeplex.com/

Записах и едно кратко видео (англ.), илюстриращо за какво иде реч:

Тоя компонент обаче, е само част от нещо, което мисля да сглобя в бъдеще.. Следващата фаза включва изчитането на едни 250 страници на тема computer vision и имплементирането им, което е доооста амбициозно (особено предвид, че скоро вече ше почваме пак да копаем на работа), нооо.. трее си тръпка